0
1480

Музиката е един отделен свят

LajkoFelix_Photo1

„Цигуларят на Дявола”, известен още като „Паганини от Войводина”, ще изнесе концерт в рамките на 11-ия фестивал „Аларма Пънк Джаз” в Аулата на Софийския университет на 28 май от 21 ч. Организатори са още Институтът „Балаши” (Будапеща) и Културният център на СУ. Няколко дни преди голямото събитие с виртуозния цигулар разговаряха с Цветан ЦВЕТАНОВ и Светлана КОЛЕВА.

Една дългогодишна мечта на „Аларма Пънк Джаз” е на път да се сбъдне на 28 май. Лайко Феликс, един от всепризнатите гении на съвременната инструментална музика, музикант, чиято цигулка има свой специфичен глас, могъщ, лиричен и разпознаваем от първия изсвирен тон, в какъвто и музикален контекст да го поставим, ще свири в Аулата на Софийския университет  в акомпанимента на Антал Брашньо (виола), музиканта, който участва в почти всичките му албуми.

Лайко Феликс е роден във Войводина на 17 декември 1974 г.. За последните 20 години се е превърнал в истинска легенда сред ценителите на по-различната музика. Автор е на дузина албуми, а отделно от това през годините участва в записи и свири на живо с музиканти от класата на Михай Дреш, Александър Баланеску, Noir Desir, оркестъра на Бобан Маркович, тувинския ансамбъл Huun Huur Tu и др. В последния си засега албум Mező (2013) свири на унгарска цитра – първия инструмент, който е овладял като много млад, още преди цигулката, и в него се усещат дори далекоизточни влияния на чисто музикално ниво. Българската публика познава Феликс още от филма „Делта” (2008) на Корнел Мундруцо, където той изпълнява главната мъжка роля. По повод на концерта ще има и две извънредни прожекции на „Делта”, разпространяван у нас от „Арт Фест” – на 27 май от 20.30 ч. в Дома на киното и непосредствено преди концерта – на 28 май от 18 ч. в Euro Cinema. Концертът в Аулата е подарък за българската публика от Института „Балаши”, входът е свободен. За този концерт организаторите дължат изключителна признателност на Светлана Колева, която популяризира музиката на Феликс у нас вече второ десетилетие, и на Ласло Бедеч, унгарския лектор за България, с чието посредничество се осъществява събитието. С предимство в залата ще влизат хората, показващи билетите си от прожекциите на филма „Делта” и другото унгарско събитие на „Аларма Пънк Джаз” – концерта на Tudosok на 26 май.

Какво е музиката за вас и какъв е първият ви спомен от детството, свързан с нея?

За мен музиката е един отделен свят. Не че се крия в него, просто там човек се чувства добре. Музиката е един измислен духовен свят. Първото ми музикално преживяване или слушане на музика, което помня, беше едно произведение на Моцарт за пиано и съм запазил спомена, че тогава, в онзи момент, много ми хареса.

На колко години бяхте тогава?

На около 7-8 години според мен

Защо точно цигулката? Не можеше ли да е някакъв друг инструмент – цимбал или кларнет, или нещо друго?

Всъщност от съвсем малък исках да свиря на пиано, но нищо не излезе, не ми се получи. После започнах да свиря на цитра – унгарски народен инструмент, и после дойде цигулката. Общо взето на цитра се свиреше само унгарска народна музика и тогава се влюбих в  народната музика, а там пиано няма, или най-малкото е рядко срещано. Изборът падна върху цигулката, защото мога да я използвам и за класическа, и за народна музика.

Как е повлияло на развитието ви предишното поколение музиканти? Като съвсем млад свирите при Борис Ковач, а после и с Михай Дреш…

Да, Дреш със сигурност имаше определяща роля – още преди да започна да свиря с него и да попадна в квартета му, аз много слушах негова музика. И до ден днешен свирим заедно, не с квартета, а само с него. Дреш свири с нас в качеството си на гост-музикант. Много са хората от предишните поколения, от които може да се научи доста дори и днес.

Друга ваша важна среща с голям музикант на сцената е с Баланеску в началото на 90-те. Видях в интернет, че неотдавна отново сте свирили заедно, дори с квартета му. Поддържате ли връзка още?

С Баланеску засега се срещаме през няколко години. На последния концерт в Германия аз бях гост-изпълнител в неговата програма. Планираме още неща по-нататък – не само с Баланеску, но и с квартета му, вероятно ще свирим отново заедно през октомври в Букурещ.

Каква е основната разлика, когато свирите сам и изпълнявате собствени композиции и когато свирите с други автори?

Когато свиря собствената си музика, тя също има много вариации. Има соло версия или пък пълна импровизация, евентуално 1-2 малки теми се преплитатq или различни версии за оркестър, където също преплитам множество теми, но също така импровизирам. А когато свиря произведения на други автори, в крайна сметка пак прибавям моите си неща, т.е. не свиря техните звуци, а обикновено ме канят, за да оставя със своите сола нещо от себе си.

Ще кажете ли няколко думи за работата си с Антал Брашньо, защото той сякаш най-често участва във вашите проекти?

С Антал работим отдавна. Имахме един албум „От храста”, който записахме там, където живеем, в Сърбия, и после обикаляхме с него по концерти в страната и чужбина. Сега свири в един квартет пак с мен. Но по принцип бих свирил с още много хора, освен с Антал.

Има ли значение мястото, където свирите?

Вероятно най-интересното за едно място е атмосферата. Обичам акустичните места, но ако, например, има добри усилватели, тогава е почти все едно къде свири човек. Доколкото видях от снимката, която ми пратихте, Аулата на Софийския университет е много красива. Мисля, че ще е добра и звукът ще е хубав.

В България и Македония ще свирите за пръв път, въпреки че и двете страни са доста близко и до Унгария, и до Войводина. Какво си мислите обикновено, когато отивате да свирите някъде за първи път?

Любопитен съм. Много хубави неща съм чувал за София. И по-принцип съм любопитен. И за мен е странно, че досега не съм свирил нито в Македония, нито в България, но за всичко си има първи път.

Какво е Войводина за вас – родно място, мястото, където започвате да свирите, или нещо повече?

Всичко накуп. Аз и сега живея тук, така че в крайна сметка за мен е всичко накуп. Бих могъл да кажа, че съм абсолютен местен патриот, но в крайна сметка просто обичам дома си.

Гледали сме ви и в един доста интересен филм – „Делта” на Корнел Мундруцо. Имате ли желание да участвате и в друг?

„Делта” за мен беше едно отклонение. Участвал съм и преди това във филми и най-вече съм писал филмова музика, но това беше първият игрален филм, в който изпълнявам главната роля. И най-вероятно ще е последният. Явно киното не е за мен. Музиката е това, което ме интересува. И все пак имам предложения за филмова музика тях ги обичам.

Но не и роля във филм?

Евентуално бих приел да свиря на цигулка или някаква роля на музикант, каквито предложения всъщност съм имал.

Имате още две интересни музикални срещи, които особено ни вълнуват – участието в пиесата Ernestine на Noir Desir в средата на 90-те и съвместния ви концерт с тувинския ансамбъл Huun Huur Tu преди 4 години. Какво можете да ни разкажете за тях?

Проектът с Noir Desir беше много отдавна, не знам кога за последен път свирихме заедно с тях. Но те след това се разпаднаха, така че не мисля, че ще свирим отново заедно. А идеята за Huun Huur Tu всъщност беше моя – да пробваме какво ще излезе. После този проект също спря, защото групата има немски мениджмънт и нещо не се получиха нещата. Но с тях все пак има шанс да работим отново. Иначе много и най-различни интересни съвместни проекти съм имал и ще имам, а и в момента имам. Ще свиря с едни шведи на никел арфа от есента, със симфоничен оркестър, със струнен квартет, сега и с коне – участвам в една програма, свързана с коне, и с пианист съм свирил дуо, така че – много са.

Можете ли да кажете няколко думи за последния ви албум, Mező (2013), защото той е по-особен. Най-малкото, в него изобщо няма цигулка…

Албумът Mező („Поле”) е само с цитра. Това е първият ми такъв албум, в който свиря само на унгарска цитра и няма изобщо цигулка. Само този народен инструмент от началото до края в съпровод на Антал и двама братя роми (Михаел и Ференц Курина – б.а.). Издадохме албума, после той спечели някаква награда. В класацията WOMEX през есента остана на първо място за два или три месеца, не помня точно, а след това в годишната класация беше на пето място.

А ще има ли цитра на концерта в София?

Още не знам.

И накрая – какво е различно за вас днес, ако трябва да сравните с началото на 90-те? Имам предвид в композирането, в импровизирането, в свиренето на живо, в хрумването на идеите дори…

Ами, не знам. През 90-те много обичах дългите репетиции – дълго да репетирам и да експериментирам. Сега също обичам да експериментирам, но да кажем, че има много по-малко репетиции и много повече хора и мнения. Преди не можехме да направим турне с една програма – нямахме толкова концерти. Постоянно трябваше да правим нещо ново, за да можем да излезем на сцената. А сега имаме дълги турнета с една програма. Но това не е толкова интересно, а и ще се промени според мен.