0
1141

Мнозина, мнозина са живели тук…

„Преди празника“, Саша Станишич, изд. Funtasy, 2016 г., превод от немски Гергана Фъркова

Това е първият преведен на български роман (вторият от общо двата, които авторът е публикувал досега) на Саша Станишич. Роден е във Вишеград, в семейство на сърбин и босненка, но след 1992 г. всички емигрират в Германия заради войната. Учи в Хайделберг, а когато родителите му заминават за САЩ, избира да остане в Германия. Саша Станишич е също есеист и драматург. Пише на немски.

„Преди празника” излиза през 2014 г. и веднага е номиниран за годишната немскоезична награда за литература, печели и голямата награда за белетристика на Лайпцигския панаир през същата година.

Повествованието в романа е локализирано в малкото германско село Фюрстенфелде, близо до границата с Полша, село, в което като че ли живеят наистина много чудаци. Може би пък на нас ни изглеждат такива, а те са просто обитателите на Фюрстенфелде. Ако очаквате да ви ориентирам с някакъв сюжет, за съжаление, няма да мога да отговоря на подобно очакване. Можем да говорим за тънки сюжетни нишки, но не и за единен сюжет. Героите в романа са всъщност много, но повечето от тях се появяват епизодично, често само по веднъж, и изчезват. Така че не можем да говорим за герои в традиционния смисъл на думата. Въпреки това има няколко сред тях, които можем да наречем основни и чрез които се скрепява цялостта на романа – например г-н Шрам, бивш подполковник от Националната народна армия, после лесничей, сега пенсионер, изкарващ на „черно” или г-жа Кранц, която е художничка, рисувала всичко във Фюрстенфелде – хора, сгради, машини, източногерманско земеделие и днешните руини от бранденбургската индустрия, автор на единствения портрет на неонацист.

Този роман е забавен, съчетаващ различни жанрове, абсолютно познавателен – позоваващ се на документални източници, исторически документи и местни разкази, и също тъй импресионистичен по своята структура. Различните времена в живота на малкото село се срещат без никаква хронологична последователност. Нещо повече, имаш чувството, че всички те са в едно „сега” – шествието от 1594 г., шестте слънца, видени на небето през май 1618 г., намирането на чифт еленови рога през 1849 г., задържането на китайски амбулантен търговец през 1927 г., сегашното село, с доста безработни и без възможности за работа, с дом „Роден край” и предстоящ празник на св. Анна, честван от векове. Празник, на който никой не знае какво се празнува. Нищо не е приключило, а и не е започнало на този ден. А и да, Анна също е героиня в този роман.

„Преди празника” е изпълнен с поезия, митове свободно се разхождат из него, животинският свят е равноправен с човешкия. Роман, който се интересува от тревогите, нуждите, странностите и идеите на хората. Роман – много оригинален и твърде различен от традиционните представи за жанра. Смешен, забавен, с искрящ език. Радваща демонстрация за бъдещето на младите разказвачи на истории. Защото Саша Станишич е още само на 39.

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статия20 години ppIANISSIMO
Следваща статияСценарии за Европа: българският дебат