В началото на 20 глава от Евангелието на Лука първосвещениците и стареите питат Иисус с каква власт Той благовести и кой Му е дал тая власт? Иисус разбира лукавите им помисли и затова не им дава отговор, а им отвръща с въпрос: а кръщението Йоаново от небето ли беше или от човеците? Те самите усещат своето лукавство и не Му дават отговор. Тогава и Той отказва да отговори на техния въпрос, като им дава да разберат, че е безсмислено да се отговаря на лукави въпроси. Подобни са и въпросите на първосвещениците към Иисус по време на съдебния процес, защото те вече са решили да Го погубят. А Неговите отговори винаги са нестандартни и необичайни.
Но ето, при Него отиват и Йоановите ученици и Го питат защо те постят много, а Неговите ученици ядат и пият. Но те не питат с лукавство. За тях постът е от особена важност, техният учител Предтечата Йоан живее в пустинята в крайно лишение, облича се в груба дреха от камилска вълна и се храни със скакалци и див мед. Те добиват своята представа за поста от неговия краен аскетизъм.Някои от учениците на Йоан като Андрей и Петър тръгват след Иисус, а онези, които остават при Предтечата, с недоумение наблюдават, че Иисус и учениците Му не постят. Във въпроса им може би има дори упрек, но няма лукавство.
Отговорът, който им дава Иисус, многократно надхвърля въпроса. На всеки човешки въпрос Той дава божествен отговор. „Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът?“
Иисус Сам нарича Себе Си младоженец, а Своите ученици – сватбари.
И веднага се сещаме за една конкретна сватба, за която разказна евангелист Йоан в началото на своето Евангелие – сватбата в Кана Галилейска, на която присъстват Иисус, Неговата майка и учениците Му. Там Той извършва първото Си чудо – претворява водата във вино. Дошъл е на земята именно с такава мисия – да пресътворява. Не само водата във вино, но злото в добро, скръбта в радост, омразата в любов, земното в небесно, човешкото в божествено. Новото вино било много по-добро от старото. Старият сват се постарал да приготви и предложи най-доброто вино, но виното, претворено от Иисус, било много по-добро. И старият сват не скрил възторга си!
И сватбеното веселие продължило, то не свършва никога. Той отново и отново претворява водата във вино, за да бъде радостта на сватбарите пълна. Като че ли сватбата в Кана Галилейска е нескончаема. Може би заради това в своето Пасхално слово св. Йоан Златоуст нарича евхаристийната трапеза „Пир на вярата“.
Иисус продължава Своето поучение към Йоановите ученици, като им говори с образи и асоциации. Казва им, че ново вино не се налива във вехти мехове, защото инак меховете ще се спукат и виното ще изтече и меховете ще се похабят, но новото вино се налива в нови мехове, и така се запазва и едното, и другото. Новото вино е това от сватбата в Кана, претвореното, божественото, несвършващото. Новото вино е силно и затова има опасност да спука меховете, ако са стари. А новите мехове, в които трябва да се налее новото вино, са новите сърца, новите души, новата вяра, новият ум, претворен чрез метаноята. Нужна е метаноя, нужно е претворяване. Иисус ни дава новото вино, а от нас иска да претворим душите си в нови мехове.
Какъв необичаен образ ни дава Иисус като нарича Себе Си младоженец, а нас сватбари! Сватбата е най-радостното събитие в живота на човека, тържество на любовта, ден на нескончаема радост, ден, в който двама човека се претворяват и се сливат в един нов човек. Ето, на такъв нескончаем пир на вярата и любовта младоженецът Христос е поканил всички нас като сватбари. Образът на Христовата църква – да бъдем едно, тъй както Той е едно с Отца Си. Това е недиректният отговор, който Иисус дава на Йоановите ученици.
Ако живеем като Христови сватбари, които празнуват заедно с младоженеца, цялата наша радост и наша тъга, целият ни живот ще бъдат свързани с Него.
Затова Иисус продължава Своя отговор към Йоановите ученици, като казва, че ще дойдат дни, когато младоженецът ще бъде отнет от Неговите ученици и тогава те ще постят. Постът ще дойде отвътре, от тъгата на сърцето заради отнетия младоженец. Постът идва от сърцето, а правилата само му помагат. Радостта и тъгата си имат свой ритъм и когато сърцето ни е отдадено на младоженеца, този ритъм е свързан единствено с него. Радостта и тъгата се редуват, както се редуват денят и нощта, както се редуват раждането и смъртта. „Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.“
Ние сме с младоженеца, защото Той е винаги с нас – в нашите радости, но и в нашите беди, на сватбата и на смъртния одър.
