Името на Марина Мравова вече е добре известно. Тя е лауреат на множество национални и международни конкурси по пиано.
Сред наградите ѝ са: Първа абсолютна награда на XXII международен конкурс Euterpe в Италия; първи награди на конкурсите Grand Prize Virtuozo в Амстердам, Лондон, Виена и Залцбург и участие в лауреатските концерти на сцените на Концертгебау в Амстердам и Моцартеум в Залцбург. Има три първи награди в конкурсите на Асоциация „Мелос“ – Женева и Рим; дванадесет първи награди и пет втори награди от конкурсите Great Composers Competition, сред които първи награди за най-добро изпълнение на Шопен, Бах, Шуман, Моцарт, Бетовен и Рахманинов и две втори награди от финалните конкурси „Артист на годината“ 2018 и 2020 г. Този впечатляващ списък се допълва от втора награда на конкурса Citta di Barletta; бронзов медал и стипендия от международния конкурс WTPA Finland на Световната асоциация на преподавателите по пиано; първи награди на конкурсите за млади пианисти в Гевгелия и Битоля, Македония, и Крайова, Румъния; трета награда на Конкурса за немска и австрийска музика M.A.G.I.C. в Бургас и др. Последните награди на Марина, получени през септември 2021 г., са от конкурса LYPCO, London Youth Piano Competition, съответно първа награда и златен медал в най-високата категория – Diploma, и трета награда в категория Free choice с различен репертоар.
Марина е активна участничка в майсторските класове на проф. Дина Йофе, проф. Дмитри Алексеев, проф. Паскал Немировски, проф. Марко Теца, проф. Емма Тахмизян, проф. Катаржина Попова – Зидрон, проф. Людмил Ангелов, Антонио ди Кристофано, Мария Принц, Микеле Росети, Лилия Бояджиева, Панчо Владигеров мл., Рада Чомакова, Сергей Редкин, Иван Дончев и Георги Черкин.
Освен тези великолепни постижения, от десет години Марина Мравова пее и в Детския хор на Българското национално радио.
Последният концерт на талантливата пианистка беше на 10 февруари, заедно с друг млад пианист, Доач Бездюз. През лятото ѝ предстои камерен концерт, свързан с годишнина на трима композитори: „Единият е Парашкев Хаджиев, един японски композитор и Александър Райчев. Ще свирим с цигуларката Ралица Кръстева, която ми е съученичка“.
Кое ваше постижение оценявате най-високо?
Една от ценните награди, които спечелих през миналата година, е от лондонския конкурс за млади пианисти. Явих се в две различни категории и имам първа и втора награда. Много се гордея с нея. Има една английска система за подреждане на произведенията по трудност. Най-високата категория е с най-сложните произведения. Там изпратихме два Етюда на Рахманинов от оп. 33, №3 и №4 от етюдите картини. За втората категория изпратихме Соната, оп.14, №2 на Бетовен. Следващият конкурс беше, за да получа възможност да свиря с оркестър в Италия. Съвсем скоро разбрах, че съм сред победителите на International Concerto Competitions: February 2022 edition и на 27 февруари ще дебютирам като солист на Master Orchestra в Бреша с първия концерт на Бетовен.
Подготвям се и за друг конкурс в Италия в края на март, до езерото Гарда. Харесахме журито, харесахме конкурса и това е засега другата ни цел. Трябва да подготвя двадесет минути свободна програма, което е хубаво. Ще свиря Баркаролата на Шопен, Пасторалната соната на Бетовен и ако има време още нещо ще вмъкнем“.
В сегашната ситуация конкурсите онлайн са добър вариант. Скоро имахте ли конкурс наживо?
Явявам се на всякакви конкурси – онлайн, присъствени и онлайн наживо. Не мога да кажа кой предпочитам, защото имат различни характеристики. На записа трябва да си много прецизен, защото може да се слуша многократно, а наживо, въпреки че трябва да си прецизен, е по-различно. Има повече напрежение, защото трябва да дадеш най-доброто от себе си.
Сега да ми кажете за преподавателите си. Учите в Софийското музикално, в Италия, но и с Людмил Ангелов.
Най-основно и най-усърдно работя с госпожа Антонина Бонева. Тя ми отделя много време и задълбочено работи с мен, за което съм ѝ много благодарна. Много ми помага и големият пианист Людмил Ангелов. Вече втора година съм негова студентка в целогодишния му курс. От тази учебна година започнах да работя с проф. Андреас Фрьолих от Академията Talent Music Masters в Бреша, Италия.
Имате трима различни преподаватели. Не е ли много объркващо за млад музикант, или вие умеете да вземате най-доброто от всеки един?
Всички имат подобен подход, подобни идеи. Да, все пак са различни и тримата, ще кажат различни неща, но рядко се случва да са противоречиви. Ако се случи, аз избирам това, което на мен най-много ми харесва и смятам, че най-добре ще звучи. Освен това гледам, когато има майсторски класове в училище, в къщата „Панчо Владигеров“, да ходя, защото получавам различни идеи как да се развива произведението и дори да не ти хареса съвсем това, което преподавателят е казал, винаги можеш да извлечеш нещо полезно от него.
Още сте в десети клас. Имате ли идея как ще продължите?
Харесали сме няколко консерватории. Едната е тази в Бреша, има една в Германия и една във Франция. Но тъй като преподавателите са различни, не сме взели крайно решение. Има време. Бих се записала и при Людмил Ангелов в Нов български университет, за да имам и българска диплома.
Кой ви насочи към пианото?
Аз се родих с много дълги пръсти и някак затова родителите ми решиха, че трябва да свиря на пиано. Те не са музиканти, и двамата са инженери. В семейството нямаме друг музикант. Аз съм първата. Започнах в едно читалище при Мая Райкова. Чак в четвърти за пети клас решихме, че имам някаква музикалност и ще кандидатствам в Музикалното училище. Не бяхме сигурни дали ще ме приемат. За щастие това се случи. И оттогава все съм при госпожа Бонева.
Ходите ли на концерти?
Да, обичам и често ходя, защото един концерт може да ми даде вдъхновение, когато чуя някой много добър пианист. Вземам по нещо от всеки. Хубаво е, че в България идват много добри музиканти и пианисти. Гледам да ходя на възможно най-много концерти – и с оркестър, и рецитали.
Какво подготвяте? Остава ли ви време за нещо извън програмата?
В Музикалното училище има определена програма за всяка година, има и годишен изпит. Тези произведения, които искам да свиря и не са в програмата, може би няма да станат добре, но аз ги разчитам, защото все някога ще стигна до тях. А и така се запознавам с нови партитури, с нови неща, които ми помагат за творбите, които свиря в момента. Има композитори, които в момента свиря, и тя са ми любими. Но след това като чуя друг, се влюбвам в него. Разбира се, обичам Шопен, Рахманинов, но и Бах, Бетовен и Моцарт.
А български композитори?
През последните три години в училище имаме задължително български произведения. Тази година свиря „Ритмично движение“ на Панчо Владигеров, което е трудно произведение, с много характер. Трудно е и за разчитане, и за изпълнение. Харесва ми „Есенна елегия“. Може би ще я направя догодина.
