Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени.
Иво Стоянов: между класиката и джаза
Иво Стоянов е ученик в XII клас в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе в класа на Лазар Бенов. „Не мога да повярвам, че дойде краят на моето обучение в това прекрасно училище“, казва той. „Изпитът в края на юни, с който завършвам, е концерт. Подготвих няколко произведения за маримба, сред тях Ilijas от Небойша Живкович, вариациите върху „Полегнала е Тудора“ от Добри Палиев, както и няколко джазови композиции.“
През тази последна година Иво Стоянов е участвал в различни концерти, включително и в София, в НМА, в поредицата „Имена от бъдещето“. На 16 март той свири с Академичния симфоничен оркестър, като изпълни първата част от Концерт за маримба и оркестър на Ней Розауро под диригентството на Георги Патриков. След това на 16 април отново в Музикалната академия той изпълни Пиацоноре от Алексей Герасимец с пианиста Димитър Върбанов. На концерта на училището на 20 април Иво свири Рапсодия Призма за маримба и оркестър от Кейко Абе заедно с Русенската филхармония.
Той вече е приет в консерваторията „Принц Клаус“ в Гронинген, Нидерландия. „Ще бъда в класическия факултет, като втората година искам да следвам и композиция. Това е другата ми голяма страст, която все още е в началния си етап.“
Вероятно имате контакт с известната наша перкусионистка Татяна Колева. При нея ли ще учите?
Да, както и при двамата други преподаватели.
Казахте, че композицията е втората ви страст. Засега само за своя инструмент ли композирате?
Да, в момента само за ударни инструменти, но оценявам, че съм съвсем в началото и се уча от преподавателите в училището.
На кого дължите музикалното си израстване?
Още от предучилищна възраст работех с Вили Икономов, а след Х клас продължих с Лазар Бенов.
В живота на всяко дете винаги има някакъв ударен инструмент, някое барабанче. Оттам ли тръгна интересът ви към перкусиите?
Не зная дали подобен подарък е събудил интереса ми, но родителите ми са ми разказвали как като съвсем малък непрекъснато съм свирел на различни неща – тенджери, тигани. Купили са ми малко барабанче и не съм спирал да свиря на него.
Много приятно занимание за околните.
(Смее се.) Сигурно е било твърде изнервящо, особено за съседите ни, тъй като живея в блок. След това в детската градина дойде преподавател от Музикалното училище, който търсеше талантливи деца, и веднага разбра, че сигурно ще избера ударните инструменти. Да, те са моята страст от най-ранна възраст. Така започнах още от първи клас.
Обикновено повечето перкусионисти предпочитат маримбата, въпреки че ударните инструмента са много, както казахте дори тенджери и тигани. Защо?
Нямам обяснение. Аз също обичам да свиря на маримба, но обичам много и всички останали ударни инструменти, които са безброй. Всеки инструмент е интересен и носи различна магия, предлага различно преживяване.
Предполагам, че освен с Татяна Колева сте се срещали и с други преподаватели.
Да, тази година бяха на маримба уикенда в Амстердам, където имаше майсторски класове и освен с Татяна Колева, която го организира, се срещнах с известни перкусионисти като Фумито Нуноя, Саймън Мулие, който преподава джаз вибрафон. Много интересни бяха тези класове, сякаш в друг свят бях попаднал.
Усещам, че имате влечение и към джаза.
И не само. Това, което ме интересува за момента – защото сигурно като порасна, и други неща ще са ми интересни – е смесването на класическата музика с джазовата, както и с български фолклорни елементи. Но пак казвам, че това са първи опити.
Срещате ли съмишленици в идеи, които ви вълнуват?
Да, най-вече преподавателя ми по ударни инструменти Лазар Бенов. Той освен преподавател е и мой приятел, помага ми във всичко, което ме интересува и желая да направя.
В нашето музикално училище има перкусионен ансамбъл, в който участват не само ученици от училището, но и приятели, които искат да се занимават с музика. Казва се „Русе Вайбс“. Съставът е много различен и включва и хора, които искат да свирят, които се завръщат в Русе за известен период от време. Дебютът ни беше преди две години в Русенската художествена галерия, като изпълнихме афрокубински аранжимент на втората част на Седма симфония на Бетовен – Бетовен в Хавана. Имаме два проекта, които мислим да направим през лятото. Единият е с аранжименти на творби на Пиацола, другият е с изпълнения на пиеси от най-различни жанрове и съм сигурен, че ще бъде много интересно. Моят учител гледа всички да участват в този ансамбъл, защото камерната музика, ансамбловата музика е едно от най-сложните неща. Освен това съм свирил като перкусионист в оркестъра на Русенската опера и във Филхармонията, както и в уникалния проект на Мартенски музикални дни – Русенския фестивален оркестър.
Имате ли предпочитания – оперна или симфонична музика?
Много са ми интересни и двете, но признавам, че повече ме влече симфоничният оркестър. Голямо преживяване за мен беше, когато миналото лято изпълнихма с маестро Емил Табаков „Кармина Бурана“.
Значи следите и музикалните събития в Русе.
Да, зная всеки ден какво се случва в Операта, следя симфоничните и камерните концерти, както и програмите в София.
Остава ли ви мъничко свободно време?
Тази година много малко, защото трябваше да се концентрирам върху подготовката за всички изпити и за завършването. Но когато все пак ми остане време, обичам да се разхождам и обожавам да пътувам извън града. Около Русе най-интересни са ми крепостта в Червен и Троянският Балкан.
Калоян Иванов: любов към маримбата
Калоян Иванов е в IX клас в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Името му все по-често се среща сред най-младите музиканти, спечелили конкурси или направили впечатление с изпълненията си на различни концерти. Заедно с други свои съученици той представи плевенското училище и тамошната прочута перкусионна школа на концерта „Имена от бъдещето“, който беше организиран през април от НМА „Панчо Владигеров“ в София. Тогава той изпълни Концерт от Еманюел Сежурне. В момента Калоян се готви за конкурса „Пендим“, който е в края на юни в Пловдив.
На финала на учебната година сте. Каква беше тя за вас?
Мина доста добре. Всичко беше точно. Имаше концерти, имаше продукции в училище, конкурси. Много се радвам, че участвах в концерта в София, както и в различни други събития с ансамбъл „Акцент“.
Прочутият ансамбъл „Акцент“ е създаден от проф. Симеон Серафимов, досега през него са преминали десетки млади музиканти. Какво ви носи участието в него?
Няколко пъти сме участвали в конкурса „Музиката и Земята“ в София. Оттам имаме Специална награда. Свирили сме в Гоце Делчев и на различни продукции в нашето училище, както и на училищния празник.
Разкажете за вашия учител.
Работя с г-н Серафимов вече девет години, още от първи клас в Музикалното училище. Мисля, че се разбираме, и аз съм много доволен от това, което правя.
Досега споменавате само за маримбата, но вие учите и ударни инструменти, които са много атрактивни и веднага привличат вниманието на публиката.
Да, така е. По принцип свиря главно на маримба, но освен това и на вибрафон, ксилофон, малко барабанче, тъпан, но най-интересна ми е маримбата. Специализирам се в този инструмент, най-много ми се удава и най-много ми харесва.
Всички изпълняват тази пиеса на Сежурне, за която казахте преди малко, но вероятно има още много творби.
Да, най-различни са – да свириш с две палки, с четири палки. Разнообразни са. Има както класически, така и барок, и съвременни произведения.
А български творби изпълнявате ли? Например от Добри Палиев?
Да, свирил съм ги като малък – от първи до четвърти клас. Те са за начинаещи, но всички са много хубави. За жалост, след това не съм свирил други български пиеси, но имам желание да науча и да ги изпълня. Дори за конкурса в Пловдив трябва да подготвя такава. Спряхме се на Концертино от Румен Бояджиев-син.
Освен в училище и работата със Симеон Серафимов посещавате ли и майсторски класове?
На всеки две години г-н Серафимов организира тук, в Плевен, фестивал на маримбата и кани музиканти от цял свят. Предишният беше минала година и бяха дошли предимно французи. Участвах в майсторски класове на Василена Серафимова, както и при Жан-Батист Льоклер и трио SR9. От тях научих много и различни неща, показаха ми културата на интерпретация във Франция. Бях впечатлен например от факта, че при тях има музиканти, които свирят боси на сцената и когато свирят на инструментите, танцуват. Така сценичното им присъствие е много по-атрактивно.Що се отнася до техниката, мисля, че няма големи разлики, когато намериш своя начин и удобство на свирене.
Твърде рано е, за да вземете решение как ще продължите обучението си, но вероятно имате някакви идеи.
Искам да продължа обучението си в Лозана, иска ми се да имам хубава световна кариера.
За какво друго ви остава време?
Аз свиря и на пиано. Имам часове по задължително пиано, но често, когато нямам какво да правя, свиря. Обичам да излизам с приятели, ходя на фитнес, играя на видеоигри, имам любими сериали, например Тhe Witcher.
