“Господ избра за свое оръдие най-нищожното измежду своите създания” – така Жана Д`Арк описва неведнъж себе си. Днес светът отбелязва 605 г. от рождението на Орлеанската дева. Бернанос, който често се обръща към нея, изрича това послание (излъчено по Би Би Си) през мъчителната пролет на 1941 г.
Май 1941 г.
Жана, християните ви зоват Свята и ви тачат като такава, ала всеки френски войник, вярващ или невярващ, е в правото си да ви нарича Жана, тъй като под това си име сте позната на хората, отишли на бран.
Жана, знаем добре, че почестите никога не са ви главозамайвали в този свят, а вероятно и в другия. Не сте се отказали от приятелите си и мястото ви е било винаги сред хората с оръжие. Затова днес ще говорим на техния език, единственият – заедно с този на светците – който сте разбирали и обичали.
Жана, отдаваме ви останалото от френската Чест, за да стане така, че възлагайки ръце върху нея, да я върнете към живот, както някога сте възкресили трупа на едно невръстно дете. Ала ви отдаваме и Безчестието, без да отказваме своя дял от него. Нито в Срама, нито в безчестието не се делим от Нацията.
Жана, врагът е в Орлеан, но той е и в Града на Святото. Той държи „Нотр Дам” в Реймс, „Нотр Дам” в Париж, „Нотр Дам” в Амиен, „Нотр Дам” в Шартр. Пои конете си в Сена, Лоара и Мьоз. Той е и в родното ви градче. Тъкмо той тази есен ще обере джанките в Домреми.
Жана, между него и нас сметката е открита и ние, рано или късно, ще я уредим. Онова, заради което измолваме тази вечер Вашата благодат, е да не ни ударят в гръб, да ни пазите от Предателите, Подлеците и Глупците. Призоваваме ви тържествено пред Бога срещу Негодниците, които, за да отложат часа на разплатата, сквернят пред врага имената и мъртъвците от Вердюн, позорно свеждайки знамената ни, в опит да уредят дребнавите си сметчици с Честта на отечеството.
Послание, излъчено по Би Би Си
Жорж Бернанос (1888-1948) е сред най-изтъкнатите френски автори на ХХ в. и един от най-големите съвременни християнски писатели. През 1929 г. той печели наградата „Фемина“ за романа си „Радостта“, а през 1936 г. – Голямата награда на Френската академия за романа „Дневникът на един селски свещеник“ (бълг. превод – 2009 г.), който Андре Малро определя като „една от най-добрите съвременни творби по своята дълбочина и сила“. Впоследствие читателите откриват и неговия първи роман – „Под слънцето на сатаната“ (публикуван през 1926 г., бълг. превод – 2005), екранизиран от Морис Пиала и спечелил Златната палма на кинофестивала в Кан (1987). Бернанос е изключителен публицист, яростен защитник на човешката свобода от всякакви диктатури (фашистки, нацистки или комунистически), автор на вдъхновени християнски есета.
