„Миролюбивата Русия“ на г-н Чайка

Състоялата се през миналата седмица у нас пресконференция на гостувалия в страната ни главен прокурор на Русия Юрий Чайка и българския главен прокурор Сотир Цацаров е само повод да напиша следващите редове. Подчертавам това, защото техен обект ще бъдат не пререкаемите фигури на двамата висши магистрати, а две техни твърдения, които имат вече претенцията да се превърнат в loci communes („общи места“), които хората са склонни да пропускат покрай ушите си без никаква критична рефлексия.

Първото (за второто – на „нашия човек“ ще пиша някой друг път) е на руския прокурор. На пресконференцията и в отговор на въпрос дали Русия представлява заплаха за България (колко нелепо зададен въпрос: дали журналистът е очаквал, че Чайка би могъл да отговори другояче освен отрицателно на така формулираното питане) руснакът отвръща: „Каква заплаха представляваме и за кого? Ние сме миролюбива държава… в нашата история Русия никога не е била агресор. Винаги е бранила своите интереси… Но ще припомня думите на Александър Невски – който при нас с меч дойде, от меч ще загине. Така че изводът е един – просто твърдението не е вярно“ (курс. мой – К. Я.).

Аз пък ще кажа, че има едно равнище на наглост, на което вече е неадекватно да се реагира с разгорещени емоции и гневна патетика. Тя е толкова арогантна, че емоцията само би я издигнала на нивото на въобще подлежащите на дискусия твърдения. Единственото, което ме учудва е, че никой у нас не реагира на тази наглост в шумотевицата около това кой бил Юрий Чайка, кой (и кога) го бил поканил и колко (нищожни) проценти били спечелили на парламентарните избори онези, които реагираха негативно на визитата му в България.

А сега на въпроса: изглежда наистина в съвременна Русия започват да си вярват, че 70-годишната й комунистическа история е била само бегъл епизод – някаква довеяна отвън болест (разбира се „от Запад“, от „евреите“, от пломбирания вагон с Ленин вътре), от която в Русия днес са се събудили направо в дните на „православната империя“. Епизод, който може да бъде напълно „заскобен“ и за историята на тази страна да се говори така, сякаш непосредствен предшественик на Путин е царят-Освободител или пък император Николай ІІ. А може би дори самият св. Александър Невски, отблъснал с Божията помощ дошлите с меч в „Святая Русь“ шведски агресори. Въобще Русия никога не е била „СССР“, никога не е била „авангардът на световния пролетариат“ и централният щаб на (неминуемата) всемирна „пролетарска революция“. В нея никога не са стопанствали Ленин и Сталин, никога не са се организирали пучове и атентати из Европа (и в България – в св. Неделя) от коминтерновците.

Само ако си изпаднал в този (психопатологичен) статус наистина можеш да заявиш, че Русия „никога в своята история не е била агресор“, да го заявиш само 28 години след като половин Европа бе под съветска (руска) власт. Да това наистина е висша степен на наглост. И понеже казах, че на нея не подобава да се реагира с емоция, по-нататък ще формулирам следните питания (които трябваше да отправят на г-н Чайка присъствалите на съвместната му пресконференция с Цацаров журналисти, а защо не – в последствие – все по-„миролюбивия“ към Русия премиер Бойко Борисов).

И тъй, питам:

1. Дали „с меч“ бе атакувала Русия (СССР) Финландия през ноември 1939 г., когато Сталин (по силата на позорния договор Молотов-Рибентроп) нахлу в нея, за да я превърне в поредната съветска република и след близо едногодишна война бе принуден да се прибере у дома си, без да успее да я завоюва?
2. Дали „с меч“ бе нападнала Русия (СССР) Полша, та съветските войски нахлуха в източната й територия (почти по едно и също време с Хитлеровите войски, които го направиха от запад) и извършиха масовото клане в Катин? Не си ли спомня г-н Чайка поне това, че по времето на Елцин Русия най-сетне призна този, отричан с десетилетия от съветския режим, но международно-експертно доказан акт на агресия и чудовищното си престъпление като (дори) се извини на поляците? Или заедно със съветските десетилетия амнезията вече напълно е обхванала и „родоотстъпническия“ Елцинов период?
3. Дали „с меч“ при руснаците бяха дошли литовците, латвийците и естонците през същата тази 1939 г., та държавите им „погинаха“ от Сталиновия меч: една десета от населенията им бяха заточени из концлагерите в Сибир, а на тяхно място бяха преселени маси руснаци (и до днес в Латвия, където – както ни доверява на пресконференцията г-н Чайка – живее родната му сестра, около 50% от нейните граждани са етнически руснаци) и за повече от половин век тези държави се превърнаха в републики на руската комунистическа империя?
4. Дали „с меч“, заедно с Хитлер, дойдоха в царството на Сталин Полша, Чехия и Словакия, Унгария и България, та Съветският Съюз ги завладя след Втората световна война? И ако част от изредените държави действително бяха съюзници на Хитлерова Германия, то все пак Полша бе безспорна (и първа) жертва на Хитлер; нейни доброволци воюваха с него в заключителния стадий на световната война и все пак Полша бе завладяна от Русия, бойците от прозападната й доброволска армия, воювала с нацизма бяха избити или прогонени от страната си и в изстрадалата държава на поляците бе установена просъветска комунистическа власт за цели 45 години. Същото трябва да се каже и за (днес отделните държави) Чехия и Словакия, които бяха не съюзници, а жертви на дошлия в Русия „с меч“ Хитлер. Нашата собствена нещастна страна, макар да бе имала неблагоразумието да влезе в коалиция с Хитлерова Германия никога и с никакъв „меч“ не бе пристъпвала границите на страната на св. Александър Невски, не допусна никога на власт откровено нацистки политически формации и още в началото на септември 1944 г. излезе от съюза си с нацистите. Но това не попречи на СССР да й обяви война на 8-ми септември и да я окупира, довеждайки на власт своите предварително внедрени в България агенти, заедно с инсталирания от Москва Георги Михайлович Димитров, които я погубиха за половин век.
5. Дали с някакъв „меч“ престъпиха границата на страната на св. Александър Невски унгарците през 1956 г., които въстанаха срещу комунистическото управление на собствената си страна, та Русия, която „никога в своята история не е била агресор“, нахлу в нея, за да потуши въстанието?
6. С „меч“ ли застана на границата на „миролюбива“ Русия Александър Дубчек, който (утопично) бе решил да придаде „човешко лице“ на социализма в Чехословакия, та потомците на Невския пълководец и сателитите му се приземиха в страната и плъзнаха с танковете си из улиците на Прага?
7. Дали „с меч“ бяха нахлули от юг в Русия в началото на 80-те години „страховитите“ (едва няколко милиона) афганистанци, та потомъкът на св. Александър Невски, Леонид Брежнев им отвори война, която накрая загуби, но превърна скромната азиатска държава в „пусков механизъм“ за религиозно-политически конфликти, горящи и до днес?
8. Руснаци ли бяха нападнати „с меч“ в населената с осетинци и абхазци северна Грузия, та в 2008 г. Путин нахлу в тази държава и държи под своя власт и до днес въпросните територии?
9. Сирия ли – не мога да си припомня – нападна Русия преди 2-3 години или Башар Асад е (всъщност) руснак, та руските войски и до днес са в тази отдалечена на стотици километри от страната на св. Александър Невски?

Мисля, че не е нужно да се задават повече въпроси. Не е нужно да се пита „с меч“ срещу Русия ли бе тръгнала в предизборната си кампания в САЩ Хилари Клинтън, или от „меча“ на Макрон се защитаваше Русия чрез Марин льо Пен Франция, та Путиновата държава се набърка (доказано) в изборите на тези чужди ней велики държави? Защо в момента страната на г-н Чайка се намира под санкции от ЕС и САЩ? Що за амнезия е да говориш, че Русия „никога не е била агресор“ в историята си пред лицето на окупирания Крим и постоянно тормозената от руски паравоенни и военни формирования Източна Украйна?

На всички тези въпроси г-н Чайка, разбира се, не може да отговори. На него обаче и на ум не му идва за тях. Той просто пробутва архаичния есхатологичен мит за (винаги) обсажданата от злите западни сили (фашистки, секуларистки, инославни и т. н., според историческия период) „Святая Русь“, която „с Божията помощ“ също винаги „отвръща“ на сатанинските агресии срещу себе си или освобождава от тях своите „братя“.

На мен ми е интересно, докога този мит ще бъде жив у нас – толкова жив, та прозвучаването му на наша територия да не срещне дори най-бегъл отпор от журналистите, висшите магистрати, писателите и политиците ни.

Може би (казано на шега), докато централният ни храм носи името на св. Александър Невски?