Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени.
Ева Дончева: „Това е моят инструмент“
Ева Дончева е родена на 11 юли 2007 г. Учи в НУИ „Добри Христов“ във Варна, в класа по цигулка на Красимир Щерев. Преди това е учила с Евгения Паскова. Участвала е в майсторските класове на проф. Минчо Минчев, проф. Йосиф Радионов, проф. Роман Федчук, Мичо Димитров, Светлин Русев, Зорница Иларионова, Благородна Танева, проф. Граф Муржа. Носителка е на награди от национални и международни конкурси: „Свят, изкуство и море“, к.к. „Златни пясъци“; „Върбан Върбанов“, Бургас; Конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика, Бургас; Международен конкурс „Музиката и земята“, София; Международен музикален конкурс „Трявна арт фестивал“; международния конкурс Opus Artis Paris, 2020; Asia Pacific International Arts Festival, 2020 The Grand Finals; „Път към славата“ в София; Danubia Talents, Унгария; IMMC, Москва. На националния радиоконкурс за млади инструменталисти за наградите на „Кантус Фирмус“ през 2021 г. печели трета награда. През 2020 и 2021 г. след проведен конкурс е избрана от фондация „Йордан Камджалов“ да бъде подкрепена в развитието си. Била е солистка на оркестър „Анима“, на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и на Шуменската филхармония с диригент Калина Василева. Свири в състава на Mладежкия симфоничен оркестър към НУИ „Добри Христов“ и в Genesis Orchestra с диригент Йордан Камджалов.
Ева сама е избрала своя път в музиката. „Майка ми е пианистка. Завършила е моето училище с акордеон. Музиката винаги е била част от мен. Когато бях малка, мама водеше детски хор. В този хор имаше две момичета, които свиреха на цигулка. Един ден дойдоха на репетицията и свириха. Като ги чух, казах на майка ми: „Това е моят инструмент. На него искам да свиря“. Бях на четири години.“
Колко време отделяте за подготовка?
Обикновено на ден свиря от пет до осем часа в зависимост от това колко часове съм имала в училище и какви са били предметите. Ако е нормален ден, свиря по шест часа и половина. Когато се подготвям за конкурс или някакво представяне, се случва и по осем часа и половина да свиря. Но когато трябва да не се преуморявам преди конкурс, свиря по пет часа. Зависи от ситуацията.
Лауреат сте на много конкурси. За какво се готвите в момента?
Имам набелязан доста сериозен конкурс, който ще бъде в Испания през лятото – Leonel Morales and friends. Мисля да се явя и на конкурсите във Велико Търново и Ниш. Те са присъствени. Аз онлайн конкурсите вече не ги признавам, защото самата обстановка е много по-различна. Нищо не може да замени усещането, когато свириш на живо. Контактът с публиката и журито дава друга емоция. Няма как да предадеш своята емоция през камерата. Конкурсът в Испания е с тежка програма, но аз мисля, че ще мога да вместя пиесите, които работя. Тази година като програма в Музикалното училище свиря „Кармен“ в обработката на Ваксман, първа част от Третия концерт на Моцарт, първа част от Втория концерт на Виенявски.
Учите при Красимир Щерев, който, освен че е концертмайстор в оркестъра на Варненската опера, с удоволствие прави и камерна музика. Освен това, доколкото знам, принцип във Варненското училище е децата да се включват в камерни състави. Вие обичате ли да свирите със съучениците си?
Да, така е. Участвала съм в различни състави за камерна музика. Обикновено свирим барок – Вивалди, Бах и други композитори от това време.
Следите ли концертите във Варна?
Да, обичам да ходя на концерти, въпреки че ние, цигуларите, малко се ограничаваме да слушаме други изпълнители. Повече обичаме ние да свирим, а не толкова да слушаме как другите свирят.
Във Варна започна фестивалът на Музикалното училище. Вие имате ли участие в концертите?
Да, аз съм член на оркестъра на Училището по изкуствата, така че освен соловите ми изпълнения свиря и там.
Често се включвате в майсторски класове. Учите и със Зорница Иларионова. Тя е толкова вдъхновяваща и мотивираща.
Зорница Иларионова е моя учителка. Ходя в София по няколко пъти в месеца, за да се виждаме и да ми помага. Тя има съвсем различно свирене, има съвсем различна енергия. Дължа ѝ много. Тя ме тласна напред, даде ми надежди и мечти, които да следвам. В училището имаше две момчета, Мартин и Александър Зайранови, които ходеха при Марио Хосен. А Зорница Иларионова беше негова асистентка. Оттам разбрах за нея.
Това, че сте пели в хор, помага ли ви при свиренето на цигулка? Наблюдавах майсторски клас на Дмитрий Башкиров, който непрекъснато пееше на пианистите. Флейтистката Лидия Ошавкова също е пяла в хор – „Бодра смяна“.
Да, и моите учители ми казват: „Представи си как ще го изпее един оперен певец. Ти така трябва да го изсвириш“. Това помага да си представиш изпълнението.
Освен световните композитори в програмата на музикалните училища са включени и творби на български автори. Вие имате ли предпочитания?
Да, Петър Христосков, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов – това са известни имена. Свирила съм техни произведения още от най-малка.
Как избирате какво да учите? Вие сама ли търсите, или разчитате на преподавателя?
Когато търся нов материал, винаги ми предоставят избор. Предлагат ми няколко пиеси или концерти. Гледам записи. Повечето концерти ги знам и бързо избирам. При музикантите най-трудно е времето, в което се подготвяш. Зареждаш се след концерта, видял си какво можеш, видял си, че хората го оценяват, и в следващия момент започваш отначало, от упражненията. Това отнема месеци. Много е трудно.
Какъв е инструментът, на който свирите?
Цигулката ми е предоставена от дарение на училището Направи го един германец. Имам я от втория срок на четвърти клас. Тя е китайска, но е много добра. Звукът ѝ е много хубав. Паснахме си двете. Това е важно. Много съм доволна.
Казахте ми колко време отделяте за упражнения, като добавим подготовката за останалите предмети, остава ли ви свободно време?
Не съм от хората, които обичат да излизат насам-натам. Предпочитам да свиря, да уча, да чета. Чета доста и всичко. Обичам класика, фентъзи. Имам любима авторка – Сара Маас.
Стефан Славчев: Всеки ден започваш отначало
Стефан Славчев е роден на 22 февруари 2005 г. във Варна. Учи в НУИ „Добри Христов“, в класа по кларинет на Пламен Павлов. Участвал е в майсторските класове на проф. Илиян Илиев и Едуард Сарафян. Носител е на награди от наши и международни конкурси: Първа награда на XXVI Национален конкурс за млади инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“, 2018 г.; Втора награда на VI Международен конкурс за млади музиканти „Охрид те сакам“, 2018 г. Особено успешна за него е 2021 г.: Втора награда на XIV Международен конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика MAGIC, Бургас; Поощрителна награда от Националния радиоконкурс за млади инструменталисти за наградите на „Кантус Фирмус“, Гран при за изключителни постижения „Елвира Андреуци“ за най-добро представяне на „Академия Роза“, гр. Шипка; Първа награда на XXIV Международен младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“, Добрич; Гран При на XII конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти „Добрин Петков“, Пловдив; Грамота от Ротари клуб Варна. Стефан Славчев има записи в Радио Варна. Концертирал е на фестивала „Варненско лято“, както и във всички представителни прояви на училището.
Във Варна се провежда фестивалът на Музикалното училище. Вие участвате ли?
Да, участвам в концертите. Дирижирах Вивалди на 25 февруари, а в концерта „Аз съм българче“, който беше на 27 март, дирижирах „Жетва“ и „Танц“ на Марин Големинов.
Това значи, че освен кларинет учите и дирижиране.
Не уча дирижиране, но благодаря на нашия диригент на Симфоничния оркестър Страцимир Павлов, че ми даде насоки и тази възможност, както и на директорката на нашето училище Румяна Петрова. Започнах да дирижирам миналата година. Засега се занимавам сам.
Как става това?
Гледам видеокурсове, записи. Правя анализи на някои симфонии. Това е мечтата ми и смятам да запиша като първа специалност дирижиране, втора специалност кларинет. Смятам да продължа образованието си в Музикалната академия в София.
Разкажете ми за настоящите ви занимания.
Уча при Пламен Павлов. Всеки ден той ми дава насоки и мотивация. Това е много важно за един млад музикант. Когато влязох в училището в първи клас, започнах с блок флейта. След пети клас трябваше да избера нов инструмент, тъй като нямаше такава специалност. Пробвах абсолютно всички инструменти – обой, кларинет, флейта, фагот, тромпет. В началото много ми беше харесал обоят – благородният инструмент. Но ми беше трудно. Преди да вляза в Музикалното училище, бях пробвал кларинет. Опитах пак и останах да се занимавам с този прекрасен инструмент, който има много хубав тембър.
Изоставихте ли блок флейтата?
Не съм свирил от доста време. Понякога отварям и си спомням старите пиеси.
А защо в първи клас започнахте с блок флейта? Странно е дете на шест години да избере точно този инструмент, който не е сред най-популярните, особено за професионално учене.
Родителите ми са музиканти – Светослав Славчев, фаготист, и Радослава Байчева, която е корепетитор в нашето училище. Баща ми избра блок флейтата като начална основа.
Не ви препоръча фагота?
Фаготът също има чудесен тембър, но кларинетът е невероятен. По-лесно се хваща и можеш да свириш на него различна музика – джаз, фолк, класика.
Имате ли предпочитан изпълнител?
Разбира се – Мартин Фрост и Андреас Отензамер, но Мартин е моят идол. Гледам негови записи и вземам идеи. С Андреас се срещнах на живо, когато беше в България на диригентски курсове и даде съвети на учениците.
Сега сте в десети клас и щом сте решили да продължите с дирижиране, как смятате да се подготвите? Едва ли ще успеете сам.
Смятам, че ще мога да се справя. Доста неща има, по които да се работи. Точно това е, което ме държи в музиката – всеки ден трябва да започваш отначало. Хващаш инструмента и започваш отначало. И всеки ден се развиваш. Трябва постоянство. Затова започнах отрано да се занимавам. Ще дирижирам струнния оркестър на нашето училище, но продължавам и с кларинета. Ще има концерт на оркестъра на Държавната опера с изявени ученици и с диригент Стефан Бояджиев. Ще подготвя Втория концерт на Бернард Крусел.
И като казахте, че ще имате концерт, вие самият ходите ли на концерти?
Варна събира световни музиканти, особено през лятото на фестивалите. Обичам да ходя на концерти, на театър. Освен да изпълнявам музика, обичам и да я слушам, да бъда част от публиката, защото винаги мога да взема нещо от изпълнителя, който е на сцената.
Изненадахте ме с решението сам да се учите да дирижирате. Сигурно и в обучението по кларинет излизате от учебната програма?
Да, излизам. Много се интересувам от боса нова. Свиря си сам импровизации. Обичам джаза и мюзикълите са ми интересни. Слушам много българска поп музика.
Щом имате толкова разностранни интереси, дали не участвате и в някоя група или камерен състав?
Щом завърша и вляза в Академията, със сигурност ще намеря хора, с които да направя група или квартет например, защото в момента покрай училището, покрай соловите ангажименти не ми остава време.
В град като Варна, където има толкова места, където да прекарате приятно времето, вие какво обичате да правите?
Ходим с приятели в гората, правим си барбекю. Обикновено ходим на Аладжа манастир, една великолепна еко местност. Обичам риболова. Практикувам риболов на брега, главно по буните и по вълнолома. Срещнах доста интересни хора от всякакви професии, от всеки можеш да научиш нещо. Има програмисти, журналисти, инженери. Ние сме едно общество.
Кой ви запали по риболова?
Сам се запалих и ходя с приятели.
