0
3514

Молитва

Явор Милушев

Гледам слънцето с отворени очи.
Живея в светлина.
Не се боя от тъмнината.
Чувам как се пука зората.
Радвам се на новия ден.
Вълнува ме луната.
Потапям се в ласките на нощта.
Удивлявам се на пролетта.
И на всичко което цъфти.
Пия роса от зелена трева.
Когато падат есенни листа,
значи нещо е било и си отива.
И зимен студ подготвя ново раждане.
Протягам ръка към небето.
Господи!
Нали даде живот.
И дари хората с дух.
Не виждаш ли как коварен злодей
отнема от хората последния им дъх.
И върлува със свойта корона
във Твоето Царство.
А то е прекрасно.
Защото в него сме Ние.
И дори в хомота на злодея
пеем химни за света.
Господи!
Върни Ни смисъла на живота!

20 март 2020 г.

Явор Милушев

Явор Милушев е роден през 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Първите си роли създава в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. Играе в театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Малък градски театър „Зад канала“.
Работил е с режисьорите Любен Гройс, Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов и др. Сред големите му роли са: Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън (над 600 представления), Язон в „Медея“ от Еврипид, Жан в „Госпожица Юлия“ от Август Стринберг, Стенли Ковалски в „Трамвай желание“ от Тенеси Уилямс, Хемон в „Антигона“ от Жан Ануи и много други.
Ярки образи прави във филмите „Необходимият грешник“ на режисьора Борислав Шаралиев, „Пикник“ на Стефан Димитров, „Игрек 17“ на Вили Цанков, „Децата на капитан Грант“ на Станислав Говорухин, „Копнежи по белия път“ на Никола Корабов и др. Ролята му на Яворов във филма „Дело № 205“ на режисьора Киран Коларов е сред най-добрите и сложно изградени образи в съвременното българско кино.