Джордж Клуни и Брад Пит са приятели със собствени продуцентски компании. Когато киното не им предлага съвместни проекти, могат сами да си ги организират. За последен път двамата участват като актьори в „Изгори след прочитане“ (2008, реж. Джоуел и Итън Коен), но е по-вероятно да си спомнят с носталгия за партньорството в бандата на Оушън, чиято последна акция се състоя в кината през 2007 г. Дългогодишното отлагане да си върнат вкуса към екшъна с криминален привкус сигурно се дължи на натоварените им работни графици. Но ето че „Вълци единаци“ е вече факт. Написан и режисиран специално за Клуни и Пит (да, Джон Уотс е напълно без значение в случая), филмът би бил чисто и просто едно средно голямо НИЩО без тях.
Посредникът
Джон Уотс, режисьор и понякога сценарист, е най-известен с последната трилогия за Спайдърмен (тази с Том Холанд) и съвсем не изглежда като очевиден избор за крими трилър с елементи на разсъждение (още по-малко като се има предвид, че е с леки хорър предпочитания). Той измисля сценарий, в който няма нищо особено оригинално, на фона на наркотрафик, стрелби с мощни оръжия и банди наркодилъри от Източна Европа. И с откровено намигване към чистача мистър Улф, изигран от Харви Кайтел в „Криминале“ (1994), като това не е единствената препратка към света на Тарантино (забавно е, че Клуни и Пит са играли в общо три филма под режисурата на Куентин Тарантино и нито един от тях не е от гангстерския му ресор).
Интригата
Влиятелна дама на средна възраст се озовава в неприятна ситуация в хотелска стая и има достатъчно хладнокръвие да се обади за помощ на мистериозен номер. Собственичката на хотела, която наблюдава тайно ситуацията през окото на камера, също се обажда на служител „почистване“. Двамата непознати професионалисти са принудени да работят по обща задача от деликатно естество, която от анонимно произшествие с потенциал за изнудване се превръща в провалена наркосделка между влиятелни (чуждестранни) бизнесмени. А последната на свой ред се оказва капан – реално погледнато на фабулата не ѝ липсват обрати, но всичко е малко déjà-vu. Та всъщност звучи по-интересно, отколкото се е получило…
Момчетата
О, те са очарователни, дори с прошарени бради, латексови ръкавици и очила за четене! В кожено яке и черно поло – за Джордж, и кожено яке с бяла риза – за Брад, двамата са родени да бъдат „съдружници по неволя“. Принципно конкуренти, работещи самостоятелно, най-интересният драматургичен ход е да видим как героите им се опитват да се сработят въпреки нежеланието си. Разменят си презрителни или разбиращи погледи и иронични, понякога остри забележки, разкриват неволно триковете си, симулират непринуденост, докато наравно с персонажите самите холивудски звезди видимо се забавляват със статута си на залязващи секс символи. Без съмнение моментите, когато двама застаряващи хубавци трябва да признаят – един пред друг, но и на публиката, че вече нямат ентусиазма на 20-те си години, са освежаващо забавни, особено в компанията на хлапето Остин Ейбрамс – с налудничавия поглед на дрогиран сюжетен неудачник, възторжен почитател и потенциална заплаха като бъдещ заместник…
Карикатура или носталгия
Очертават се две възможни настройки при гледането на „Вълци единаци“ (опитът за съчетание между двете не е изключен, но се получава леко WTF ситуация). Сценарият очевидно е написан за Брад Пит и Джордж Клуни, следователно нито една от опциите не е случайно „изтървана“. Карикатурата извира от гореспоменатата автоирония, която всяка една от звездите е демонстрирала и в други свои роли. В този случай имаме прашасала интрига, цитираща славните години на киното а ла Тарантино (и множество сценарни схеми от „Леон“ (1994) на Люк Бесон, до „Чистачът“ (2007) на Рени Харлин), като насмешливо акцентира на болки в гърба и загуба на пъргавина, демонстрирайки неизбежната промяна на действащи лица, сюжетни ходове и филмова естетика. Същевременно, избирайки за главни герои „елиминатори на проблеми“, прехвърлили 60-те, „Вълци единаци“ неизбежно отключва сантименталната нотка на носталгия по времето (и киното) „преди“, в което подобни фабули можеха да прозвучат оригинално, необременени от технократска етика и специални ефекти, с изблик на „чистосърдечно“ насилие и брутално „премерване на силите“.
Независимо дали иронизира образите на привидно закоравели професионалисти, обгърнати от мистерията на самотата си, които неохотно осъзнават хода на времето, или си позволява меланхоличен спомен за киното от младостта на своя актьорски „дует на мечтите“, „Вълци единаци“ представлява интерес само в тръпчиво закачливия сблъсък между двамата мъже в черно. Имаме късмет, че те не напускат екрана в тази изкуствено засукана престъпна нощ, чак до самата развръзка, нелишена от аналогии с Буч Касиди и Сънданс Кид, поне за начало…
