Ще започна с разказ за съвсем конкретен случай. Запознат съм с него от мой близък и го имам надлежно документиран. Случаят, който ще разкажа, е толкова фрапантен, че може да илюстрира и подкрепи всичко, което ще си позволя да утвърдя по-долу.
И тъй: на Фейсбук страницата на председателя на (парламентарно представената) политическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов (на 22 май) се появява следният пост: снимка, на която въпросният председател е застанал пред крайпътна табела „село Бродилово“, сочи я с пръст и ни осведомява, че в това село се провежда „семинар по тричане“ (надявам се читателите да имат представа какво е „тричането“). Текстът под снимката гласи: „Според местните хора не е нужно почти нищо освен два кола и едно въже, за да се осъществи „процедурата“. Веднага се сещам, че една друга процедура също не изисква нищо освен два кола и въже. Само че нея ще я прилагаме не на кучета, а на национални предатели“. Прочитайки този пост моят близък пише свой пост, обръщайки се към онези, които ще четат и коментират „възрожденеца“: „Докладвайте. Каквото си изберете – всичко има. Аз докладвах за насилие. ПП Подобни заплахи не са ли подсъдни?“ Познайте сега каква е реакцията на модераторите на българския ФБ по този казус. Ето я: по-малко от ден след публикуването на своя пост моят близък получава следното съобщение: „Публикацията ви нарушава нашите стандарти на общността по отношение на насилието и подстрекателството“. И уведомление, че акаунтът му е ограничен за срок от 29 дни. Пояснявам (защото самият аз първоначално се обърках) – „нашите стандарти по отношението на насилието и подстрекателството“ е нарушил не Костадин Костадинов, а моят близък, призовал „общността“ да докладва – да речем „за насилие“ – „възрожденеца“, и попитал (именно попитал) дали заплахите на този последния не са подсъдни.
Сега аз ще попитам читателите на моя текст – има ли някой от вас, на който да не е ясно какво всъщност казва със своя пост Костадин Костадинов? Има ли някой, на когото да не е ясно за каква „друга процедура“, за която – също като за „тричането“ не се изисква нищо освен „два кола и едно въже“, говори председателят на парламентарно представената партия и която именно „процедура“ обещава, че „ще я прилагаме не на кучета, а на национални предатели“? Макар буквално думата „бесене“ да не е употребена, сигурен съм, че не може да се намери носител на българския език, който да не разбере, че се има предвид именно тази „процедура“. Което впрочем се доказва и от първите коментари на привържениците на Костадинов под „ироничния“ му пост. Не, опонират те на „лидера“ си – националните предатели ние няма да бесим, а ще ги въдворим в трудови лагери (в „концлагери“ уточнява се понятието), за да „допринесат и те с нещо за обществото ни“; Ще ги изпратим в урановите мини, за да съживим най-сетне и този „важен за страната ни отрасъл“.
За да завърша с описанието на случая, ще осведомя читателите, че приведените току-що коментари към настоящия момент са изтрити от страницата на Костадинов, но въпреки че собственият му пост е масово докладван, той и до днес (28 май) може да бъде прочетен на нея. За сметка на това акаунтът на (поне) един от „докладвалите за него“ – този на моя близък – е „ограничен за 29 дни“, защото е нарушил „стандартите на общността по отношение на насилието и подстрекателството“.
Не съм специалист в тази сфера, но съм осведомен поне за това, че надзорът и модерирането на словесното съдържание на публикациите във Фейсбук (което в случая ни интересува) би трябвало да се извършва на смесен принцип – от алгоритъм, генериран на съответния език, и от колегия от модератори – реални хора. Ролята на алгоритъма, който модерира – т. е. спира, санкционира и т. н. определено съдържание по чисто формални критерии („език на омразата“, „нецензурност“, „расизъм“ и т. н.), безспорно е по-решаваща при публикации на някои от глобалните езици – английски, френски, немски. Напротив – ролята на реалната колегия от модератори, т. е. на конкретни хора (можещи да бъдат ръководени в работата им от субективни политически пристрастия и користни мотиви; можещи да бъдат „купувани“, „притискани“ и т. н.) е практически решаваща при модерирането на словесното съдържание в публикациите на малки езици, какъвто е именно българският. Известно ми е също, че това модериране на публикации на малките езици, централите на ФБ възлагат (с договори) на локални (местни) подизпълнителски компании, контролът над чиято работа от страна на „центъра“ е практически нищожен. Накрай – осведомен съм и за онова, което определено се твърди от почти всички у нас, а именно че специално в България ролята на модератор на ФБ-съдържанието се извършва от компания на име Telus International, разполагаща със свои офиси в София (на пл. „Македония“) и в Пловдив.[1] И ето: случаите подобни на разказания от мен в началото – а те у нас, лесно може да се докаже, стават все по-многобройни[2] – свидетелстват, че модерирането (респ. спирането, санкционирането) на публикациите във ФБ, извършвано от споменатите колегии, е вече мощно овладяно от фактори с опасни за обществените настроения в страната ни интереси и цели. И това, което твърдя сега, далеч не е мое (частно) убеждение. Само преди дни безпокойство от овладяността на българското ФБ-пространство и то от „прокремълска“ агентура изрази министърът на електронното управление Божидар Божанов, а евродепутатът Ева Майдел публикува онзи ден официално писмо до ФБ, в което алармира за водеща до опасни последици цялостна дефективност на системата за модериране на българското съдържание в социалната мрежа. И също посочи прокремълски среди[3].
Аз от своя страна ще се опитам да дообясня, защо според мен е изключително важно на подобно (и очевидно вече неотрицаемо) овладяване на модерацията на българския ФБ да се противодейства най-решително и по всички възможни начини.
Не може да се отрече, мисля, че все по-масово въздействащи върху обществените настроения у нас напоследък са именно акциите – спонтанни, дирижирани или спонтанно-дирижирани – които се извършват в социалните мрежи (най-вече ФБ) от специално организирани групи. Именно тези акции, с много голяма бързина генерират днес и най-масовите ре-акции в публичното ни пространство. Може да се забележи дори, че на конвенционалните медии в България (ТВ, вестници и т. н.) все по-често се налага да реагират именно на реакции, изявяващи се и ставащи видими в социалните мрежи, т. е. те са вече реакции на реакциите, буквално пораждани, предизвиквани от акциите в тези мрежи. Но значи ясно е, че една овладяност на модерирането на тези мрежи (на ФБ) от „неидентифицирани“ агенти може решително да манипулира както създаването на обществени настроения в определена посока, така и заглушаването на други в противоположна посока.
И понеже започнах с поста на Костадин Костадинов, нека да илюстрирам казаното току-що именно с действията на и отношението към този „субект“ във ФБ.
Не може да не се забележи, дори само от цитирания пост (многократно вариран и в другите му публикации), че онова, което Костадинов върши, представлява фактически „нормализиране“ – придаване на „гражданственост“ на откровено и тежко „стигматизиращи“ цели групи хора определения като например присъстващото и в цитата „национални предатели“ (но също „дегенерати“, „отродители“ и т. под.). Ако се проследи ФБ-продукцията на „възрожденеца“, ще се види, че като ни повече, ни по-малко от „национални предатели“ той определя следните групи хора:
а) Всички привърженици – политически и културни – на евроатлантическата интегрираност на съвременна България. От което следва, че поддръжката на тази интегрираност въобще е „национално предателство“;
б) Подкрепящите членуването ни в ЕС и НАТО. От което следва, че подкрепата за такова членуване е „национално предателство“;
в) Настояващите за (реална) помощ за нападнатата от Русия Украйна, каквато помощ оказва практически и целият цивилизован свят. От което следва, че това настояване, в съгласие с глобалното обществено мнение е „национално предателство“.
Съобрази сега, читателю, в какво тогава би трябвало да се състои, според „субекта“ националната „лоялност“ на българските граждани – лоялността им към „нацията“.
Първо – в отчуждаването ни от семейството на европейските народи (ЕС) и от евроатлантическия отбранителен съюз (НАТО).
Второ – в отказа от подкрепа за Украйна и следователно в не-съгласието ни с глобалното обществено мнение по този въпрос.
Не означава ли обаче това, че за Костадинов „да бъдем лоялни към своята нация“ (да не сме „национални предатели“) означава собствено да сме… лоялни към антагониста на европейското семейство от народи, към агресора в Украйна, към глобално осъжданата от света Русия? Не означава ли, че да сме верни на нацията си, означава да сме верни на… Русия, респ. да сме предатели на нацията си – да сме предатели на Русия? И ето: неглижирането на подобни словесни стигматизации, „нормализирането“ им чрез системно несанкциониране в социалните мрежи „нормализира“ всъщност… радикалното путинофилство (русофилство) у нас, т. е. националното предателство в полза на тази чужда страна в момент на водена от нея агресивна (включително спрямо България) политика.
По-нататък: не може да не се забележи – пак дори само от цитирания пост (също многократно вариран във ФБ-продукцията на „възрожденеца“), че онова, което на него му се позволява със странното модериране на социалната мрежа на български език, представлява също „нормализиране“ на най-радикални форми на насилие и поощряване на тяхното желаене. Забележете, че с „остроумицата“ си за „другата процедура“, неизискваща нищо освен два кола и въже, която „ще прилагаме обаче не на кучета“ като „тричането“, очевидно не нарушаващият с нищо „стандартите на общността по отношение на насилието“ Костадинов обещава не даже съд за „националните предатели“, а направо саморазправа с тях. Забележете също, че със „спонтанните“ реакции, които предизвиква с този „ненарушаващ стандартите на общността по отношение на насилието и подстрекателството“ свой пост, авторът му придава легитимност на едно възможно възраждане на абсолютно престъпни тоталитарни практики, които отдавна са отхвърлени като дори мислими форми на наказание. Разкриването на концлагери, които, надпреварвайки се със своя „фюрер“, предлагат поддръжниците на бъдещото му „човекотричане“, нека припомня, бе отричано и крито дори от извършвалите го тоталитарни режими на нацизма и комунизма, защото дори те съзнаваха, че то е неоправдаемо по дефиниция. С „ненарушаващия стандартите на общността по отношение на насилието“ свой пост, неговият автор – бидейки председател на политическа партия в конституционно-правово устроената ни република – внушава още, че най-уродливи форми на удовлетворяване на примитивни, криминални страсти могат да са (реална) възможност в държавата ни. Едно тяхно удовлетворяване не просто може да бъде „бленувано“ единствено насаме, защото е обективно престъпно. То може да бъде огласявано и гласно поисквано с легитимната форма на гласуване – за „Възраждане“, чийто председател не се стеснява да обещава да „беси“ (пак повтарям: не дори да осъжда на смърт, да „екзекутира“, а да „трича“) националните предатели като кучета.
Безспорно ми се струва също, че двете неща, на които обърнах внимание, вървят ръка за ръка. Придаването на гражданственост, „нормализирането“ на стигматизиращи определения на цели групи хора, при това за политически възгледи и манталитет, разбира се води до придаването на „нормалност“ и допустимост на най-радикални форми на насилие спрямо тях. Щом страната ни се е напълнила с „национални предатели“ (с „дегенерати и т. н.“), няма как да не започнем направо да бесим. И обратно: щом подсещаме за „процедури“, аналогични на „тричането“, които утре ви казваме, че ще извършваме, значи цели групи в страната ни не могат да бъдат гледани другояче, освен като „кучета“. И ние ви насърчаваме да ги гледате и да се отнасяте към тях именно като към „кучета“.
В заключение ще кажа: с този текст въобще нямам намерение да придавам (устрашаващ) ръст на Костадин Костадинов и на неговата партийка. Взех за пример скандалния случай с „модерирането“ на неговия пост във ФБ и с поста на моя близък, за да покажа, че изглежда тази социална мрежа у нас действително е започнала да се овладява от подмолни сили, които старателно се мъчат да превърнат „общността“ ѝ от подчинена на цивилизовани „стандарти“, в общност, моделирана по „стандартите“ на една страна, от която в момента целият свят е настръхнал. А на това трябва решително да се противодейства. Тя не може да се оставя в ръцете на „модератори“, за които масовото докладване на остроумицата за „човекотричането“ е глас в пустиня, докато масовото (тролско) докладване на докладването за насилието свидетелства за „нарушаване на нашите стандарти“. Никакъв „алгоритъм“ – нека ви кажа – тук не действа. Действат човеци от плът и кръв с ясни цели, макар и, за съжаление, с лица, които са ни още неизвестни.
______________________________________
[1] https://www.economy.bg/world/view/35161/Facebook-V-centyra-v-Sofiya-shte-preglezhdame-sydyrzhanie-na-bylgarski-turski-ruski-i-dr-ezici-
[2] https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/17/4324601_peticiia_ot_bulgariia_tehnologiiata_na_feisbuk_pomaga/?fbclid=IwAR3iefQu3guaFqT5VSrKYNMZ87XC1CvxbZB_fBH7RwD__E61TSBeKiGnzpc
[3] https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%85-%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82-%D1%81-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%85-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD/a-61925622?fbclid=IwAR3mRYCQU06z7Dlns0P8_fmhxOrwWg7Vb5u-bSgYcrFvTuLqNBfCRXVnlV4