За трудностите при изграждането на хоризонтални граждански структури, за нуждата от доверие и за бъдещето на Протестна мрежа.
Жюстин Томс пред Портал Култура
Каква е спецификата на новите градски мобилизации, как се организират и финансират граждански проекти от типа на Протестна мрежа?
Този въпрос е много интересен и за мен. Говорила съм с най-малко пет-шест професори от различни страни, които проучват нашия протест и структурата на Протестна мрежа. Освен това ние пътувахме до Рим, където имаше среща на всички европейски протестни движения, и ни беше изключително любопитно да видим как се случват подобни мобилизации в други европейски страни като Испания и Гърция, например. Изграждането на подобни структури е все още terra incognita за нас. Ние за пръв път правим подобна хоризонтална гражданска организация, така че аз също проучвам този процес с интерес.
Що се отнася до финансирането – няма финансиране, защото няма разходи. Разходите ни са съвсем минимални и се финансират доброволно чрез дарения. Липсват контрол и контролиращи органи, прозрачността е вътрешен принцип. Например за вестника, който издаваме, получаваме дарения на площада – по 1, 2 или 3 лева. Някой от нас събира парите и се отчита всяка вечер.
Всъщност ние заимствахме много от опита на испанците относно създаването на подобен тип хоризонтални мрежи или неформални граждански организации. Изграждането на хоризонтална структура, в която се чуват различните гласове, е изключително трудно, тъй като е нужно доверие. Освен това ние сме свикнали да живеем в йерархии, всички партии и организации са изградени йерархично, всички са свикнали да чакат Тодор Живков, царят или Бойко Борисов да кажат нещо отгоре.
Какви са дефицитите на една хоризонтална структура, с какви трудности се сблъсквате?
На първо място – преодоляването на вертикалността, защото лидерите обичат да веят байрака и се стремят да „завземат“ хоризонталността.
Някои анализатори твърдят, че слабото място на протестните движения е именно в липсата на лидери.
Всъщност липсата на лидери е умишлена. Според мен оттук нататък политическите партии ще вървят в тази посока – към по-хоризонтална структура. Виждаме това и при Зелените, и при Пиратската партия. Това са новият тип партии в Европейския парламент и техният дял в бъдеще ще нараства. Тези партии имат по-скоро говорители, а не лидери, или поне не един лидер. Това създава трудности, но не мисля, че е слабост. Когато имаш един лидер, той е по-лесно уязвим, по-лесно може да бъде компрометиран, докато при нас енергията се запазва, тъй като хората се сменят – първо са едни, после, когато някой се измори, поема друг и т.н.
При по-хоризонталните структури трудностите са свързани с това, че нещата се случват по-бавно. За да се вземат решения, е нужно доста повече време – време за координация, време за дискусия, време за гласуване.
Кога започна всичко, съществува ли един момент, който отбелязвате като начало на проекта Протестна мрежа?
В началото се събирахме заедно на протеста, говорехме си и в един момент си казахме: „Хайде сега всички групи – защото очевидно имаше някакви групи, формирани във Фейсбук – да си направим една среща на живо“. И си направихме такава среща в средата на юли. Събрахме се около 20-ина души – всеки излъчен от своята група – които дори не се познават помежду си. Тогава стана ясно, че три различни групи подготвят паралелно „падането на Берлинската стена“ (юлска акция на протестиращите пред Посолството на ФРГ) – едните във вторник, другите в сряда, а третите в четвъртък. Решихме, че не е нужно да правим три пъти едно и също нещо, обединихме усилията си и си разпределихме задачите – едните носеха транспарантите, другите написаха надписите, третите бяха с барабаните и т.н. Това беше първото ни общо събитие. После си дадохме сметка – срещахме се всяка вечер, – че през август ще има голям отлив, защото всички ще излязат в отпуск, и решихме, че трябва да направим нещо ударно. Така бе създадена структурата, която нарекохме Протестна мрежа. Тогава имахме спор дали тези седем души, които представят организацията, са лидери. Решихме, че не са лидери, а говорители. После започнахме издаването на вестник „Протест“.
А каква е връзката на говорителите с останалите представители на организацията?
Опитваме се да не сме лидери, аз лично много държа на това. Възприемам се по-скоро като модератор на група. Във всяка затворена група си има лидери на мнения, които са повече или по-малко известни на площада. В края на годината имаше много силен напор за радикализация на протеста, но ние се радваме, че успяхме да го запазим мирен. Получихме адмирации за това по време на срещите си с политици и евродепутати в Брюксел. Освен това на различните събития ние сменяме говорителите, сменяме лицата.
Каква е разликата между Протестна мрежа и други протестни движения в Европа?
Протестните движения са изключително различни. Повечето от тях са анархистични и техните участници са по-анонимни. Съответно те не използват Фейсбук, защото все пак там всеки участва с лицето си. Някои техни акции са на ръба на закона, а ние държим на традиционните форми на протест. Част от движенията са много по-неформални, а ние често излизаме с декларации, подписани от представители на Протестна мрежа. Освен това различни са и исканията – при повечето движения исканията са много по-социални.
Разкажете повече за срещите ви в Брюксел. С каква цел отидохте там?
В Брюксел отидохме по собствена инициатива (представители на Протестна мрежа и Ранобудните студенти), като още оттук осъществихме контакти и уговорихме срещи с някои евродепутати. Трябва да кажа, че българи, които живеят в Брюксел и участват в протестите, ни помогнаха страшно много. Изобщо българската диаспора в Европа е много активна.
Срещнахме се с около 15-20 различни организации и с над 40 души, като част от тях бяха евродепутати, част от тях – представители на неправителствени организации. Срещнахме се и с двама еврокомисари – с Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието и основните права, и Гюнтер Йотингер, еврокомисар по енергийните въпроси. Срещите ни продължиха около една седмица, още от първия ден започнаха да ни звънят телефоните и да ни канят, така че програмата ни беше много наситена. Искахме да се видим с възможно повече хора, за да им предадем нашите послания и мисля, че по реакциите на някои евродепутати се видя, че са ни чули и са насочили вниманието си към случващото се в България. Пример за това са реакциите в Партията на европейските социалисти. Освен срещи с представители на ПЕС, които ни благодариха и ни помолиха да ги информираме за дейността на Сергей Станишев, имахме среща и с депутата от АЛДЕ Андрю Дъф. Впечатленията ми са, че на европейските политици не им харесва тази ситуация, факта, че нещата в България са извън контрол.
Целта ни беше максимално много хора да разберат, че нашият протест е различен от испанския, италианския или гръцкия, че в България се случват много нередности и Европа не може да е безразлична към това. Всички хора, с които се срещнахме, знаеха за протеста, макар да нямаха информация, че той продължава все още. Евродепутатите, с които се видяхме, знаят какво се случва в България и има много неща, които ги притесняват.
Срещнахме се и с български евродепутати – с Ивайло Калфин, с Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Светослав Малинов (ДСБ). Калфин ни каза, че от първия ден на протеста е за оставка на правителството. В общи линии всички хора, с които се срещнахме, казаха, че трябва да използваме като инструмент доклада на ЕК за България, макар у нас той да беше завоалиран доста добре. Другата препоръка бе Протестна мрежа да се превърне в гарант за провеждането на честни избори за Европейски парламент. Много от хората, с които говорихме, ни предложиха съдействието си в това отношение. Разбира се, остава въпросът дали ние като изцяло доброволческа организация ще имаме капацитет за това.
Какво е бъдещето на Протестна мрежа, как ще се развива тя оттук нататък?
Един от индикаторите, които ни подсказват някои от добронамерените изследвания на протеста и на обществените нагласи, е, че само като гражданско движение няма да успеем да постигнем много. Ето вече обикаляме улиците от осем месеца и нищо, липсва чуваемост, постигнахме само някои малки успехи – да, Пеевски не е шеф на ДАНС, но се върна обратно в парламента. От друга страна опозицията е много слаба и през изминалото лято не беше никак адекватна. Вероятно трябва да се търсят политически инструменти и да се върви към създаване на политически партии. Сега има голямо брожение в Протестна мрежа – какво трябва да се случи и как. Текат консултации с политически наблюдатели, които казват: „Ами трябва, но днес е рано, а утре е късно“. При това самата Протестна мрежа по същество е замислена като граждански коректив. Освен това се сблъскваме с чисто човешка умора, обезверяване и изтощение.
На тези срещи в Брюксел също ни поставяха този въпрос – как ще продължим да съществуваме: като гражданско движение или като политическа партия. Протестна мрежа ще остане, но цялото движение вероятно ще се развие в две различни посоки – част от него може би ще генерира някакъв политически субект, за който не знам кога и как ще се появи, но едва ли ще участва в евроизборите; от друга страна, ще остане самата Протестна мрежа като граждански коректив, защото това е много ценно. Трябва да ви кажа, че в момента Протестна мрежа е доста ухажвана от някои опозиционни партии. В момента ние сме просто група от хора, която постоянно генерира идеи, през цялото време се караме, обсъждаме, дискутираме и се опитваме да продължим напред.
Увеличават ли се членовете на Протестна мрежа, имате ли данни за числеността на тази неформална организация?
Не, ние нямаме членска маса. Нашата организация е доста аморфна и в това е част от ценността й – едни хора влизат, други излизат. Аз лично си бях дала почивка за около един месец по Коледа и виждам, че сега други хора имат нужда от почивка. Това ни дава живец. Не мога да кажа, че членската маса нараства или намалява. Ние наистина нямаме точна представа за числеността. Разбира се на фен-страницата ни във Фейсбук броят на привържениците непрестанно се увеличава. Самата Протестна мрежа е съставена от много групи и всяка група има своя динамика – някои спират да съществуват, появяват се нови групи, нови проекти и идеи и всяка идея събира около себе си хора.
Кога свършва Протестна мрежа, заложена ли е идеята за края?
Не, не е заложена идеята за края. Протестна мрежа ще остане и след оставката, когато и да бъде подадена тя. Както се очертава политическата картина, Протестна мрежа вероятно ще преживее още няколко оставки, след тази, за която се борим сега. Не мисля, че ще има край. В момента много хора казват: „Протестът умира, Протестна мрежа умира“. Аз съм твърдо убедена в точно обратното. Фактът, че на повърхността не излиза почти нищо или само много малка част от нещата, които правим, не означава, че няма вътрешна динамика, че вътре не протичат много сериозни процеси за укрепване на доверието и устойчивостта на мрежата. Пътуването до Брюксел със сигурност ни даде нов импулс. Сега трябва да продължим комуникацията си с хората, с които се срещнахме там.
Жюстин Томс е завършила СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с уеб дизайн и компютърно обучение. Преподава онлайн медии и онлайн маркетинг в Нов български университет. Автор е на книгите Уебдизайн – Стратегии за българските уебсайтове и Уеб дизайн – как да създаваме успешни уеб сайтове.
