0
2494

Моят конски имен ден

Празнувам имен ден на Тодорова събота, в края на първата седмица от Великия пост, въпреки че има много светци с името Теодор – св. Теодор Стратилат, св. Теодор Освещени, св. Теодор Начертани, св. Теодора Александрийска и др. В тази първа събота от поста почитаме паметта на св. Теодор Тирон, повтаряме в съзнанието си чудото, което е извършил. Император Юлиан Отстъпник заради ненавистта си към християните наредил да се оскверни храната им през поста с кръв от идолски жертви. Стражата му напръскала призори изнесените на пазара храни. Но св. Теодор се явил насън на цариградския архиепископ, разкрил му планираното осквернение и казал да предупреди християните да не купуват никаква храна от пазара. Така постът бил спазен, достойнството на християните съхранено, а плановете на езичника осуетени. С краткото управление на Юлиан приключили и времената на гонение над християните, защото той бил последният езически император.

Тъй като св. Теодор Тирон е воин, на иконите той често се изобразява на кон. Така покрай светеца постепенно започва да се почита и коня, който той язди, докато постепенно в нашите народни обичаи Тодоровден се превръща в „Конски Великден“.

Конят е бил част от живота на нашите предци, част от ежедневието им, с него те са работели на нивата, с него са се придвижвали между градовете, търгували са, прекарвали са стоката си, чрез него са изкарвали прехраната си, конете се наричат със собствени имена още при раждането им, малкото конче е обект на любов, радост и грижа, ако се разболее, тревогата за него е като за дете. Конят е ценна стока, да имаш охранен кон с лъскав косъм е било признак на заможност и благосъстояние, на гордост, ето какъв напет кон имаш, значи си добър стопанин. С коне се отива на война, кавалерията е най-силната част от армията, за да бъдат конете здрави и силни, за тях трябва да се полагат грижи, не само да бъдат нахранени. Конят и ездачът  трябва да се слеят в едно, да си имат доверие, да се разбират без думи. Най-хубавите коне са били тези на пълководците, на тях те са вдъхновявали войската преди битка и са приемали парадите след победи.

Колко трогателни сцени на връзката между хората и конете са описани в литературата, колко радост, нежност и мъка, която тази връзка ражда. Любовта към коня най-често се изразява чрез гальовното обръщение към това голямо животно като към „конче“. Едни от най-покъртителните образи в нашата литература са на Йовковия „Другоселец“ и неговото болно конче с „тъмни, замъглени, сякаш слепи“ очи: „Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.“

Подобни покъртителни сцени на любов и нежност между човека и коня има и в баладичния филм на Стивън Спилбърг „Боен кон“, получил номинации за „Оскар“ в 6 различни категории. Разтърсващият филм „Торинският кон“ на унгарския режисьор Бела Тар, макар да разказва съвсем друга история, е базиран върху инцидента с Ницше, когато пред очите му един каруцар пребива жестоко с бич своя кон и потресеният философ отива да го прегърне, за да го предпази, но в този момент се срива на земята, като изпада в тежък психичен срив, който го съпътства до края на живота му.

И в колко още трогателни и разтърсващи сцени от изкуството и от живота присъстват конете.

Тодоровден е в края на зимата, предстоят месеци на тежък труд по нивите и преди да бъдат изкарани конете на полето, с тях се организират кушии, надбягване. Това хем е забавление, хем насърчава стопаните да се грижат за конете си, да подхранват здравето и силата им. В онези не толкова далечни времена това са били развлеченията, това са били празниците. Пролетта е на прага, животът разцъфтява отново, какво по-радостно от това да се излезе извън селото, да се изведат конете – сърцата на стопаните туптят в ритъм с тяхното препускане.

Днес вече тази връзка с коня е останала в миналото, много млади хора дори не са виждали жив кон, единици са тези, които са възсядали красивото животно, почти никой няма и най-малко понятие как се гледа един кон, какви грижи изисква, как се впряга, за какво се използва. Онези не толкова далечни времена сякаш са на векове от нас. Днес конете са само във фейсбук и само на този ден. Компютрите ще се пръснат от коне и се тресат от конски тропот. Страниците отгоре до долу са задръстени от коне, както няколко дни по-рано са били обсипани с мартеници. Други теми почти няма. Истерията е всеобхватна. Процентът на зараза е много по-висок от този на коронавируса. Обхваща всички възрасти. Невъзпитано и неуважително е да не изпратиш на именник някой и друг кон. Свети Теодор се мярка тук-там сред тупурдията на конските табуни. Затова е съвсем естествено и името на празника да е преобладаващо „Конски Великден“, а не Тодоровден.

Толкова обичам конете, а ми става мъчно, когато на Тодоровден те препълнят страницата ми във фейсбук и за свети Теодор не остава никакво място и никакъв шанс. Избягвам да пускам и телевизора на този ден, защото и там само коне препускат. Опошляваме живота си заради повърхностно отношение, заради папагалско подражателство на клишета, изпразнени от съдържание. И така е не само с конете и не само с „Конския Великден“. Същото се повтаря и на Осми март. Може би от някогашните манифестации ни е останала заразата да веем еднакви байрачета, да скандираме еднакви лозунги и да вървим в общ строй.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияПраво на отговор
Следваща статияПо повод статията „Боян Райнов, или пак за фалшификатите“