Повече от 350 находки от 27 обекта в страната представя изложбата „Българска археология 2020“ в НАИМ.
2020 г. не беше лесна и за българските археолози. Закъснялото археологическо лято в общата пандемична обстановка се оказа предизвикателство за учените, но въпреки това находки – интересни и не малко на брой – има. Част от тях ще можем да видим до 2 май в традиционната годишна изложба на Националния археологически институт с музей към БАН. Откриването е в 18 часа на 11 февруари, непосредствено преди празника на археолозите (14 февруари).
Експозицията е оформена в Централната зала на партера. Изложените повече от 350 артефакта в девет големи витрини представят последните проучвания на 27 обекта в цялата страна. А тъй като много от находките са в процес на реставрация, работата на други 30 обекта, проучвани през 2020 г., е разказана чрез серия информационни табла.
По думите на зам.-директора на НАИМ доц. д-р Стефан Александров и ръководителя на отдел „Експозиции“ гл. ас. Камен Бояджиев посетителите ще видят представителна извадка от новооткритите доказателства за живота по нашите земи от Праисторията до Късното Средновековие. Двамата учени предпочитат да не говорят за акценти – за тях цялата изложба е акцент.
Още в първите две витрини погледа привличат причудливите керамични фигурки на животни и антропоморфни изображения от неолитното ямно поле край Ковачевец, Поповско (5300–5000 г..пр.Хр.), кремъчните стъргалки и култовата масичка с врязана украса и оформена животинска глава от неолитния обект край варненското село Цонево (VI хил.пр.Хр.), както и някои от над 1500-те разкрити предмета в обекта край село Бъта, общ. Панагюрище – овален предмет с врязани знаци и детайлно изваяни антропоморфни глави (късен неолит – ранен халколит).
Ранни свидетелства за човешка дейност по североизточните ни земи откриваме във витрините на центъра за обработка на кремък край варненското село Белоградец (проследени са почти всички етапи на производствения процес в началото на V хил.пр.Хр.) и на праисторическия солодобивен център при Провадия, представен тази година с керамични фигури и съдове с цветна украса, костени декоративни игли и каменни украшения (4700–4350 г.пр.Хр.). Множество части от накити от късния халколит са разкрити и в некропола край шуменското село Градище, а сред находките от двете селищни могили – Козаревата край Каблешково, Бургаско, и Скритата край поморийското село Порой – са керамични модели на сграда и столчета (V хил.пр.Хр.), както и миниатюрна част от златен накит сред колективната находка от 21 керамични съда с бяла украса (късен енеолит).
Няколко обекта, в които са извършени спасителни разкопки заради строителство на пътища и газопроводна мрежа, също добавят нови щрихи към познанията за древния живот на хората по нашите земи. Този край село Орловец, общ. Полски Тръмбеш, проследява времето от първата половина на V хил.пр.Хр. чак до началото на V в.пр.Хр. – в изложбата е представен с керамични съдове от ранножелязната епоха. Желязна ромфея (характерен тракийски меч) и част от щит пък са сред значимите находки от проучвания обект край Чирпан, а желязна кръстата брадва (XI–VI в.пр.Хр.) – от разкопките в землището на Угърчин.
Нещо ярко и различно привлича посетителя да надникне във витрината на проучвания храмов комплекс (късноархаичен храм от VI в.пр.Хр. и раннокласически храм от V в.пр.Хр.) на о. Св. Кирик край Созопол. Естественият наситен цвят на материала допълва възхитата от изобразените керамични форми: богинята Коре с гълъб върху фигурален съд за благовония, маршируващи воини върху фрагментирана плоча и елемент от архитектурна украса (антефикс).
Новоразкрити артефакти – глинени съдове и желязна коса от Елинистическата епоха (III–II в.пр.Хр.) – илюстрират разкопките на обект в землището на село Водица, общ. Попово. Изобилие от находки откриваме във витрината, представяща спасителните проучвания на останки от сгради от римския, късноантичния и средновековния Филипопол – теракотена пластика на Венера, 593 сребърни и две бронзови монети на римски императори от II–III век, бронзови накити и апликация с бюст на Аполон и др. Златен накит, сребърен и четири бронзови пръстена, както и оловни рамки за огледала свидетелстват за погребалните ритуали през I–III век в района на видинското село Слана бара. Три златни монети на император Михаил VII Дука (1071–1078) и фрагмент от мраморна плоча с надпис дават на учените нови сведения за ранната история на Алмус (днешен Лом).
Голям археологически обект е разкрит през есента на 2020 г. край село Синаговци, по трасето на магистралата София – Видин (в територията на Рациария). Намерените много редки сребърни монети (денари) и накити свидетелстват за живота в Горномизийския регион от Римската империя. Самата провинциална столица и римският военен лагер Рациария, които отдавна са провокация за учените, са представени с новооткритите оловно огледало с релефни орнаменти, керамична лампа и заключващ механизъм от римски императорски терми (II–III век).
Повече от 400 са новите находки от пълното разкриване на Западната порта на древноримската крепост Бонония (Видин). Учените са изненадани от „огромната запазеност на крепостните стени“, използвани чак до Късното Средновековие. Сред показаните в изложбата находки са оловен печат на Василий, стратег на Бдин, от 1003 г., фрагмент от съд с красива сграфито украса от ХIII век, средновековен бронзов кръст и османска златна монета на султан Мехмед III (1703–1730 г.).
Природата „говори“ в зелено, червено… общо 14 цвята, чрез експонати от античния град Улпия Ескус при плевенското село Гиген. Това са цветни мрамори от облицовката на Аулата и термите и стенни декорации от ивичест калцит (IV в.). Украсените с тях колони са много редки и познати само от резиденции и храмове, посещавани от императори. Затова археолозите предполагат, че обектът е свързан с идването на Константин Велики в града през юли 328 г. по повод откриването на мост през Дунав.
Две амфори от V век, бронзови накити и монети представят проучванията на останки от пет сгради (римски и късноантични) в крепостта Сексагинта приста на територията на Русе. 40 монети, домакински съдове и сечива от камък и желязо са находките от средновековното селище край Мировяне, Софийско.
Старите български столици продължават да изненадват учените с богатото си наследство. Виждаме оловен печат с изображение на архангел Михаил и част от ключ с човешко лице, намерени в Плиска. Ала най-изненадващото откритие там през изминалия сезон е септичен канал, отвеждащ отпадните води от владетелското жилище. От северния и южния сектор на Трапезица във Велико Търново пък виждаме златна монета на Андроник II с Михаил IХ Палеолог (1294–1320), рядка пластина от слонова кост, апликирана върху кутия (Х в.), златен пръстен и обеци (ХIII–ХIV в.), повече от 560 монети от Османската държава (ХV в.) и т.н.
По думите на доц. д-р Стефан Александров и гл. ас. Камен Бояджиев изложбата в НАИМ е създадена съвместно с 16 български музея, но не изчерпва постиженията на изминалото археологическо лято. Част от тях могат да се видят също в изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020“ на Националния исторически музей и в залите на регионални музеи в страната. А погледът и надеждите на мнозина от действащите археолози са към лятото на 2021 г., след като Министерството на културата гарантира 1,8 млн. лева за финансиране на археологически проучвания и консервация на значими обекти, сред които Скалния античен и средновековен град Перперикон, Средновековната крепост Вишеград, античния и средновековен град Мисионис, императорските терми в римския град Рациария, античния град Хераклея Синтика.
