Разговор с барабаниста Лукас Вьобер и клавиристката Зайнеп Саръкартал от виенския фрий джаз/нойз рок квинтет Mozo Mozo, които закриват зимния сезон на „Аларма Пънк Джаз“ довечера в Зала „Сингълс“ на НДК
Алтернативното заглавие на този текст можеше да е „Мо-Зорн Мо-Zu“, тъй като иде реч за формация, силно повлияна от ранния Джон Зорн и от италианското хардкор-джаз трио Zu. Но и в оригиналното име на Mozo Mozo има достатъчно игри на думи – от „имитация“ на японски, през „келнер“/„момче“ на испански, до производна дума от глагола „млатя (се)“ или „бия (се)“ на един специфичен диалект в северна Австрия. Всичките тези посоки на света, а и музикални пластове са налични и в музиката на групата, която е създадена в края на 2017 г. във Виена от четирима приятели, решили да се изправят срещу клишетата в джаза и консервативността на сцената.
Оттогава са свирили на една сцена с легенди като Blurt, Old Time Relijun и др., а в биографията си (още като съвсем млада група) имат сешън, продуциран и заснет от словенското Radio Študent, най-старото студентско радио в Европа и до ден днешен отстояващо независимостта на ъндърграунда. А в тяхното студио не записва кой да е.
Няколко часа преди първия концерт на Mozo Mozo в България, с който „Аларма Пънк Джаз“ приключва зимната си серия и започва да се готви за пролетната, разговаряме с барабаниста Лукас Вьобер и наскоро присъединилата се към тях клавиристка Зайнеп Саръкартал.
Да започнем от странната, а защо не и просто логична комбинация от влияния, жанрове и идеи в музиката на групата…
Лукас: Ключово за нас като група винаги е било това, че всеки от музикантите има много и различни влияния и вкусове. В Mozo Mozo те се събират на едно място и най-важният аспект от всичко това е, че в тази група можем да създаваме музика без страх. За нас Mozo Mozo e територията, на която не се страхуваш дори да сгрешиш… Помежду си се познаваме много добре. Всеки идва със своите собствени музикални теми, като ние се опитваме да създадем от тях нови композиции. Инстинктивно обаче.
Зайнеп: Не повтаряме това, което сме създали преди, когато излезем на сцената за следващия концерт. По-скоро хващаме нещо от предишната идея и развиваме парчето често по съвсем различен начин. Накрая му даваме и ново име дори, но имената най-често се появяват чак след като запишем тези неща в студио.
Зайнеп, ти си съвсем отскоро в групата. Как и къде се пресякоха пътищата ви?
Зайнеп: Не съм сигурна как точно стана и кой ме покани да се присъединя, но се познаваме от години, защото сме част от една и съща сцена за импровизирана музика във Виена. Тази сцена не е толкова голяма, така че не е учудващо, че се познаваме. Веднъж просто ме поканиха за сешън в репетиционната си и след това всички се съгласихме, че е добре да продължим да свирим заедно… Аз също организирам малки концерти понякога и вече бях канила Mozo Mozo на събития, организирани от мен, дори бяхме свирили веднъж-дваж на една и съща сцена – аз като солов артист и те като група. Винаги съм ги харесвала и съм слушала музиката им с голям ентусиазъм, но не беше моя идеята да се присъединя, тяхна беше със сигурност.
Лукас: Всъщност аз пръв предложих да се съберем. Винаги съм харесвал това, което прави Зайнеп на сцената, а за Mozo Mozo ми се искаше да поизлезем леко от джаз-рок постановката с малко електро-нойз пластове. И когато му дойде моментът да свирим заедно, беше като любов от пръв поглед.
Сменяте ключов музикант-съосновател – китариста Мориц Хаберкорн (известен като Morast) – още след първия си албум oт 2020 г. Но запазвате насоката и стила.
Лукас: Мисля, че все пак малко се променихме, защото Феликс (Линхарт, б.а.), който зае мястото на Мораст, е различен китарист, с други влияния и стил. Първият ни албум с него, Maschine (2024), следва определена концепция, каквато определено нямахме, когато записвахме дебютния си албум. Мораст искаше да се концентрира върху свои си неща, така че напусна групата… И тогава се появи много подходящ човек за това, което ние търсехме като насока в музиката си, в лицето на Феликс.
Зайнеп, ти идваш от малко по-различна сцена. Разкажи ни за подхода си към музиката на Mozo Mozo сега, ако го погледнеш отвътре.
Зайнеп: Да, аз съм завършила класическо пиано на първо място, после музикология. Паралелно с това винаги съм се интересувала от електронна и електроакустична музика… и така неусетно се превърнах в артист от електронната и нойз сцена. Винаги съм била и част от електронната хардкор сцена – бейккор, спийдкор, такива неща. От друга страна, имаме импро-сцената, защото в какъвто и жанр да съм свирила, винаги импровизацията е била част от картинката. Понякога и композирам, но дори тогава оставям моменти в изсвирването на живо, в които да имат място да се проявят всички възможности – дори провалът или ограничанието. За всеки различен проект се пренастройвам малко или повече. За мен свободната импровизация не е просто да свириш каквото си искаш – трябва да имаш идея какво ще правиш и как това се вписва или не в съответната група или проект.
А концепцията на Mozo Mozo в основата си е…?
Лукас: Да свирим свободна импровизация, но в рок (или пънк-рок) конфигурация и на места, където обикновено се свири рок музика. Идеята ни е да върнем свободната имровизация отново сред хората – на различни ъндърграунд локации. Първият албум беше класически в този контекст. Вторият отиде малко повече към метъл-джаз. И логичната стъпка към следващия е да зазвучим по-електронно. Това, което ще чуете в София, навярно ще е някъде по средата – смесица от метъл-джаз и електроника.
В момента сте на първото си турне на Балканите. Защо чак сега, като имаме предвид колко близо е Виена?
Лукас: За всички нас осъществяването на това турне беше дълъг процес – от първоначалната идея на басиста ни Иги, през свързването с всички организатори в градовете, в които свирим, с което основно се заех аз, до самото пътуване. Изненадан бях с колко широко разтворени обятия ни посрещнаха всички тук, на Балканите. Започнах даже да чувствам, че тук ни подкрепят и харесват повече, отколкото в Австрия. Не знам защо – навярно тук хората наистина харесват по-екстремната джаз музика. Но останах очарован от всички тези нови познанства и приятелства с чудесни хора, които завързахме по време на подготовката и осъществяването на това турне.
Ако се върнем към Виена – знаем, че сцената за импровизирана музика там е доста разнолика и артистите, които ще спомена напосоки, един с един не си приличат. Там е и традицията на Завинул, но и авангардният ембиънт на Кристоф Курцман, там са и братята Владигерови, но и групата на Мамаду Диабате от Буркина Фасо. Матс Густафсон от известно време живее във Виена… Къде се намират Mozo Mozo в тази палитра?
Лукас: Напълно си прав. Във Виена има различни типове импровизационни сцени и често те са сформирани около някой лейбъл или легендарен клуб, или около приятелски колектив от музиканти.
Зайнеп: Не е чак толкова голяма тази сцена, но е многопластова, както забелязваш… Има едни понеделнишки импро-сешъни, за които се записваш на входа и до последния момент не знаеш с кого ще те групират да импровизираш съвместно. Там ходят всякакви музиканти – от класически, през професионални джазмени, свирещи по хотелите, до артисти от ъндърграунда като нас.
Лукас: В началото гледах доста скептично на тези понеделнишки сешъни и ги избягвах, защото ние сме нещо друго – DIY-пънкари, които искат да разрушат клишето. Но от около година и аз, и други музикани от групата участваме понякога. Полезно е. Освен това техен създател е Марко Енеиди, който беше автентичен жител на Бронкс, свирил десетилетия по улиците на Ню Йорк – човек от съвсем различен сой, ако го сравниш със свирачите на джаз клишета. (Марко Енеиди е американски фрий джаз саксофонист, починал през 2016 г., свирил и записвал с Уилям Паркър, Петер Брьоцман, Глен Спиърман, Сесил Тейлър; живял последното десетилетие от живота си във Виена, б.а.)
И накрая, няколко думи за феномена „живот извън социалните мрежи“. Mozo Mozo се справя доста добре без Фейсбук, Инстаграм и т.н., както виждам.
Лукас: Не знам, може би мълвата се разпространява от човек на човек, от тези, на които са им харесали концертите ни.
Зайнеп: А концертите винаги са чудесно изживяване – дори това да не е вашата музика, дори да не идвате от света на свободната импровизация и фрий джаза, тези концерти ви дават автентично преживяване, нещо различно. Освен това мисля, че ако свириш добре, това е достатъчно, за да започнат хората да говорят за теб.
Лукас: Може би това (неизползването на социалните медии, б.а.) е и ограничаващо понякога, защото концертите ни са основно в Австрия, но още когато излезе дебютният ни албум, се получи един много интересен феномен – с нас започнаха да се свързват хора от цял свят, искайки да им дадем някое от прачетата си за различни компилации и антологии. И така всяка от пиесите от този първи албум е издадена някъде по света.
Mozo Mozo ще излязат на сцената за Зала „Сингълс“ на НДК (вход А4 – дясно) точно в 21.30 часа. Преди тях като специален гост на „Аларма Пънк Джаз“ Дарио Табаков (кларинет, баскларинет, електроника) ще представи своя солов ембиът/трип-хоп/пост-фолк/джаз проект Dario Bulgario в 20.30 часа. Вратите отварят точно в 20 часа. Билети от 15 евро има в EpayGo и на касите на EasyPay, а ще има и на самия вход на клуба.
фотография Михаел Марлович
