Театрална работилница „Сфумато“, „Приключенията на И.К.“. Текст Иванка Курвоазие (Атанас Бачорски), драматург Стефан Иванов. В ролите Васил Дуев-Тайг, Биляна Георгиева, Боряна Братоева, Василена Винченцо Коломоец. Представление на 15 януари

Към гледането на постановката „Приключенията на И.К.“ в театър „Сфумато“ ме подтикнаха няколко неща, всъщност пет. Първото е, разбира се, славата на театъра – експериментален, нетрадиционен, иновативен, не робуващ на предразсъдъци, изненадващ. Затова ми беше пределно ясно, че ме очаква емоционално преживяване все в някоя от двете посоки, независимо от вече дългия живот на спектакъла (премиерата е била на 22.Х.2019 г.). Второто – името на драматурга. Със Стефан Иванов се познаваме отдавна, той е един от героите на книгата ми с избрани интервюта, публикувани в Портал Култура, „Младежката лига“ („Хермес“, 2025), и ако прочетете разговора ни, няма как да не откриете колко ерудиран, премерен и знаещ цената си млад човек е той. Третото, което ме заинтригува, бе липсата на обявен режисьор във визитката на постановката. Впрочем, защо казвам „постановка“? Кой я е поставил? Подозирам все пак, че Васил Дуев-Тайг има пръст в тази работа, той се е изявявал като режисьор (спомням си с добро „Пилето“ в Младежкия театър от 2015 г., а в Габрово през 2020 г. има издаден спектакъл „Иванка Курвоазие на три морета“), но все пак вероятността да видя нещо невиждано досега – колективна постановъчна фантазия на едно място концентрирана нямаше как да не жегне любопитството ми. Четвъртото е именно екипът: сред участниците е посочена и Весела Бабинова, която смятам за една от най-интересните, креативни и инициативни български актриси в момента, с нестандартни решения и без страх от рискове, дори на пръв поглед да ни се струва, че не са докрай оправдани. За мое огромно съжаление обаче тя не игра на 15 януари. Но пък играха Васил Дуев и Василена Винченцо, от които имам отлични впечатления не само заради таланта им, но и за отдадеността им, така че откъдето и да го погледнеш, все съм на плюс. Плюс, естествено, щяха да бъдат и Биляна Георгиева и Боряна Братоева, които не бях наблюдавал досега. Накрая петото, което идва от главната героиня на пиесата Иванка Курвоазие, И.К. Представена е така: „Иванка Курвоазие е провинциална чародейка от двадесети век. Пет села спорят за честта да бъдат нейно родно място. Има приятелки в сливенския затвор. Има фалшива диплома за готвачка. Рейки сертификат. Незавършен фризьорски курс. От няколко години мечтае да изкара курс за футболна съдийка. Иванка е българка. Българска жена, наша съвременничка. Жена, в която можеш да се блъснеш на улицата. Да ти удари шамар погрешка. Българска поетеса, моделиерка, кулинарка, революционерка, неуспяла фризьорка и виртуален естествоизпитател“. Името ѝ нашумя в социалните мрежи, после се разбра, че зад псевдонима стои Атанас Бачорски, един от известната бизнес фамилия Бачорски (държаща почистващи фирми, нашумяла с интернет сериала „Бачорски и Златната ябълка“), може би най-скандалният и най-уязвимият от четиримата братя и сестрата (в Youtube има покъртващо интервю с него за проблемите му с наркотиците). Тия пикантерийки, разбира се, няма как да ме устремят в достатъчна степен, при мен специално инакъв беше импулсът: преди време колежка от Радиотеатъра, Даниела Манолова, предложи наръч текстове от Иванка Курвоазие (тепърва щеше да ги пригажда за слушане), да ги спретнем като радиопиеса. Колеги, които уважавам (Александър Христов, Теодора Димова и Яна Добрева), възроптаха, аз също не бях кой знае колко навит: струваше ми се, че така ще принизим мисията на Радиотеатъра да довежда до знанието на огромната си аудитория значими и важни както за българската, така и за световната култура драматургични произведения. Проектът не се осъществи, но пък любопитството как са го направили в „Сфумато“ ме загложди.

И екипът ме изненада. Приятно. Постановката „Приключенията на И.К.“ – въпреки че са минали почти седем години от първия ѝ показ, стои свежо, стои предизвикателно, стои вълнуващо. Струва ми се, че няколко причини се крият зад всичко това. Първата е работата на Стефан Иванов. Той е успял от разхвърляните наброски да конструира завършен текст, звучащ смислено и подредено. Всъщност, ако искаме да намерим аналог за стореното от него, трябва задължително да се обърнем към израелския драматург Ханох Левин, когото българските театри обичат и често поставят. В момента се играят, ако не бъркам, четири негови пиеси (две от тях съм гледал): „О(б)твързан“ в театър „Възраждане“ (режисьор Тери Фишер), „П.О.Р.Н.О.“ в „Théatro отсам канала“ (режисьор Веселин Петров), „Всеки иска да живее“ в Сатирата (режисьор Елена Панайотова) и „Идиотът звъни винаги три пъти“ на театър „Artvent“ (режисьор Богдан Петканин). Всеки, срещнал негови произведения на сцена, няма как да не открие токовете, протичащи между Ханох и Иванка. С тази разлика може би, че ако израелският драматург предпочита един, нека го наречем, йерархичен абсурд: има два (понякога повече, но рядко) персонажа, единият от които е в позицията на Ниския, другият – на Високия, и между тях преминава електричеството на неразбирането, противопоставянето, недоразумението. При Иванка Курвоазие, драматизирана от Стефан Иванов, няма сблъсък между човеци, а сблъсък на човека със ситуациите и тъкмо представянето на ситуациите като абсурдни, ненормални, извън пътя създава драматургичния конфликт. И ефект. Затова например в Левиновите постановки винаги откриваме двама, докато в „Приключенията на И.К.“ тя, героинята, се редува в различни актьорски превъплъщения, оставайки си същата, но заедно с това очудняваща (по Шкловски) и отчуждаваща (по Брехт) ситуацията. Тя се движи сред битовото, за да го компрометира, докато компрометирани в пиесите на Ханох Левин са не толкова обстоятелствата, колкото хората, попадащи в тях. И тъкмо тяхната неадекватност създава удоволствието…

Мисля, че Явор Гърдев е човекът, открил за българския театър Ханох Левин с постановката си в „Театър 199“ (2007) на „Старицата от Калкута“ със звезден актьорски състав (Снежина Петрова, Лили Гелева, Малин Кръстев, Захари Бахаров). Представлението отдавна вече е паднало (в архивите има информация и за друго паднало представление по текст на Ханох Левин, „Хора с куфари“, на Театъра на НАТФИЗ с режисьор Веселин Петров), но докато стоеше, се радваше на завидна съдба. В наградите „Икар“ например, когато през 2008 г. получи няколко номинации и спечели приза за оригинална музика на Калин Николов. Изглежда обаче, че впечатлението от него не се е изличило в паметта на изкушените театрали, тъй като в постановъчните хватки, прийоми, методи, техники, маниери на „Приключенията на И.К.“ може да се усети много от онова, което навремето Явор Гърдев бе инвестирал в „Старицата от Калкута“. Шеметност на действието, изневиделица на обратите, въвлеченост в случките – всичко това го има и в спектакъла на „Сфумато“. Но това, което го има най-много, е отдадеността и вдъхновението на актьорите.

Наистина заразява и то силно въодушевлението, с което играят младите артисти в „Приключенията на И.К.“. Тя, както личи от визитката ѝ, не е еднозначен образ и това се вижда особено отчетливо в нюансираните начини, по които бива представена от всеки/всяка един/една: при Василена Винченцо е предизвикателна и арогантна, при Биляна Георгиева е някак по-битова и земна, а при Боряна Братоева – не чак плаха, но във всеки случай самочувствието на И.К. в нейното превъплъщение е сякаш по-дискретно, без натрапване. Колкото до Васил Дуев-Тайг, той е перфектната подкрепа в екипа; човекът, който дава на всички увереността и сигурността, че са на прав път и контактът им с всеки от зрителите е на високо ниво. Другото, което задължително трябва да се каже, е, че от една малко дебелашка драка, каквато е героинята, те я издигат до мястото ѝ на вселенска приказница, през очите на която виждаме живота (си) в съвсем друга светлина и в абсолютно различни краски. Един живот, който не можем да наречем идеален, но който – тъкмо защото не е идеален, го обагряме с духа си, за да го превърнем в нещо не просто поносимо, а възвишено. Вдъхват актьорите в изстрадалата (му/ѝ) мъдрост младежки чар, на който публиката не може да устои. И да, не устоява – вдъхновява се, от талантливата игра на младите се вдъхновява… И си тръгва щастлива след приключението…