Разговор в деня на концертната премиера на първия солов албум на джаз кавалджията и композитор Живко Василев, която е заедно със Софийски солисти във Военния клуб
Живко Василев е роден преди точно 30 години и един месец (на 26 април 1991 г.) в Смолян. На ценителите у нас е познат както със собствения си музикален етно-джаз проект Othentic, така и като член на Banda DelPadre. В по-международен план е част от амстердамската група Arifa, включваща още музиканти от Турция, Унгария и Германия. Първият му солов албум Places съчетава всички тези различни видове музикален опит, като към тях можем да добавим дори една чудесна електронна миниатюра почти на финала, рокендрол усещане в композиции като „Трите пъти“ и съвсем не на последно място, дори на първо – струнен квартет, събран от цигуларя Орлин Цветанов от Софийски солисти, който за два от записите се превръща в квинтет с включването на контрабасиста Васил Хаджигрудев в една малко нетипична за него роля.
А премиерата на албума е довечера (сряда, 26 май 2021 г.) от 19 часа във Военния клуб с участието на Софийски солисти в пълния им състав и тримата ключови съвременни джаз музиканти с водещо участие и в албума – Димитър Горчаков (пиано), Борислав Петров (ударни) и Михаил Иванов (контрабас и бас китара).
Да започнем от облаците континенти, с които още предната корица на албума грабва бъдещия слушател и сякаш го подготвя какво следва…
Това беше наша съвместна идея с дизайнера Делян Славов, защото името на албума Places („Места“) ни накара да тръгнем в такава посока и той предложи това с континентите. Аз намерих няколко референции и в крайна сметка стигнахме до това, че действително облаците над мен на предната корица на албума изобразяват земната карта и така много ясно е илюстрирано името на албума.
Обикновено албумите са два типа – такива, в които се влиза с много кратко, понякога и не съвсем самостоятелно, въвеждащо произведение, и други, които започват с най-дългото, за да потопят слушателя в атмосферата още от самото начало.
Тук имаме втория случай. А защо Places – защото всички пиеси в албума са вдъхновени от различни места на планетата. В практиката си на музикант през тези 30 години съм събрал един нелош опит, свирил съм в може би над 30 страни, почти на всички континенти и навярно това рефлектира някак върху музиката ми. Всяко едно от тези места по някакъв начин допринесе за тази музика. Имах една мечта – да издам такъв солов инструментален албум, преди да навърша 30 години, и буквално няколко дни преди това, ето, той излезе, така че… мисията е изпълнена. В ситуацията от последната година хубавото беше, че ние имахме времето, в което да осъществим всичките си идеи. Този албум го подготвям от поне пет години и все оставаше на заден план … Но сега вече реших, че е дошъл моментът да осъществя тази дългогодишна мечта, вместо да седя една година и нищо да не правя.
Пак се връщам обаче към корицата на албума – ти седиш на един напукан асфалтов път, на заден план е планината. В небето са облаците континенти и… Аржентина е най-близко, въпреки че и Южна Африка сякаш не е съвсем далеч…
Да, до Южна Африка не съм стигал досега, но до Аржентина ходих преди няколко години и това е място, което завинаги ще остане в мен. Толкова впечатляващо и гигантско е, че няма как да се опише с една дума – от единия край на Аржентина до другия са хиляди километри, през които се пътува часове наред със самолет. В Аржентина бях през 2018 г. да представя българския кавал на един международен фестивал на флейтите и имах две седмици, през които обикалях из цялата страна и стигнах до едно от най-красивите места в света – водопадите Игуасу: след като сте ги видели веднъж, светът ви става различен… И няма снимка, няма илюстрация, няма 3D-анимация, които да заменят живото усещане от мощта на водата.
Отделните произведения в албума хващат още със заглавията си – например „Вали в 7“ (като тук играта е с музикалния размер 7/8 и с часа), или „Ротердамски покрив“.
Заглавията действително са от най-отговорните неща, когато правиш инструментална музика, за да се предаде посланието на една пиеса. Думите, когато ги има в дадена композиция, са много конкретни, докато в инструменталната музика е тъкмо обратното, там няма никаква конкретика, всичко е оставено на въображението на слушателя и авторът просто рисува картини без думи. Поставянето на заглавие на една такава композиция неминуемо дава посока на слушателя… Например във „Вали в 7“ заглавието много ясно и конкретно разказва как съм композирал тази пиеса: стоях си в Ротердам, защото през последните две години завършвам една магистратура там и вече съм почти към края ѝ, за джаз кавал в Ротердам. В Холандия, както е известно, вали много. И така, един ден просто си седях, свирех си нещо, нямах конкретна идея да композирам, да пиша музика, обаче чувах капчици дъжд по прозореца отвън. И ми се струваше, като че ли е в 7/8… може би ми се е сторило само, може би просто така съм го чул тогава, но веднага го запечатах, записах с пианото идеята. После, в течение на няколко месеца тази идея поузря, чух я, аранжирах я за по-голям състав.
Ти самият произхождаш от Родопите. Какво място са Родопите за теб – нали за места си говорим?
Музиката, която пиша, свиря, импровизирам, неизбежно идва от Родопите. И да, имам няколко пиеси, в които много ясно присъстват и се чуват родопските елементи.
А имаше ли възможност през тази пандемична година, докато не можеше да се пътува по света, да пътуваш по-често дотам?
Да, за щастие тази година успяхме да обиколим родната ни България. Семейството ми има къща в Златоград и често имах възможност да ходя там. Според мен това е едно от най-спокойните и вдъхновяващи места, където човек може да отиде. Цялата околност е невероятна. Имаше дни през януари тази година, когато температурите бяха 20 градуса, напълно различно от София. И там изцяло влизаш в едно безвремие, отпускаш се, наслаждаваш се на планините и на красивите селца.
За тебе, а и за сестра ти Райна Василева, с която си имате друга група – Outhentic, музиката оттам ли тръгва?
Разбира се, баща ни и майка ни са любители музиканти и те ни дадоха основата на музикалната култура и поставиха началото на това дълго пътешествие. В последната една година не съм сигурен колко се радвам за това, но допреди пандемията бях много щастлив… Шегувам се, разбира се. И сега съм щастлив. Това е едно от най-хубавите неща, които човек може да прави – музиката винаги е с нас, независимо от всичко, което се случва по света.
