Боже, научи този народ
да не вярва пак и пак
на фалшиви пророци,
да не слага съдбата си
в техните продънени кошници
и куфарчета с двойно дъно,
да не тръгва отново след тях
по познатите криви пътища,
които го водят все към тресавището.
Боже, научи този измъчен народ,
който не вярва на брат си,
да не дава сърцето си
на всеки жонгльор с обли думи,
на всеки шарлатанин и фокусник,
който му обещава звездите.
Боже, уморих се да треперя за него
на всеки завой и на всяка пресечка
да не влезе под колелата на историята.
Уморих се да го виждам така непораснал
след толкова много премеждия,
вечно протегнал ръка
за подкрепа и помощ
към други, които посягат към джоба му
и към шията.
Боже, вразуми този нещастен народ.
Ти единствен не го изоставяй.
Не защото е заслужил твоята обич,
а защото отвред е подритван и хулен
и вече безсилен е, Господи,
да се изправи, да вдигне глава
и да погледне пред себе си,
да пристъпи.
И защото, отмилял дори на децата си,
няма вече на какво да се опре,
освен на твоята опрощаваща обич.
15 юли 2020 г.
Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).
Снимка на главната страница Васил Гарнизов
