0
7636

Младите в музиката III

Валдхорнистът Виктор Теодосиев и виолончелистът Сион Найман

Виктор Теодосиев на концерта със „Софийски солисти“ и Радек Баборак през октомври 2021 г., фотография Василка Балевска

Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени. 

Виктор Теодосиев обича предизвикателствата

Виктор Теодосиев е роден през 2005 г. в семейство на музиканти – майка му е флейтистката Мила Павлова, а баща му – Ясен Теодосиев, е соло валдхорнист в Симфоничния оркестър на БНР и преподавател в НМА „Проф. П. Владигеров“. Дядо му също е бил валдхорнист в Оркестъра на радиото, а баба му, Олга Шурбанова, е сред най-авторитетните музикални критици, била е главен редактор и директор на издателство „Музика“.
Виктор Теодосиев е участвал в майсторски класове на Аркадий Шилклопер и Радек Баборак. Той е носител на Първа награда от Международния конкурс за изпълнители на „Трявна Арт Фестивал“ 2020 г.; на Първа награда сред всички изпълнители на духови инструменти във възрастовата група 14–17 години от International Moscow Music Competition 2020; Първа награда в Kings Peak International Music Competition 2021, САЩ; Първа награда от XXIX Международен конкурс „Музиката и Земята“ 2021, София; Първа награда с трио „Лауреат“ в V Международен конкурс за камерна музика и индивидуални изпълнители „Проф. Асен Диамандиев“. Неотдавна младият изпълнител получи Grand Prix dHonneur от първото издание на Международния конкурс за млади таланти в класическата музика, организиран от Eurochestries International във Франция. В състезанието участват 228 кандидати между 12 и 25 години от 36 държави. След тях са избрани десет, които получават голямата награда. Тя включва участие на международния фестивал на оркестъра през 2022 или 2023 г. и концерт като солист на Eurochestries symphony orchestra, както и още участия в други концерти с оркестри или камерни ансамбли.

Последното ви ярко участие у нас беше на концерт през октомври с камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството и в партньорство с големия изпълнител Радек Баборак. Вие вече сте работили с него.

За мен този концерт беше нещо изключително, тъй като Радек Баборак е един от най-добрите, а да свиря с него беше моя мечта. И ето че я осъществих, и то на петнайсет години. Преди две години бях при него в Чехия, така че вече го познавах. Тук той имаше и майсторски клас, аз работих с него два концерта за валдхорна. Научи ме на фраза, на интересни детайли за музиката.

Фамилията ви е музикантска. Майка ви е флейтистка, баща ви – валдхорнист, дядо ви също. Защо предпочетохте инструмента на баща си?

Те не са ме карали да свиря. Бях на единадесет. Спомням си, че се върнах един ден от училище, чух татко да репетира и си помислих колко красив инструмент е валдхорната. Така реших да пробвам и ето че вече стана семейна традиция. Но е труден инструмент.

Преди това не сте ли свирили на пиано?

Опитвал съм, но откакто съм в Музикалното училище, работя по-сериозно. Тъй като баба ми е пианистка (Олга Шурбанова), тя ми даде началния тласък. Започнахме отначало, беше взискателна и ме караше да свиря.

А сега оценява ли изявите ви?

Разбира се. Тя е моята подкрепа и винаги ми е помагала. Дори беше първата, която чу цялостно изпълнението ни с Баборак. Тя е част от моето развитие. Както и цялото ми семейство.

При толкова много музиканти около вас вие с кого работите?

В музикалното училище уча при Владислав Григоров, който е учител и на моя баща. От него научавам много – предава ми опита си.

У дома консултирате ли се с някого?

Да, разбира се, дори свирим заедно с татко и много ни е приятно. Още не сме имали заедно концерт, но сме свирили пулт до пулт.

През 2019 г. участвахте в състава на Европейския младежки симфоничен оркестър Progressive заедно с други млади музиканти от единайсет държави. Концертът беше на Римския стадион в Пловдив. Какво ви донесе тази среща?

Беше страхотно преживяване. Направихме много красива програма, въпреки че бяхме толкова различни като хора. Целият процес по изработването на произведенията ни обогати много.

През последната година и половина имахте ли онлайн обучение?

Да, и то доста дълго. Не беше лесно да наваксаме материала, а и комбинирането на уроците по валдхорна. Беше предизвикателство, но го преодоляваме. Нямаме избор.

Какво подготвяте в момента?

Както винаги се упражнявам. Минавам през всички основни концерти. Това е целта ми – да покрия възможно най-бързо целия репертоар, а също и да експериментирам както класика, така и джаз. Преди три месеца имахме участие с „Фантазияланд дикси бенд“. Беше изключително приятно да свирим джаз с Венцислав Благоев, Николай Енев, Александър Куманов и др. Свирихме отново в Пловдив, на Римския стадион. Много обичам всякаква музика и се опитвам да бъда широко скроен, да опитвам всичко.

Извън учебната програма разучавате ли нещо?

Аз се занимавам много сериозно със сюитите на Бах, писани за чело и за цигулка. Транспонирам ги и ги свиря на валдхорна. Става изключително интересно, тъй като са много красиви. Изпълнявам ги и пред г-н Григоров, той обича да му ги свиря.

Да поговорим за наградите. Имате доста.

Последната е от международен конкурс във Франция. Аз съм на първо място с най-висок резултат от осемнадесет валдхорнисти до осемнадесет години. Много е приятно! Конкурсът е възможност да покажем какво сме правили, какво сме постигнали. Още по-важно това е днес, в тези трудни времена. Това е нашата сцена. За първи път се явих на конкурса „Земята и хората“. Там бяхме всички инструменти в една категория и имах първа награда. Това си беше предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата. Човек така се развива.

Подготвяте ли се за следващ конкурс?

Сложен въпрос. Засега дори и за мен е тайна. Още не съм набелязал нито един. Но естествено, ако излезе възможност и конкурсът е престижен – там съм (смее се).

В училище всичко си върви кога на живо, кога онлайн, според обстоятелствата, но имате ли предстоящи участия?

Тъй като Музикалното училище има оркестър и аз участвам в него, ще имаме концерт в зала „България“ на 28 декември с диригент Славил Димитров. Подготвяме много интересна програма и каня всички да заповядат.

Чудесна тема засегнахте. Свиренето в оркестър е задължително в учебната програма.

Това е нещо много различно. Като първи валдхорнист в Мюнхен и Берлин Радек Баборак говори за това колко е важно за подготовката на един музикант, за психиката му да се почувства част от нещо по-голямо. Да свириш с осемдесет души в оркестъра, с хор – това е нещо различно, по-интересно на моменти, по-дисциплиниращо.

Друга основна дисциплина от училищната програма е камерната музика.

Да, имаме страхотно трио „Лауреат“ с тромпетист Александър Хариев, валдхорнист, аз, Виктор Теодосиев и тромбонист Антон Орозки, преподавател ни е Станислав Почекански. Вече спечелихме нашата първа награда в Боровец на арт фестивала. Много ни е приятно да свирим заедно и го правим вече две години. Наскоро свирихме на един фестивал – Happy Donkeys (Щастливи магарета) в село Маджаре. Бяхме насред полето и около нас наистина имаше магарета. Всъщност ние го открихме, свирихме класически пиеси от Граун и Щамиц. Беше изключително интересно. Опитваме и джаз, но не сме правили концерт, свирили сме само пред приятели. Подготвяме изява в София, но още нямаме дата.

Сион Найман, фотография фондация „Стоян Камбарев“

Сион Найман за стъпките по пътя на музиката

Сион Найман е роден на 9 юни 2002 г. Като дете пее в българския православен хор „Осанна“. На 6 години е приет в класа по виолончело на Даниела Черпокова в Националното музикално училище „Л. Пипков“ в София. Печели Първа награда и специалната награда на СБМТД на Конкурса за виолончелисти в Пловдив, 2013 г.; Първа награда на Международния конкурс за виолончелисти „Карл Давидов“, Латвия през 2014 г. и Втора награда на същия конкурс през 2018 г.; Първа награда с квартет „Кодам“ на „Надежди, таланти, майстори“, Добрич, 2016 г.; Втора награда със същия квартет на „Концертино Прага“, 2018 г. През 2019 г. е отличен с Първа награда на Международния конкурс „Добрин Петков“ в Пловдив и с Първа награда в категорията „Виолончело“ на „Концертино Прага“. На следващата година получава стипендия от фондация „Стоян Камбарев“. През 2021 г. Сион Найман и Лора Маркова печелят като дуо специалната награда Бохуслав Мартину на „Концертино Прага“, Първа награда на Международния конкурс „Музиката и Земята“ и на Националния конкурс на „Кантус Фирмус“. 

Намирам ви в Берлин, където продължавате обучението си.

Първа година съм в Университета по изкуствата.

В последната година името ви нашумя покрай различни награди и концерти. Въпреки пандемията.

Да, 2020 г. започна многообещаващо с концерт с цигуларката Лия Петрова, както и с няколко други проекта. След това дойде пандемията. В началото имаше лек шок, защото изведнъж много планирани неща се отложиха. Беше несигурно. Постепенно бяхме принудени да разберем как да работим в създалата се ситуация и да извлечем нещо позитивно от нея. Започнаха да пристигат предложения за концерти и проекти, които се провеждат под друга форма – онлайн или при закрити врати, със записи, които впоследствие се излъчват. Така участвах на няколко фестивала, които се проведоха с ограничение за публиката. Срещнах се с професори от цял свят – с някои на живо, с други онлайн. Тази година взех участие в няколко конкурса като соло и камерен изпълнител. Но за мен най-важни бяха конкурсите за кандидатстване след завършването на Музикалното училище.

Направо Берлин ли избрахте?

Имах няколко варианта, за които кандидатствах – Базел в Швейцария, Ваймар в Германия и Берлин. Тази година ще имам огромното удоволствие и честта да бъда при проф. Янс Питър Майнц.

Той ще се грижи за вашето израстване в следващите години, а досега как премина обучението ви?

Хората, които ми повлияха и ме подготвиха дотук, са много. Но първия човек, когото ще спомена, е г-жа Даниела Черпокова, която тринайсет години работи с мен в Националното музикално училище. Тя ме сложи на челото като съвсем малък, тя ме поведе в пътя на музиката. Безкрайно ѝ благодаря за отдадеността, подкрепата, която чувствах през тези години, а и сега продължавам да чувствам! От 2016 до 2019 г. имах щастието да бъда в класа на проф. Ромен Гариу в Консерваторията в Париж (френският челист е познат на българската публика, свирил е със Софийската филхармония и с Оркестъра на Националното радио). Беше важен период за моето развитие и за осъзнаването ми като личност и музикант. Дължа много и на всички професори и музиканти, с които съм имал честта да работя, да свиря. Всички те са оставили частица от себе си в мен, която ще си проличи след време, а даже и сега.

Имате много участия. Концертите са важни за един музикант от най-ранна възраст.

Музиката е сценично изкуство. Сцената е наш втори дом и ние трябва да се чувстваме много комфортно на нея. Обожавам усещането да мога да осъществя специална връзка с публиката по време на концерт.

Вие свирите на виолончело, сестра ви Наума също. Имаше ли друг вариант за вас?

Историята е много интересна. Като малък, като всяко дете, което иска да свири, съм имал интерес към пианото, тъй като е най-популярният инструмент, най-достъпният. Явих се на изпити в Музикалното училище. Бях приет и трябваше да изберем инструмент. Качихме се в кабинета на тогавашната директорка, г-жа Милка Митева, за да разберем какви са вариантите за новопостъпилите деца. Казахме ѝ, че се интересувам от пианото, но тя взе ръцете ми и каза: „Ще ви предложим да свирите на чело. Ще учи при най-добрата госпожа. Детето ще се чувства много комфортно“. И още от първия урок, който имах с челото, го почувствах много близко и реших, че това ще бъде моят инструмент.

Питахте ли по-късно г-жа Митева защо е решила, че ще бъдете челист?

Имала е предчувствие вероятно. И е по-мистично така да си остане, без да се разкрива тайната.

Разкажете ми за фамилията си.

Фамилията Найман не е типична за България. Това е чешка фамилия. Баща ми е наполовина белгиец, наполовина чех. Ние сме родени в Белгия, след което се преместихме в България. Започнахме да учим в Музикалното училище – аз, брат ми, сестра ми и най-малката ми сестра, която сега започва в първи клас също на чело. Големият ми брат свири на контрабас и е пианист.

Важни ли са конкурсите за младите музиканти?

Няма музикално състезание, което да не носи позитивни неща. Конкурсите са важна част от израстването на един музикант. Не са най-важната, но са част от пътя, защото дават много ясна представа къде се намираме, как се чувстваме, показват ни средата, в която искаме да бъдем. Разбира се, един музикант не е необходимо да бъде концертен тип, за да има успех. Има много примери за това. Лично за мен конкурсът е начин на развитие. Той винаги те кара да надскочиш собствените си граници и да потърсиш нещо ново, което да представиш на публиката или на журито. Те са съществена част от изграждането на един музикант.

В сценичния ви път дотук съществена част заема и камерната музика. Били сте член на квартет „Кодам“.

Не съм аз основателят – заедно с цигуларя Виктор Тренев, цигуларката Ния Лечева и виолистката Сирма Баръмова сформирахме този състав през 2015 г. Имаме редица успехи на конкурси в България и чужбина. Най-важното е, че музицирането заедно много ни помогна да се изградим като изпълнители. Толкова нови композитори опознахме заедно! Имахме удоволствието да свирим на различни фестивали, в престижни концертни зали. В момента и четиримата учим на различни места и затова от известно време квартетът няма дейност. Това беше важен момент както в моята, така и в тяхната кариера.

Какви ангажименти имате днес?

Бях поканен на фестивал във Франкфурт, за да участвам в различни формации. Свирихме творби от Бетовен, Мийо и други композитори. Предстоят концерти в Лондон през декември. На 28 декември с маестро Камджалов и Плевенската филхармония и с още няколко талантливи млади музиканти като цигуларката Лора Маркова, китариста Георги Димитров-Жожо и перкусионистката Сара Чакърова ще свирим във Варна Четирите годишни времена на Вивалди в проекта „Любов“, който представихме през февруари в зала „България“. За 2022 г. имам още много проекти, които са в етап на организация.

Споменахте колко много и различни композитори и творби сте изпълнявали сам и с различни партньори. Има ли ограничение за произведенията, които един млад музикант може да изпълни на даден етап от развитието си?

Не точно ограничение. Много е важно стъпките, които поемаш в развитието си, да са много добре премислени. Разбира се, човек трябва да се впуска и в приключение, в неща, които ще го изтеглят много напред, но според мен е важно програмата да бъде балансирана, с репертоар – удобен да бъде изпълнен в момента, но и да бъде комбиниран с такъв, който развива и изгражда музиканта. Обичам да свиря всякаква музика. Опитвам се да стигна до различни композитори, да извадя нещо ново, да бъдат разчетени по нов начин. Имах рецитал в камерна зала „България“ и свирих с пианистката Венета Нейнска. Изпълних за първи път Сонатата за цигулка и пиано на Цезар Франк, но във версията за виолончело и пиано. Това беше много интересно преживяване за мен и тази соната в момента я усещам много близка… Важно е да правиш големи стъпки и аз съм готов за тях.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияБен Каплан и музиката извън времето
Следваща статияОт „Бягащо дърво“ до „Проклятието на дърводелеца“