
Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени.
Виктор Вичев: как се изгражда собствен стил

Виктор Вичев е роден в София през 2006 г. и има вече завиден брой награди. 2014 г. му носи цели три – Първа от XXII конкурс „Върбан Върбанов“ в Бургас; Първа от XXIV конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия и Втора награда от V клавирен конкурс „Шуман-Брамс“ в Пловдив. През 2015 г. получава Трета награда от Международния конкурс за млади изпълнители в Перник; Златен ключ от едноименния конкурс в Пловдив; Първа награда от международния конкурс за млади пианисти във Враня, Сърбия; Трета награда от интернет конкурса за класическа музика Encore; през 2017 г. – Трета награда от Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ в Шумен; Втора награда и специална награда за най-добро изпълнение на творба на Роберт Шуман от VI конкурс „Шуман – Брамс“ в Пловдив; 2018 г. – Втора награда от конкурса De Bach au Jazz в Атина; 2019 г. – Втора награда от конкурса „Път към славата“ в София; две първи награди от онлайн конкурса от серията „Великите композитори“ за „Най-добро изпълнение на Бах“ и „Музиката на XVIII век“; Първа награда от IV международен конкурс в Смедерево, Сърбия; Първа награда от VI национален академичен конкурс „Й. С. Бах и неговото съвремие“; 2020 г. – Втора награда от националния конкурс за млади пианисти „Стелла Ослекова“ в Пловдив; Втора награда от международния онлайн конкурс от серията „Най-добро изпълнение на Рахманинов“.
В края на януари 2022 г. той получи Първа награда за най-добро изпълнение на Моцарт от международен онлайн конкурс по повод 226 години от рождението на композитора. Тази година му предстои и конкурсът на Чешкото радио „Концертино Прага“. Участвал е със свои изпълнения в юбилейния филм Silent movie, посветен на Милчо Левиев. Виктор Вичев е активен участник в майсторските класове на акад. Атанас Куртев, проф. Виктор Чучков, проф. Борислава Танева, Стефка Перифанова, Цветана Попова, Аглика Генова, Агата Леймони и др.
„Въпреки пандемичната обстановка този период беше доста добър за мен и моето развитие, имах много изяви. През 2018 г. в Благоевград с оркестъра на камерната опера осъществих премиерата на фантазия за пиано и оркестър „Чимароза и още нещо“, която беше посветена на мен от Петър Радевски. Два пъти изпълних Ре мажорния концерт на Хайдн в Пловдив и София през 2018 и 2019 г. Имах възможност да изпълня два пъти и Концерт №23 на Моцарт – веднъж във Военния клуб със „Симфониета“, София и Свилен Симеонов и в Шумен. Там концертът беше в памет на проф. Венета Вичева“ – разказва развълнуван младият музикант и продължава. „В края на миналата година свирихме с брат ми в българския павилион на „Експо 2020“ в Дубай. Бяхме поканени и заради 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Арабските емирства и 50 години от създаването на емирствата.“
Много отговорен ангажимент.
Да. Свирихме всяка вечер. Идваха много хора. Понякога се събираха големи тълпи. Аз изпълних пиеси на Шопен, „Островът на радостта“ на Дебюси. Имах и българска пиеса от Ценко Минкин в памет на Петко Стайнов. Концертът ни на Jubilee Stagе беше изумително преживяване. Събраха се много хора. Двамата с брат ми за първи път свирихме заедно на сцена и беше още по-вълнуващо преживяване.
От най-ранна възраст животът ви е свързан с пианото. Имате ли идея как ще продължите и къде?
Не, още не съм решил, но със сигурност ще продължа с пианото, може би ще се обърна и към композицията, защото обичам да композирам. В Дубай за първи път изпълних моя композиция пред толкова много хора. След това имах интервю по радиото и същата пиеса прозвуча в ефира, така че вече мое произведение се е чуло. В момента мой преподавател е г-жа Елена Велчева, която ме направи музиканта, който съм. Но признавам, че в бъдеще не съм мислил при кого искам да уча.
Разбрах, че след първия опит в Дубай да свирите заедно с брат ви сте решили да направите и други концерти. Имате ли покани?
Имам предложения, но още нищо не мога да кажа, защото не е сигурно. Дано годината да бъде толкова богата на събития, колкото и предходната.
Виктор, участвали сте в много майсторски класове. Това полезно ли е за един млад музикант? Не се ли обърква той?
Със сигурност е полезно, тъй като от всеки преподавател се научават различни неща, чуваш нещата различно, в паметта ти остават важни идеи, които оказват влияние върху по-нататъшното ти развитие. Нещата се наслагват и човек изгражда собствен стил.
В училище има определена програма, която всеки преподавател следва. Случва ли се сам да предлагате определени творби?
Да. Много често казвам на госпожата какво ми харесва и тя уважава това, което искам. Тя много добре ме познава, така че аз харесвам нещата, които тя ми дава да свиря. Заедно сме от четвърти клас. Преди това учих при Снежана Спилкова.
Александър Вичев: да свикнеш с напрежението

Александър Вичев е роден през 2007 г. в Пловдив. Ученик е в НУМТИ „Добрин Петков“ в родния си град. До този момент е лауреат на няколко престижни конкурса: 2015 г. – Първа награда на конкурса за млади музиканти в Перник; 2019 г. – Първа награда от VII международен конкурс за ударни инструменти „Пендим“ в Пловдив; Втора награда от Националния конкурс за млади музиканти „Музиката на Европа“ в Бургас; 2021 г. – Първа награда от конкурса „Музиката на Европа“ в Бургас; Първа награда от онлайн конкурса „Велики композитори“, ударна секция.
Александър Вичев е бил на майсторски класове, организирани от Татяна Колева в рамките на „Мартенски музикални дни“, Русе; на IV Амстердам маримба уикенд през 2020 г.; VI международен фестивал за маримба и перкусии в Плевен през 2021 г., както и в Академията „Ударните инструменти срещат идентичността“ в Грац, 2021 г.
„Цялата минала година беше невероятно преживяване за мен. Започна с конкурс в Бургас, на който спечелих първа награда. После свирих с Шуменската филхармония под диригентството на Славил Димитров. Бях на два майсторски класа – в Плевен и Грац. След това заминах за Дубай, а това беше нещо, което не съм предполагал, че ще ми се случи. След завръщането ми свирих с Разградската филхармония с диригент Левон Манукян“ – изрежда младият перкусионист. Моля го да разкаже повече за гостуването в Дубай. „В българския павилион свирихме различни неща. А на концерта аз свирих пиеса за малък барабан от Кошински, брат ми изпълни пиеси за пиано, а завършихме с транскрипция за пиано и маримба на концерта на Сежурне. Двайсет минути след края на концерта ни поканиха в местната телевизия. Освен разговора изпълних същата пиеса за малък барабан.“
Какво са конкурсите за един млад музикант?
Това е много ценно изживяване за един млад музикант. Ние трябва да се справяме с всякакво напрежение, по всяко време. Винаги съм мислел, че не е важно каква награда ще спечели човек, а подготовката за конкурса е тази, която го развива. Ето, на конкурса в Бургас за немска и австрийска музика през 2021 г. спечелих първа награда, но на същия конкурс преди две години бях на второ място.
С какви инструменти се явявате на конкурсите?
Свирил съм на маримба, ксилофон, малък барабан, на комплект барабани.
Рядко толкова млад изпълнител има възможност да свири с оркестър. Голяма увереност и здрави нерви се изискват.
Това е едно от най-приятните изживявания, които съм имал, свирейки на сцена. Невероятно е да свириш и зад теб да идва целият този звук. А това да се случи два пъти, какво щастие за мен!
Но и камерните изяви са ви на сърцето.
Аз съм член на перкусионния ансамбъл „Престо“. Той е ансамбъл на училището, ръководител е моят учител Пенчо Пенчев. Изнасяме много концерти. Общо сме шестима, има и по-големи от мен. Канят ни за концерти из цяла България. Имаме планове и тази година да обиколим страната. Съставът има голяма история, преди нас в него са свирили други ученици.
Правите планове за концерти, но ситуацията никак не е сигурна.
Както казах преди малко, всеки музикант от най-ранна възраст трябва да свиква с напрежението. Това е качество, което всеки трябва да развие – постоянно да си хладнокръвен. Ако изразходваш твърде много нерви, ако не се справяш в по-екстремните ситуации, никак няма да ти е лесно.
Защо избрахте перкусиите? Всяко дете получава като подарък барабанче, маримба, но друго са професионалните ударни инструменти. Брат ви и баща ви са пианисти.
Бях малък и много исках да се запиша в музикалното училище, тъй като брат ми вече беше там. И по това време видях един концерт на ансамбъл „Престо“, бях много впечатлен от всички тези инструменти – маримба, барабани, ксилофон. Разположени на сцената, те имат невероятно въздействие. А най-хубавото е, че ударните инструменти са толкова много и на всеки звукът е различен.
Да, изумително е. Преди време в студиото беше Стунджи. Помолихме го да направи импровизация и поради липсата на друго той ни свири с празна бутилка за вода. Вие явно не се притеснявате от сцената. Кога за първи път имахте сценична изява?
Бях в първи клас, на продукция в училище. Помня, че свирих на ксилофон. Дори не си бях донесъл палки и ми ги дадоха на сцената. Бях много притеснен, въпреки че нямаше много хора. След като мина изпълнението, осъзнах, че не е необходимо никакво притеснение.
В Дубай свирихте заедно с брат си като дуо. Правили ли сте го и друг път?
Не, беше ни за първи път. И имаме планове да продължим. Хареса ни. Още не знаем къде и кога ще го направим, но дано да стане. Надявам се да се случат и концертите с нашия ансамбъл.
Обсъждате ли изпълненията си след концерт?
Ние свирим на различни инструменти, но да, говорим си кой как е свирил.
Какво обичате да правите заедно?
Обичаме да гледаме филми. Понякога излизаме заедно, играем и видеоигри. Все нормални неща за хора на нашата възраст. Но да ви кажа, не ни остава много време. Всекидневието ни е постоянно заето със свирене. Но не мислете, че се оплакваме. Свикнали сме.
Все още е рано, едва в осми клас сте, но как смятате са продължите образованието си?
След като завърша музикалното училище, съм се насочил към Клагенфурт, където преподава Александър Георгиев. Той е бивш ученик на Пенчо Пенчев.
Композиторите, пишещи за ударни инструменти, не са много известни. Разбира се, най-популярен е Добри Палиев. Да ни запознаете с някои други имена.
Много обичам творбите на Еманюел Сежурне, свирил съм пиеси на американеца Джин Кошински и ще продължа да разучавам и други. Небойша Живкович пише за маримба. При ударните инструменти се пишат пиеси за „сетъпи“ (комплект барабани). Композиторът сам решава за какъв вид инструменти, сам измисля символи, които поставя върху петолинието, с които обозначава кой барабан да се удари или тъпан, или бонго. Много са интересни. Сега учим с една моя съученичка пиеса, която се казва Face To Face, от китайския композитор Хейнг Лю. Изпълнява се на пет барабана. Най-ниският барабан е тъпан, двата средни барабана са том-томи, а най-високите са два бонгоса, а също и два чинела. Отбелязани са ритмичните фигури, нотите върху петолинието са символизирани и авторът е написал всяка нота какво означава. Има много такива пиеси.