Начало Галерия Митологията на Макс Ернст
Галерия

Митологията на Макс Ернст

Венета Домусчиева
01.02.2013
5121

На 23 януари във виенската галерия „Албертина” беше открита голяма ретроспективна изложба, посветена на Макс Ернст, която  може да бъде видяна до 5 май 2013 г.

Макс Ернст, редом с Матис, Пикасо, Бекман, Кандински и Уорхол, е една от водещите фигури в историята на изобразителното изкуство на ХХ век. Той е и един от най-важните представители на дадаизма и сюрреализма.  Съвсем рано в своя творчески път скъсва с конвенционалното рисуване и се обръща към ползването на индиректни техники. Ернст е един от големите изобретатели в изобразителното изкуство. С неговото име се свързва прилагането на техниките на колажа, фротажа, гратажа  и др. Неговото изкуство не се поддава на прости определения. Неговата изобретателност, когато става дума за използването на различни техники, прекъсванията между различните периоди в работата му, прескачането между темите, връщанията обратно, предизвикват объркване, но това, което остава неизменно, е осезаемата консистентност на творбите му, независимо от своеобразността на творческия му път. Новите идеи, припомнянето на стари техники и теми, връщането към тях, но по нов начин, това е ходът на мотора, който го движи напред в неговата работа.

Макс Ернст е неспокойна личност, която непрестанно се стреми към свободата. Стремежът му да реализира своите виждания за развитието на изкуството се сблъсква с бурните политически събития от първата половина на ХХ век. Не може да се разбере творчеството на Макс Ернст, ако не се види то в исторически контекст. Паралелно на курсовете по философия, история, антропология и история на изкуството, които посещава в Университета в Бон, Макс Ернст проявява интерес към различните направления на съвременното изкуство и най-вече към  експресионизма в лицето на автор  като Аугуст Маке, чиито корени водят началото си от Кьолн, от родната му Рейнска област. През Първата световна война Ернст е мобилизиран в германската армия, като годините на войната налагат болезнен отпечатък върху неговите творчески търсения. След мобилизацията той внезапно открива новата фигуративност на автори като Джорджо де Кирико, чиито онирични театрални пространства, привнасят онзи усет към мистерия и драматичност, който откриваме в първите творби на Ернст. Нещо съвсем очевидно в една от първите му големи творби, каквато е „Безсмъртие” (1919), където в нощния пейзаж на съня изникват страховити фигури и местообитания.

През целия си живот Ернст си води тайнствени и доста енигматични автобиографични записки, които в някаква степен позволяват да дешифрираме езотеричните образи от неговите творби. Две теми особено често се срещат в неговото творчество – горите и птиците. Мъжът с мустаци, реещ се в небесата, е бащата на художника – преподавател и любител художник, който често се появява на картините му, заедно с други членове на фамилията Ернст.  Повлиян от психоанализата на Фройд, художникът много често използва семейни образи или лични сънища, за да пресъздаде драматични обстоятелства от детството, които остават водещи теми в неговото творчество. Гората е място на митологична власт и на мрачно тайнство, а птиците, които играят ролята на негово „алтер его” и символично свързват художника с природата.

Мрачният пейзаж, на чийто фон изникват различни местообитания, видени от горе, винаги е заобиколен от гъст и непроходим лес. Образите на къщурките и хората много често се реят над гората, което придава на картините тревожна и онирична перспектива. Мощните стволове на дърветата са увенчани с завеси от листа, в които се крият птици и други тайнствени същества. Това е романтичната гора на писателите и художниците от Севера, на които Ернст се възхищава толкова много. Най-вече става дума за художника от XVI в. Матиас Грюневалд. Творчеството на Ернст си остава пъзел, изпъстрен с референции към множество писатели и художници от миналото, което го превръща в ребус за зрителите.

Ернст е и може би първият, който вкарва пейзажа в сюрреалистичната живопис. Всичко тръгва от неговата серия творби, озаглавени „Естествена история” (1925), които в стила на средновековна приказка пресъздават сътворението на света и  на всичко живо в него. За целта Ернст изобретява собствен метод за създаване на образи, което му позволява да по неповторим начин да визуализира природата. „Направих цяла серия от рисунки върху дървени плоскости, върху които случайно положих листове хартия, които след това минах отгоре със сив оловен молив. И трябва да призная, че останах смаян от собствените си визионерски възможности…”

За да пресъздаде още по-пълно тайнството на гората, постепенно Ернст се отказва от фротажа (търкането върху хартия с оловен молив) и минава към още по специфичния метод на гратаж (изстъргване върху платно). В повечето от образите на гората присъства гъстата завеса от дървета, която на един по-късен етап е населена и с птици – „Гора”(1926), „Гора, слънце, птици”(1927), „Птица в гората”(1937) и т.н. Постепенно Ернст започва да композира гората така, че над нея да си види и късче небе, изградено от концентрични кръгове над дърветата. В много от заглавията на картините му от този период се появява и слънцето – символ на живота и образ на творческите възможности на художника. Следва обаче да уточним, че концентричните кръгове над тъмната гора често не обозначават слънцето, а окото – истината на художника, която от платното гледа зрителите.

Чрез живописта си Ернст изобразява свят, където хората живеят в единение с природата. Не е случайно, че в годините на следването си той посещава курсове по психология, митология, антропология и история на изкуството. „Градината на Хесперидите” (1935) е великолепен пример за интереса на Ернст към митологичния разказ. Хесперидите са нимфи от старогръцката митология, които зорко бдят над златните ябълки от градината си, които биха дали безсмъртие на всяко човешко същество, вкусило от тях. Макс Ернст изобразява Хесперидите в тяхната прелестна цветна градина. На преден план е изкусителната фигура на една от нимфите със златна ябълка, а на заден план – други нимфи, край които се забелязва змията и това тутакси отвежда към библейския разказ за райската градина.

Ала най-важната техника на Макс Ернст си остава колажът. Използван от кубистите, за да уплътни физическия аспект на творбите им, колажът позволява да се пресъздадат множество вариации в дълбочина. Ето защо Ернст охотно прибягва до него, за да стимулира своето творческо въображение. В „Отвъд живописта” той описва възможностите на колажа по следния начин: „Това е нещо като алхимия на визуалния образ. Чудото на цялостното преображение на човешките същества със или без промяна на техния физически или анатомичен вид.”

Към края на живота си Ернст прехвърля уроците на колажа в скулптурата, създавайки цяла серия завладяващи и причудливи фигури. Не е чудно, че в свой автобиографичен текст, писан някъде в края на Втората световна война, споделя, че още като младеж е мечтал да стане магьосник и „да открие мита на своето време”.

Макс Ернст – живот в дати

Роден е на 2 април 1891 г. в Брюл, Германия в семейството на Филип Ернст, глухоням учител и неговата съпруга Луизe. Той взема първите си уроци по рисуване от баща си, който рисува през свободното си време.

1910-1914. Докато следва в Университета в Бон класическа филология, философия, психология и история на изкуството, се запознава с художника експресионист Август Маке, а също и с Робер Делоне и Гийом Аполинер. През 1913 г. взема участие в изложбата на Рейнските експресионисти в Бон и в Първия германски есенен салон в галерия „Дер Щурм” в Берлин.

1914 – 1918. Мобилизиран е и участва в Първата световна война. През 1916 г. участва в изложба в „Дер Щурм” в Берлин. През 1917 г. публикува статията си „При изворите на цвета” в списание „Дер Щурм”.

1919. Основава Кьолнското дадаистко движение заедно с Теодор Баргелд и Ханс Арп. Работи в различни техники.

1921. На 2 май се открива първата изложба на Макс Ернст в галерия Au Sans Pareils в Париж. Изложбата представя неговите работи, изпълнени в индиректни техники.

1922. В сътрудничество с Пол Елюар са издадени сборниците с поезия Repetitions (Повторения) и Les Malheurs des immortels (Злочестията на безсмъртните), а колажите в тях създава Макс Ернст. Художникът се премества да живее в Париж.

1924. Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма”. Макс Ернст ще играе една от главните роли в движението на сюрреалистите.

1935. Появяват се първите му скулптурни работи.

1936. Статията „Отвъд живописта” е публикувана в списание Cahiers d’Art. С този текст Макс Ернст теоретизира върху възгледа си за изкуството.

1939-1941. След избухването на Втората световна война Макс Ернст е интерниран няколко пъти във френски лагери и през юли 1941 г. емигрира в САЩ.

1951-1960. Годишнината на Макс Ернст е отбелязана с голяма ретроспективна изложба в Аугустусбург Палас в Брюл, а след това е представена в други германски градове.

1951-1976. Множество изложби показват творбите на Макс Ернст.

1976. Макс Ернст умира в Париж на 1 април, ден преди 85-я си рожден ден.

Тези бегли бележки за живота и творчеството на Макс Ернст са само част от информацията, която дава изложбата във виенската галерия „Албертина”. Тя представя селекция от 180 картини, колажи и скулптури, а също и екземпляри от илюстрирани от художника книги.  Представени са всички периоди в развитието на Ернст, неговите открития и различни техники, като творчеството му е вписано едновременно в биографичен и исторически контекст. Ретроспективата е първата на Макс Ернст в Австрия, организирана е в сътрудничество с швейцарската фондация „Бейлер”. Гост-куратори на изложбата са Вернер Шпис и Юлия Дрост.

На главната страница: Макс Ернст, Инспекция на кон, ок. 1923 © VBK, Wien 2013 /частна колекция

Венета Домусчиева
01.02.2013

Свързани статии


Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/kultura/public_html/web/wp-content/themes/Newspaper-child/loop-related-tags-post.php on line 12

Още от автора