Концертите

Обединени от идеята за запознаване на ямболската публика с все още незвучали в града творби в безкомпромисни изпълнения, всеки от четирите концерта представляваше своеобразен акцент, органично вписан в общия фестивален афиш – калейдоскопично-разнообразен, съчетал бисери от световната и българската музикална класика със съвсем нови произведения.

Откриването на фестивала на 20 април 2026 г. по традиция беше поверено на Камерния оркестър „Дианополис“ с мащабна програма, определена от немския гост-диригент Валтер Хилгерс като „празничен бароков и раннокласически блясък“. Валтер Хилгерс е опитен музикант с богата и разностранна творческа кариера на изпълнител – великолепен солист-тубист, с диригентски изяви на няколко континента, съчетани с преподавателска практика.

Елегантното и в известна степен церемониално Дивертименто №11 в ре мажор, KV251 от Волфганг Амадеус Моцарт, известно още като Nannerl-Septett (посветено на сестрата на Волфганг – Анна-Мария), въпреки привидно лекия си, развлекателен характер, изискваше много концентрация и енергия от изпълнителите, подготвяйки другата още по-ранна Моцартова творба, в която оркестърът – изключително прецизен и рефлективен, уверено воден от Валтер Хилгерс, максимално разгърна своя капацитет – Симфония №29 в ла мажор KV251. Превъзходната форма на камерния ансамбъл (подкрепен с обоисти и валдхорнисти от Софийската опера) направи възможно пълноценното и нюансирано представяне на сложните произведения, поставящи сериозни интерпретационни и технически предизвикателства. Впечатлиха филигранното изработване на детайлите, пълнокръвната, но прекрасно балансирана звучност, както и динамичните преходи между творбите, диференциращи спецификите на неповторимия Моцартов стил от барокова пищност и великолепие. Тук непременно трябва да се подчертае и важната роля на чембалото на Мария Славова – стабилното basso continuo.

В Соната за тромпет и камерен оркестър TWV 41:D1 от Георг Фридрих Телеман и Концерт за тромпет и струнен оркестър ре мажор от Джузепе Торели „Дианополис“ отзивчиво партнираха на чудесен солист – унгарския тромпетист Рудолф Матайс, в момента солист-тромпетист на оркестъра на Дойче опер Берлин. Брилянтният звук на тромпета му изпълни с кристален блясък сводовете на ямболския „Безистен“, а прочувствено поднесеният на бис Oblivion от Астор Пиацола (в транскрипция за флюгелхорн) съвсем не предполагаше забвение, а напротив – продължително отекваше в съзнанието на слушателите. Специално написаната за Камерен оркестър „Дианополис“ и посветена на Музикалните празници „Златната Диана“ Симфония в ре мажор от немския композитор Ян Тегтмайер получи своето първо сценично представяне. С класическия си, изрично търсен от автора характер, определен от самия него като „консервативен“ (донякъде изненадващ за творба, създадена през ХХI век), симфонията сполучливо се вписа в програмата на тържествения откриващ концерт. Сътрудничеството на Ян Тегтмайер с оркестъра и града вече има своя история – миналата година на „Златната Диана“ премиерно е поставена неговата опера „Крал Áдами“.

Дуото „Артихармония“ обединява утвърдени инструменталисти, всеки със собствени индивидуални постижения и ярки солистични изяви. Цигуларят Евгени Ноев и пианистката Татяна Майони концертират съвместно, много интензивно от 2018 г. и в творческото им портфолио вече е натрупан обширен репертоар. За представянето си на сцената на Музикални празници „Златната Диана“ на 21 април 2026 г. бяха избрали класическо-романтична програма, в която демонстрираха ансамблова споеност, виртуозност и завладяваща виталност. С особено вдъхновение пресъздадоха контрастните настроения, характерни за често изпълняваната Соната за цигулка и пиано сол мажор оп. 30, №3 от Лудвиг ван Бетовен из цикъла, посветен на руския император Александър Първи. Макар обединени под заглавието „Две салонни пиеси“ оп. 6, „Романс“ и „Унгарски танц“ от Сергей Рахманинов са творби с коренно различна образност. Съкровеността и стаената дълбока емоция преливат в искрящата бравура на вихрения танц, с чието майсторско разкриване изпълнителите покориха аудиторията. Изключително красивата и виртуозна Фантазия за цигулка и пиано в до мажор, оп. 159 от Франц Шуберт изисква голяма техническа сръчност, владеене на разнообразни цигулкови и клавирни техники, както и зрелост в интерпретацията. Евгени Ноев и Татяна Майони съумяха да подчинят разнообразния тематизъм на дълбочината на авторовата идея, превръщайки творбата в кулминация на концерта. В духа на програмата, стилен завършек на вечерта беше и подготвеният подарък за публиката – проникновено изпълнената романтично-носталгична пиеса „Любовна мъка“ от Фриц Крайслер.

Мигел Роша е един от водещите португалски виолончелисти, владеещ репертоар в широк диапазон – от барокови до съвременни произведения. Изпълнител с изключително активна международна концертна дейност и лауреат на многобройни отличия, той вече е познат на българската публика чрез няколко свои изяви през последните години, но на ямболска сцена гостува за първи път. Заедно с изявената българска пианистка Анжела Тошева, отличаваща се с подчертан афинитет към опуси от музикалния авангард и съвременността, специално за „Златната Диана“ бяха подготвили концертен проект, изграден от изцяло непознати за тракийския град творби (22 април 2026). В концептуалната програма, съставена от произведения на композитори от различни националности, създадени предимно през ХХ и ХХI век: Оливие Месиен, Янис Ксенакис, Дьорд Куртаг, Исабел Соверал и Михаил Големинов, органично се вписваше и емблематичната романтична соната от Феликс Менделсон-Бартолди. Според Анжела Тошева тази на пръв поглед пъстра палитра от автори и творби „не е просто редуване на стилове, а диалог между различни музикални езици“.

Въпреки че Анжела Тошева и Мигел Роша са имали съвместна концертна изява, за краткия репетиционен период преди настоящия концерт са постигнали респектираща ансамбловост и единомислие в интерпретацията на различните по своята образност и техническа трудност творби. Високото им майсторство пролича особено силно в изключително сложната Соната №2 за виолончело и пиано, оп. 58 от Феликс Менделсон-Бартолди – изумително красива творба, изискваща абсолютна равнопоставеност в уменията на двамата изпълнители. Публиката проследи с внимание и разбиране и високо оцени „звуковата архитектура“ на Янис Ксенакис „Слама, носена от вятъра“ за виолончело и пиано, както и едноминутната хайку-пиеса от Дьорд Куртаг „Сенки“ за виолончело и пиано из „Знаци, игри и послания“, а медитативната, възвисяваща „Вьзхвала на вечността на Исус“ за виолончело и пиано из „Квартет за края на времето“ от Оливие Месиен изслуша с притаен дъх.

Най-новата по своята датировка творба в програмата са създадените през 2019 г. „Три фрагмента“ от съвременната португалска композиторка Исабел Соверал, в тях тя „умело рисува с тънка линия извиращата от всички посоки експресия“, изследвайки динамиката и статиката, съдържащи се в конкретен тон, акорд, цвят…

Специален акцент е „възкресяването“ на доскоро мислената за загубена Сонатина за соло виолончело от Михаил Големинов – майсторски написан, звучащ авангардно опус от студентския период на композитора, чиято 70-годишнина от рождението се отбелязва сега. Създадена през далечната 1979 г., творбата е изпълнена за първи път едва преди няколко месеца от Мигел Роша, който трайно я включва в репертоара си и я представя на различни места по света.

Своеобразен контрапункт във фестивалната програма, концертът на 23 април 2026 г. на квартет „Владигерови“ в състав: Панчо Владигеров (внук) – пиано, Екатерина Владигерова – пиано, Константин Владигеров – пиано и кларинет, Александър Владигеров (син) – пиано, тромпет и флюгелхорн, беше подходящ български финал на ямболските музикални празници. Със заразяващата си енергичност, неподправеност и ярко сценично присъствие наследниците на Панчо Владигеров внесоха много настроение като в различни конфигурации (соло пиано; тромпет, кларинет и пиано; тромпет и пиано на четири ръце, и различни други комбинации, включващи флюгелхорн, мелодика, темброво обогатени с кастанети и маракаси) майсторски изпълниха произведения на именития си дядо – в оригинал или в различни транскрипции, а също и свои авторски пиеси. Типично за изявите на изпълнителите, концертът предложи микропанорама на огромното Владигерово творчество чрез емблематични клавирни миниатюри и популярни фрагменти от сценична музика. Изпълнителите ги представиха с необходимата контрастност и фини нюанси, заложени в избраните произведения – от нежността и екстатичността на „Ласка“ из цикъла „Десет импресии“ оп. 9, „Есенна елегия“ оп. 15 и „Приказка“ оп. 46 из „Картини за пиано“ (в транскрипция на Александър Владигеров (баща) за тромпет и пиано), през широтата на свободно разгръщащата се мелодия в „Импровизация“ оп. 56, до вихрената танцувалност на „Господско хоро“ из „Български песни и танци“ оп. 25, звуковата вакханалия на „Румънски танц“ оп. 28, съчетал европейския музикален стил с балканското звучене, и транскрипцията за тромпет, кларинет и пиано на четири ръце на любимото бляскаво концертно „Хоро стакато“ от Динику-Владигеров. Композиторските си умения талантливите музиканти разгърнаха в бурното испанско фламенко Zorongo Gitanо – клавирна парафраза по тема на Федерико Гарсия Лорка от Екатерина Владигерова, и особено трогателната „Усмивка на дете“ от Константин Владигеров.

В Песента оп. 21 за цигулка и пиано от Панчо Владигеров цигулката на Красимира Султанова прозвуча като човешки глас. В съвършен синхрон с Екатерина Владигерова майсторски пресъздадоха дълбоката емоция на творбата, откроявайки я като семантичен център на програмата.

Организацията на Музикалните празници

Кръглите годишнини са хубав повод за припомняне на началото, на първите импулси, на смелите идеи и тяхната реализация. Според непубликувани спомени на Николай Султанов, грижливо запазени от наследниците му, първото издание на ямболските музикални празници – не само превърнали се във визитна картичка на културата на красивия тракийски град, а фактически дали началото на камерното хорово музициране в България, се провежда от 29 април до 2 май 1968 г. В Организационния му комитет тогава са поканени корифеите на българската хорово-диригентска школа. Председател е проф. Георги Димитров (в чийто клас в Музикалната академия се дипломира и Никола Султанов), а заместник-председател – Васил Арнаудов (който по това време все още не е професор, но „изключителна личност: голям диригент и голям организатор“). Артистичен секретар е Николай Султанов – ярка музикантска фигура, значима не само в регионален план, а със съществен принос към българската музикална култура въобще: диригент на хор „Гусла“ към Читалище „Съгласие“ – Ямбол, диригент на Ямболския музикален театър, основател и на Камерния оркестър „Дианополис“ през есента на същата 1968 г., общественик (председател на секция „Камерни оркестри“ към Съюза на музикалните дейци в България, заместник-председател на секция „Камерна музика“ в същия съюз и с редица други отговорни роли).

В първата „Златна Диана“ участват няколко новосформирани камерни хора, чийто брой през годините постепенно се увеличава. По това време форумът е единствен по рода си в България и в този смисъл е основен стимул за развитието на родното камерно-хорово музициране, за основаване на нови камерни хорови състави, както и за създаване на техен репертоар от именити български композитори – Александър Танев, Евгени Чешмеджиев, Иван Спасов, Александър Текелиев, Красимир Кюркчийски и други. През 1973 г. „Златната Диана“ прераства във форум на камерната музика. Провежда се ежегодно, като през година се редуват издания за камерни оркестри и за камерни хорове. По време на музикалните празници Ямбол става средище на многобройни творчески срещи, обсъждания и анализи. От 1988 г. към празниците за кратко се организира и Конкурс за млади камерни изпълнители от България и чужбина (обърнат основно към камерни формации от музикалните средни и висши образователни институции), чието авторитетно жури е ръководено от проф. Владимир Аврамов.

През годините „Златната Диана“ претърпява съществена трансформация и в репертоарен план. Докато в първите издания фокусът е изцяло върху българското композиторско творчество, днес целта е представяне на стойностни творби от различни епохи, от автори от различни националности, чрез които да се изгражда и възпитава музикалният вкус на аудиторията.

В настоящия момент организатор и домакин на ежегодните Музикални празници „Златната Диана“ е Камерният оркестър „Дианополис“, а основен съорганизатор е Община Ямбол. От няколко години артистичен директор на форума е цигуларката Красимира Султанова – художествен ръководител и концертмайстор на Камерен оркестър „Дианополис“, която отдава много сили и енергия за синхронизацията на всички детайли в сложната организация – от програмирането и грижата за гостуващите изпълнители до все по-важната за успешността на всяко съвременно събитие реклама. Красимира Султанова не само утвърждава запазения знак „Златната Диана“, достойно продължавайки традициите, поставени от нейния баща, но с голям ентусиазъм и амбиция развива и надгражда постиженията на „Златната Диана“. Дългосрочната цел е чрез този модерен музикален форум на високо равнище ямболската публика да изгражда вкус към стойностната музика. Похвални са и новите образователни инициативи, насочени не само към ученици, а и към най-малките – „Концерти за деца от 0 до 5 години и техните родители“. Много важна, разбира се, е подкрепата на общинската управа в лицето на кмета на Ямбол – Валентин Ревански, заместник-кмета Енчо Керязов, Антон Шиков – председател на Общинския съвет и Диана Димитрова – директор на Дирекция „Култура“.

Публиката – взискателна и отзивчива, ангажирана и благодарна, обича и очаква с нетърпение своите традиционни музикални празници, обагрени със специфичната аура на южния тракийски град. Неслучайно „Златната Диана“ привлича и гости от чужбина.

В компактната си форма от четири концерта, проведени в поредни вечери, фестивалът е удобен за цялостно проследяване. Въпреки че отдавна следя от дистанция изданията на „Златната Диана“, тази година за първи път имах възможността да го наблюдавам пряко и ми беше особено приятно да се потопя в атмосферата на Ямбол, все още с Великденска украса, на чийто фон се открояват многобройните рекламни транспаранти с логото на „Златната Диана“.

Специален принос към празничността на всички фестивални събития имаше и актрисата Велика Видева, която с подобаваща тържественост представяше изпълнителите и с кратки коментари насочваше слушателското внимание към произведенията.

Вместо финал на настоящия кратък обзор си позволявам да споделя високата оценка и пожеланията за бъдещи успехи на градоначалника Валентин Ревански към „Златната Диана“, отправени в поднесения Поздравителен адрес: „Четири десетилетия културен принос, творческо търсене и музикални срещи утвърдиха форума като едно от най-значимите и очаквани събития в Югоизточна България. […] Нека „Златната Диана“ продължи да събира нови почитатели на класическата и съвременната музика, да вдъхновява млади таланти и да утвърждава Ямбол като град на културата и духовността!“.

Диана Данова-Дамянова е доцент в сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранението на културното наследство, българската музикална история. Автор е на монографиите „Musica Nova в българската музикална култура“ (2009) и „Софийски музикални седмици“. Студии върху историята и настоящето на фестивала“ (2024).