„За ангелите и хората“, Калин Янакиев, издателство „Жанет 45“, 2026 г.

Преди всичко трябва да отбележим, че книгата с фантастични истории „За ангелите и хората“ на Калин Янакиев, издание на „Жанет 45“, е истински апотеоз на литературата. Защо? Обяснението е просто. Един от най-проникновените философски умове на България, автор на десетки академични трудове, изведнъж се обърна, може би донякъде изненадващо за неговите университетски колеги, към писането на проза. Значи целият този корпус на неговите философски, богословски, исторически и културологични съчинения не му е бил достатъчен и именно посягането към прозата в един момент му е донесло душевната пълнота, която жадува истинската творческа зрялост. А това няма как да не свидетелства тъкмо за мощта и силата на литературата.

Може би не всички знаят, че като младеж Калин Янакиев е дебютирал на страниците на сп. „Родна реч“ с поезия. Но след това се отдава на университетската кариера, изкачва задължителните научни стъпала, а през всичкото това време, над половин век, тягата към художественото изразяване е стояла свита в него като пружина, за да се излее сега в написването на тези забележителни двайсет фантастични истории.

Разбира се, думата „фантастични“ ги определя жанрово съвсем условно. Защото това е преди всичко модерна проза, която се занимава с вечните въпроси на голямата литература – за паметта, за истината, за лъжата, за злото. Дори още на пръв поглед, дори ако се взрем само в слога на Калин Янакиев, в конструкцията на изреченията му, ще съзрем уроците на един от учителите му, боготърсача Фьодор Михайлович Достоевски. По същия начин Калин полага дадена мисъл на вниманието на читателя и започва да я оглежда и разнищва от всички страни, да я върти като кубчето на Рубик. Поради това в текстовете му няма празно пространство, няма никакъв излишен въздух. Също както впрочем и в прозата на друг от тайните наставници на Калин по пътя му към писателското майсторство – Сигизмунд Кржижановски. Човекът, който открива Кржижановски за света на литературата, Вадим Перелмутер, пише: „Търсил съм и не намерих в познатата ми история на литературата подобен случай на осъзната, последователна, едновременно емоционална и трезва подготовка за писателското поприще, продължила повече от две десетилетия в очакване на вътрешен сигнал: време е“.

Също както при Калин.

Почитта към покойниците, великата милост на Бога да понесе хулите, отвъдното съкровище на нищите духом, поклонът на малкия, едва проходил Лазар в църквата, умиротворил гневната буря от фалшивите „църковници” в душата на иподякона, безмълвното „вкусно“ общуване на рода в лоното на Следпасхалния Осми ден, голямото бяло стадо на дошлите от голямата скръб, избелили дрехите си с кръвта на Агнеца, тайната на живата, постоянна радост на „кротките“, които наистина ще наследят земята, всеопрощаващата сила на майчината обич, безценната коледна картичка, изработена от тежко болното момиченце, положена пред Седящия на престола, откровенията на Ангела Привратник за човешкия път, радостта като ключ към вечността, родовата памет като Божие притежание, удивителната история за постоянното удивление от чудото на света на допотопните хора, необятът на звездното небе, затворен в пределите на една детска стая, ослепителната светлина на ангелската справедливост в украинското бомбоубежище, огромният рояк от гълъби с детски очи, обсадил лимузината на руския патриарх, адовият делник на твореца на злото Владимир Владимирович, духът на вярата като единствената преграда пред възцаряването на Антихриста, медийният щурм на ангелите изобличители, покъртителната животопис на Шантавата Мери – това са километричните камъни, край които ще пътува читателят в протежение на 250 страници.   

И да, това наистина е книга за срещите на ангелите с хората в днешния свят. Както подобава, ангелите на Калин Янакиев са могъщи духове, но авторът не спекулира със свръхестествено знание, не затъва в излишна мистика. Неговите ангели са описани хем гръмовно, хем пестеливо, със завидна творческа мярка. Те се появяват тогава и там, когато и където тъканта на човешкото се разкъсва, когато остава само викът, когато без тях вече не може. Защото, когато пределът е достигнат, когато срутването е неизбежно, понякога в живота ни нахлуват ангелите.

За отбелязване е и друго. Това е книга, която представлява компедиум от цитати от Писанието, от Стария и Новия завет, инкрустирани в прозата на Калин Янакиев по толкова жив и действен начин, че светлината им е навсякъде по страниците ѝ.

Тази книга няма да ви научи как да търсите ангелската помощ. Но тя ще ви покаже как действат ангелите, когато помагат.

Или както казва полякът Ян Твардовски, свещеник и поет: „Ангелът Хранител пази от пропастта, но и хвърля в нея. Помага да преминем през най-трудни изпитания. Нищо чудно, че ангелът се връща в стиховете на поетите, говори на въображението им, съпътства писането им… Ангелите приличат на поетите, защото и те като тях имат пера“.

Да припомня – на младини Калин Янакиев е бил поет.