През 1968 г. кръжокът по физиология в Медицинския университет в София е оглавен от професор с напредничаво мислене. Той замисля и осъществява следния експеримент.
На масата, върху която се извършват дисекции на жаби, поставя саксия с мушкато. Измолва отнякъде и камера, която да снима 24 часа в денонощието. И заснетите кадри недвусмислено доказват, че при умъртвяването на жабите по листата на мушкатото се отронва сълза.
Много жаби са били умъртвени на тази маса. И заснетата лента неизменно свидетелства, че мушкатото плаче заради всяка жаба.
Студентите от кръжока начело със своя професор подготвят научно съобщение. Научното съобщение е депозирано в съответната канцелария. Студентите от кръжока влитат в тогавашното лято с порасли криле – не на всеки се случва да произведе фурор в науката още като студент.
На 20 август танковете влизат в Чехословакия. От онази канцелария вдигат мерника на професора, съзирайки идеологическа диверсия в научното съобщение, и го изхвърлят от Медицинския университет. И той завършва кариерата си като впиянчен лектор във ВИФ.
Затуй, нека сега да помълчим – заради всички загинали жаби, дали живота си в името на сложната наука за един по-добър свят; заради техните прерязани гърла, заради техните взривени крайници, толкова приличащи на човешките.
Да помълчим.