Начало Галерия Морето, бариерите и свободата
Галерия

Морето, бариерите и свободата

Даниела Чулова-Маркова
05.04.2024
1399
„100 години от рождението на Георги Баев“, фотография Галерия Академия

Галерия „Академия“ представя (до 15 април) изложбата „100 години от рождението на Георги Баев“ с куратор д-р Людмила Кутиева – прочит на артистичното развитие на художника в 42 творби

Не крия, че очакванията ми бяха свързани с далеч по-мащабна експозиция (включените в настоящата творби са само от Бургаската художествена галерия и от частна колекция), с тематично и хронологично разнообразие, както и с наличието на издание по повод  на събитието. Но оставам с надеждата, че многоликото творчество на Георги Баев ще бъде разгърнато в следващи експозиции през юбилейната за автора година.

В представата на масовия зрител името на Георги Баев се свързва с Бургас и морето. Художникът посвещава значим дял от творчеството си на морската шир, хоризонта и просторния бряг. Той е автор, който изгражда лична иконография при композирането на морски пейзажи, особено в зрелия си период (края на 70-те–80-те години). В тях небе и море се сливат, за да се превърнат в богато нюансирана пространствена среда на компактни обекти с абстрактна структура. Георги Баев се самоопределя като реалист, но картините му носят особено усещане за метаморфоза на реалността. Той претворява видяното на тънката граница между разпознаваемото и абстрактното, което дава възможност всеки да разчете образите по свой начин. Рибари, чадъри, лодки, самотни фигури и безпределни залези са наситени с енергиен заряд и експресивно очакване за безбрежна свобода. Морето за Георги Баев е любима тема. То е повод, който въплъщава търсенията му в областта на колорита, и е „запазена марка“ за артистичното му присъствие.

„100 години от рождението на Георги Баев“, фотография Галерия Академия

Хронологично представената ретроспекция се свежда до три платна от 60-те години, три от 70-те и 36 произведения от 80-те години. В нея морето е доминантен смислов мотив. През призмата на познатото бих желала да акцентирам върху онези страни от творчеството на художника, които са по-малко интерпретирани, но за сметка на това интересни и провокиращи към размисъл.

Съществуват още два типа произведения, които отразяват стремежа на Баев към сложен, експресивен колорит и синтетичен исказ. От първия тип са платната „Лодки“ (1963), „Пролетни нощи“ (1966) и „Пиета“ (1973). В първите две цветът е инструмент, който художникът използва в контекста на типичното за десетилетието обновление на пластическия език. Експресията, пределните контрасти са подчинени на мощен като въздействие темперамент. В следващите години те се превръщат в смислово трансформиран фактор, обогатяващ семантичната тъкан на произведенията. „Пиета“ е мотив, използван често през втората половина на ХХ век в българското изкуство, отвъд религиозното му осмисляне. Деконтекстуализиран, мотивът предлага вариативност, която позволява съотнасяне към исторически събития от близкото минало, към аспекти от настоящето, към конкретни личности и общочовешки ценности. Георги Баев избира номинална изява на темата „Пиета“, която извежда отвъд конкретиката до абстрактно универсално звучене, кодирано в една дума – контраст. Контрастът е между форми в композицията (остротата на кръстовете и облите форми на скърбящите жени), както и между черното и фрапиращо ярко червеното. Вторият тип творби, които неустоимо привличат и представят различното лице на мариниста Баев, са графичните му произведения. Автопортретът на Георги Баев, създаден само с черен туш, е изключително изразителен, синтетичен и мащабно категоричен. Линията е плътна, уверено пластична и уравновесено гъвкава. Създаден на един дъх, автопортретът е отвъд времето и представлява отражение на търсещ творчески дух.

„100 години от рождението на Георги Баев“, фотография Галерия Академия

През 1983 г. пожар изпепелява ателието художника след участието му в предаването „Всяка неделя“. Тази драма художникът превъзмогва стоически и създава серия от картини, вдъхновени от пепелта. Личната трагедия се превръща в отправна точка за извеждане на персоналното до общочовешко. Баев създава произведения, наречени „Агресия“, „Апокалипсис сега“, „Обикновен фашизъм“, „Раково отделение“, „На другия ден след атомната бомба“, „Удавник“, „Спомени“. Сред тези творби е мястото и на цикъла „Бариери“, разработен в различни техники и мащаби. В експозицията литографията „Бариери“ (1987) носи  усещане за непримиримост, изпълнено с напрежение и експресивна завършеност. На пръв поглед подобна на йероглиф, композицията е затворена, хипнотично лаконична и плътна. Тя крие лабиринт от въпроси, които творецът си задава за условността на ограниченията, за възможностите за преодоляването им. Лаконична като въздействие, тази творба затвърждава констатацията, че силата на Баев освен в колорита е и в осмислянето на мотива.

Свободата е привилегия на силните. Това твърдение със сигурност се отнася за Георги Баев. Живял в сложния контекст на социализма, преминал през сътресенията на прехода, той устоява в надпреварата с превратностите на времето. Винаги категоричен, открояващ се и отстояващ мнението си, той е склонен да следва една посока с постоянство и в същото време има силата и смелостта да представи „многото лица на своите търсения“. 

„100 години от рождението на Георги Баев“, фотография Галерия Академия

Георги Баев (Джурлата) (1924–2007) е роден в Бургас. През 1944 г. се записва в Художествената академия, през 1949 г. завършва живопис професорите Дечко Узунов и Илия Петров. Завръща се в Бургас и работи като сценограф в Кукления театър. Включва се активно в художествения живот в страната, има изявена професионална и гражданска позиция. Работи в областта на живописта, графиката, сценографията, рисунката. През 60-те организира първите си самостоятелни изложби в София и Бургас. Носител на редица отличия, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий“, орден „Народна република България“, Хердеровата награда на Виенския университет и наградата Владимир Димитров-Майстора. Избран е за почетен член на Австрийското обединение на художниците, на Японската асоциация на художниците „Ника-кай“. Бил е депутат в VII велико народно събрание (1990–1991).

Даниела Чулова-Маркова
05.04.2024

Свързани статии

Още от автора