Начало Сцена „Миналото ще се случи утре”
Сцена

„Миналото ще се случи утре”

Олга Шурбанова
11.05.2015
1457

2

Видях този спектакъл за първи път преди няколко години в едно неугледно, ъндърграунд пространство, в софийските потайности край малките пет кюшета, и изпитах тъга, че неговата магия докосна шепа хора, успели да научат за събитието. Но ако нещата рано или късно си идват по местата, свидетелство е повторният му гастрол в столицата, в препълнената с посветени Камерна сцена на „Сълза и смях”. И тук, за разлика от предишния, нащърбен с мъждукащи свещи, мрак, в който материализиран докрай бе единствено гласът, сегашното професионално осветление ни показа наяве двамата съ/участници в „Елада Пиньо и времето” – актрисата и музиканта, в една условна сценографска среда, прилягаща на предписания в текста алегоричен ключ – „Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико”. За да запълни целия видим и невидим простор с притчовата приказност на разказа, отправяйки сетивата в двете опорни точки на сцената: „надвесеното над себе си” бяло видение – дете, кошута, гълъб, самодива, старица, дошло от миналото и пребродило бъдещето, и спътника му – прекрачил в съвремието аед.

Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ – щастливият тандем, роден в годината, когато България влиза в ЕС, покрай създаването на спектакъла Without frontiers (Без граници), където единият се изявява с актьорска игра и вокал, а другият – с духови инструменти, перкусия и вокал, вероятно нямаше да е същият, ако не се беше случило през 2007 г. Габи да открие „текста на живота си” в романа на Керана Ангелова „Елада Пиньо и времето” и да привлече в драматизацията му ОМ – „второто й аз”. Той написва музиката, чиято „духовна сила” е еквивалентна на въплъщението на Габи в Душата на Елада Пиньо. Защото, отнапред е ясно: „Николай единствен можеше да разпознае тази душа.” А тя, която от десетилетия ръководи трупата „Малко театро” в Будапеща, и самата е цяла трупа – играе, пее, танцува, ваятелства над думите, обема всичко – от раждането на идеята до костюмографията, е именно човекът, сътворил уникалния пърформънс, в който слово, музика, движение, се превръщат в театър.

1

Историята на Елада Пиньо, изоставена от майка си в „горите тилилейски” през „първото бежанство” на българите от Одринско, обречена на скитницата–каракачанка Хрисула и омешана с чуждите-свои: Йоргос, Сируи, Ованес, Зелма, Ирини, Давид – „това, че бяха различни, не им пречеше да са си най-близките хора”, разказана с омагьосващо жив, сладкозвучен, обагрен с диалектна поетика език, напомня безмензурна мелодия, която Николай Иванов ОМ е оркестрирал в безначално-безкрайна импровизационна сюита, с изобретателен набор от лайтмотиви, тембри, регистри, ритмични комбинации – сплав между акустичен и електронен саунд, в една етно-класическа-джаз стилистика, заимствана като че от феноменалния глас на Габриела Хаджикостова с невъобразимите му бленди – основният, солиращ инструмент.

Разтърсващият монолог-изповед „Елада Пиньо и времето”, разгърнал „небето и земята вътре в нас” чрез изпитните на една невъзможна житейска съдба, въздейства дори на чуждоезичната публика с енергиите, излъчвани от двамата вълшебници на сцената. Защото те самите са „обсебени” от енергийната сила на разказа, накарал българката в Унгария Габи да преоткрие своята родова идентичност, а космополита Николай – да транспонира вселенската мъдрост в самостойна авторска музика. Наред с извечните си послания обаче моноспектакълът съдържа и ясно разпознаваем актуален знак. Общуването със света в предългия срок, отреден й на тази земя, кара столетницата Елада да напише върху мукавената си тетрадка: „Миналото ще се случи утре.” И това предупреждение за кръговрата на времето, което белязва човека, но и само е белязано от него, не може да не събуди днешните ни рани и страхове. Когато бежанските вълни заливат света, а и всички ние сме бежанци – „бежанци от собствената си родина и бежанци в нея, бежанци от собствения си живот”, и когато, също като Елада Пиньо, се питаме: „Времето и смисъла, знаем ли го?”

Спектакълът е игран в Будапеща, Берлин, Хамбург, Виена, Варшава, Торун, София и на фестивалите „Сцена на кръстопът“ – 2010, Пиеро 2011 – Стара Загора, Друмеви празници – Шумен, 2010, Магията на вятъра – Сливен, 2011.

В ролите:

Елада Пиньо – Габриела Хаджикостова

Художникът – Николай Иванов

Режисьор: Габриела Хаджикостова

Композитор: Николай Иванов

Визия: Ищван Наги

 

Олга Шурбанова
11.05.2015