1
1931

Моя мир ви давам

TDimova

Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Понякога си повтарям тези думи наум, повтарям ги бавно, съсредоточено, защото звучат като музика, звучат ритмично, звучат тежко, с планини от смисъл, който не долавям докрай, а по-скоро усещам дълбоко в съзнанието си. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. И тук Христос говори за едно сърце, както при емауските пътници. Тяхното сърце горяло в радостта от срещата им с Него. Тук той ни дава Своя мир, за да не се плаши сърцето ни. Защото сърцето ни се плаши, когато е без Неговия мир.

Неговият мир е нещо съвършено различно от всичко в този свят, защото Той дава не тъй, както светът дава. Светът всъщност не дава, а продава, в света има корист. А всичко, което Христос дава, е дар. Затова светското понятие за мир най-често се изчерпва с отсъствие на война или вражда между държавите. Но какво са кавгите, гнева, озлоблението, раздорите, злословието, клеветничеството, ако не отсъствие на мир в самите нас. Днес нашето разбиране почти е изключило понятието мир от личния ни живот. То се е приспособило само към общественото състояние и политическите отношения. Понятието мир изключително много е стеснило своето значение и е изсушило своя смисъл.

А мирът е състоянието, което ни прави Христови.

Няколко пъти по време на Литургията свещеникът благославя народа с думите „Мир на всички”. Не само това – думата мир е първата дума на Литургията, с тази дума тя започва – „С мир на Господа да се помолим”. Без мир в себе си и един с друг ние не бихме могли да се помолим. Не бихме могли да стоим на богослужение, не бихме могли да станем причастни с Неговата кръв и тяло.

Когато се явява на учениците Си след възкресението Си Иисус ги благославя с тези думи – „Мир вам”. Появява се сред тях в заключената стая вечер, когато страхът ги е обзел. Дори не е почукал на вратата, а внезапно е застанал посред тях. И първите думи, които изрекъл, за да прогони страха им, да ги успокои и утеши, били тези – „Мир вам”. 

И мирът прогонил страха, радостта заменила уплахата. Ако учениците бяха останали сами заключени в стаята, те щяха да бъдат победени от страха, нямаше да станат апостоли, нямаше да имат едно сърце, сърцето им тогава нямаше да гори.

Моя мир ви давам” – с този благослов Иисус обещава на своите ученици плода на духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, против които няма закон, които са над всеки закон. Всяка от изброените добродетели се съдържа във всяка друга. Раждането на този плод на Духа в сърцето ни ни кара да не се смущаваме и да не се плашим.

Мир вам” –  самият език ни подсказва какво е да имаме в себе си мир. Смирението е основа на християнския дух, защото неговият смисъл е да бъдем в мир със себе си, с Бога, с ближните си и със света.

Докато примирението е човекоугодническия мир, безразличното и пасивно отношение, чиято цел е да заобикаляме и подминаваме проблемите. Мир, лишен от любов, е лишен от същината си. Мирът, както и любовта, не само се нуждае от споделеност, но и се проявява в споделеност. Както Христос ни е дал Своя мир, така ни е заповядал и ние да постъпваме – „И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас”. Споделеността на мира ни прави миротворци. 

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” – това е седмото блаженство от проповедта на планината. А миротворец може да бъде само този, който носи мир в сърцето си. Затова са толкова ласкави и убедителни думите на св. Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди ще спасят около тебе!” 

Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияДа бъдеш или да не бъдеш… звезда
Следваща статия„Гонкур” за „Няма да плача”