Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени.
Мира Иванова: „Не мога да живея без музика“
Мира Иванова е родена през 2004 г. в Плевен. Учи в XI клас на НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, в класа по флейта на Мария Александрова. Носителка е на награди от няколко конкурса у нас: 2016 – Златното ключе, Пловдив – първа награда; 2018 – Върбан Върбанов, Бургас – втора награда; 2019 и 2020 г. – онлайн конкурс Flying stage, Бургас – втора награда; 2020 г. – V флейтов международен конкурс, Варна – втора награда и стипендия от Министерството на културата по програмата за закрила на деца с изявени дарби; 2021 г. – Добрин Петков, Пловдив – първа награда.
На 16 март 2022 г. по покана на Националната музикална академия Мира Иванова и Деян Табашки представиха Плевенското училище на концерт с Академичния симфоничен оркестър под диригентството на Георги Патриков. Мира беше включена и в концертния маратон в зала „България“, организиран от Музикалната академия за 3 март под надслов „Обичам българската музика“. Там тя изпълни Пасторал на Златев-Черкин. От 5 до 11 май в Българския културен институт в Рим (дома на Борис Христов) тя участва в майсторски клас с Романо Пучи, първи флейтист на Миланската Скала.
След като завърши училище, Мира Иванова иска да кандидатства в Националната музикална академия и да учи при проф. Деян Гаврич.
Какво ви предстои на финала на тази учебна година? Има ли задължителни пиеси, които трябва да изпълните на годишните изпити?
За единадесети клас няма, освен, разбира се, задължителните етюди, които свирим. Но за дванадесети има. Това е концерт на Моцарт, соната и българска пиеси. Аз имам българска пиеси – Пасторал от Георги Златев-Черкин.
Изпълнявали ли сте български композитори?
Да, свирила съм „Пълна луна“ от Филип Павлов. Харесват ми българските пиеси. Постоянно търся различни нови произведения за флейта, които да привлекат интереса ми. Най ми харесват изпълненията на големите флейтисти, а сред тях бих цитирала Джеймс Гоуей, Еманюел Паю и др.
Учите флейта от първи клас и ваша преподавателка през всички тези години е Мария Александрова.
Тя е прекрасен преподавател. Има добър подход към децата и ни научава на много неща. Иначе съм била на различни майсторски класове през годините, но най-скорошният беше с Владимир Кудря, който дойде в Музикалното училище. Той наистина е много добър и за мен беше невероятно преживяване, защото научих много.
Вие сте от семейство на музиканти. Баба ви дълги години е била концертмайстор на Плевенската филхармония, майка ви е водач на виолончелите, а баща ви е обоист. Това ли повлия да изберете музиката?
Сама реших да се занимавам с флейтата, защото ми хареса колко е нежна. От малка съм в тази среда и всички инструменти са ми интересни, но мисля, че баща ми ме подтикна да избера флейтата. Сигурно можех и нещо друго да избера, но ми е много приятно да свиря и не мога да живея без музика. Музиката винаги е била част от живота ми. И сега обичам да ходя на продукции в училището и на концерти. За жалост напоследък това се случва все по-рядко. Особено сега в единадесети клас с подготовката за всички тези концерти и изяви.
Вие сте сред лауреатите на няколко известни конкурси през последните години. Какво ви носят наградите?
Досега имам шест конкурса – общо четири втори и две първи награди. Бях в шести клас, когато участвах в първия си конкурс. Когато бях по-малка, много се притеснявах, но сега изпитвам вълнение, което ме води в положителна посока. Когато се подготвям за тях много по-усърдно, напредвам много и това ми носи голямо удовлетворение.
Има ли следващ конкурс, на който да сте решили да се явите?
В момента не. Миналата есен бях в Пловдив и заради подготовката за последвалите концерти и майсторски класове не съм мислила. Но вероятно трябва да помисля и за конкурси в чужбина.
Обикновено в музикалните училища има и задължителни часове по камерна музика. Харесват ли ви тези срещи със съучениците?
Определено я намирам за много по-приятна, отколкото соловите изпълнения, защото това ни учи да работим в екип, да се слушаме, да се вслушваме в музиката, не само в себе си. Имаме възможността всеки да участва в различен ансамбъл. Аз съм в духов оркестър и е много хубаво да свирим различни творби като оркестър, като едно цяло.
Деян Табашки: „Мечтая за големия Шопенов конкурс“
Деян Табашки е роден през 2004 г. в Кнежа. Ученик е в XI клас в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, в класа по пиано на Антоанета Воденичарова. Участвал е в майсторски класове на проф. Людмил Ангелов, проф. Борислава Танева, проф. Иван Дончев, проф. Илия Чернаев, проф. Даниела Андонова. Носител е на награди от национални и международни конкурси: от Международния конкурс за вокална и инструментална музика „Звукът на времето“, Велико Търново; Конкурса за изпълнение на немска и австрийска музика, Бургас; конкурса „Шуман-Брамс“, Пловдив. Носител е и на награди от конкурсите Great Composers Competition. Бил е солист на Академичния симфоничен Оркестър с диригент Георги Патриков.
Следвайки програмата в училище, тази година Деян Табашки свири и камерна музика в квинтет, но както казва, предпочита соловите изпълнения или с оркестър.
Има ли още конкурси, на които смятате да се явите, преди да завършите Музикалното училище?
Мечтая да се явя на големия Шопенов конкурс, който се провежда веднъж на пет години, но това е план за много напред в бъдещето. Засега не планирам конкурси, по-скоро клавирен рецитал и след това подготовка за завършване на XII клас.
Иначе лично аз предпочитам конкурсът да е присъствен, защото там е истинското вълнение, истинската тръпка. Знаеш, че излизаш и свириш. Всеки конкурс и концерт много ме вдъхновяват и ме изпълват с положителна енергия. Срещам се с хора, разговарям с мои колеги.
Важно ли е за един млад музикант да познава и изпълнява български творби?
Смятам, че трябва и е важно. Самият аз предпочитам романтизма и класиката пред съвременната българска музика. Но ние имаме много големи и важни творци, които трябва да познаваме и да ги изпълняваме.
Как се насочихте към музиката?
В семейството ми няма други музиканти. Аз съм първият. Сам избрах пианото, когато бях на девет години. По радиото чух изпълнение на Лунната соната и бях запленен от музиката. Реших, че ще се науча да свиря. Познавах и учителката по пиано. Започнах да свиря в читалище „Борба“ в моя роден град Кнежа. Там преподавател ми беше Мая Няголова. Тя още преподава и сме в много добри отношения. В шести клас разбрахме, че съм музикален и че трябва да кандидатствам в Музикалното училище в Плевен. Тук първият ми преподавател беше Олга Иванова – страхотен преподавател и професионалист. Още преди да реша да кандидатствам, много исках да работя с г-жа Воденичарова, така че вече три години съм с нея. Работим много усърдно, а аз съм щастлив, че тя е мой преподавател.
Явно много сте упорит и преподавателите ви са успели да ви мотивират и да задържат интереса ви, щом от желанието на малкото момче да свири
на пиано, за да изпълни Лунната соната на Бетовен, сте стигнали дотук.
Да, така е. Вече съм изпълнявал Лунната соната, но в началото не беше лесно. Вече не си спомням колко трудно ми е било, но дотук всичките ми преподаватели са ме окуражавали и са ми помагали да вървя напред.
Как работите? Сами ли избирате материали, консултирате ли се с преподавателите или обичате да експериментирате?
Обичам да се консултирам. Когато харесам едно произведение и ми е много на сърце, разговарям с г-жа Воденичарова дали да го разуча, търся нейното мнение дали ще се справя. Тя винаги ми отговаря, че ще се справя. Така получавам вдъхновение и увереност, че изборът ми е правилен.
Споменахте, че искате да се явите на конкурса Шопен. Учите и с Людмил Ангелов, един от световноизвестните интерпретатори на музиката на полския композитор. Споделихте ли с него тази своя идея?
Вече втора година съм младши студент в целогодишния му курс, но работим и в майсторските му класове. Невероятна е срещата ми с него! Той ми дава много идеи и се случват много хубави неща. Не съм споделил с него идеята си за конкурса. За нея не знаят много хора, защото това не е нещо лесно за постигане, а и има време. Сега имам други цели. За огромна радост вече нямам общообразователни предмети, само български и математика, както и специалните – история на музиката, хармония, полифония, музикални форми. Отдавам се на музиката. Освен това допълнително се обогатявам с концертите, които посещавам. Ако имам свободно време, това правя – слушам различни интерпретации, откривам нови изпълнения на пианисти от различни поколения. В момента обожавам изпълненията на Даниил Трифонов.
Остава ви още година в Плевенското музикално училище и със сигурност знаете как ще продължите.
Все още не съм решил, но ще трябва да избера между НМА и НБУ при проф. Ангелов.
Казахте, че всяка свободна минута използвате, за да слушате музика. Направо не ми се вярва.
Наистина напоследък ми остава малко свободно време, тъй като се подготвям по специалните предмети, подготвям рецитала си, но и излизам с приятели, без това не може. Ако не ми се излиза, вкъщи гледам филми или играя на компютърни игри. Нормални момчешки забавления.
