На 6 април в зала 3 на НДК с концерта „От класика до рок“ на руско-швейцарския арфист Александър Болдачов ще бъде открито пролетното издание на традиционния „Салон на изкуствата“
Александър Болдачов вече е бил в България – ученик е, когато майка му го води на Международния конкурс „Надежди, таланти, майстори“ в Добрич – Албена, и Саша печели първа награда. След това кариерата му се развива бурно и сега той е едно от разпознаваемите и модерни лица на красивия инструмент.
Роден в Санкт Петербург, Александър Болдачов започва да свири на арфа още в предучилищна възраст, а когато е на 15, обучението му продължава в Швейцария, където и сега (вече 36-годишен) той има дом – в Цюрих. Но явно рядко се прибира вкъщи – постоянно е на път, защото е търсен и като изпълнител, и като педагог. Той е и композитор, отличен импровизатор, а програмите на рециталите му показват, че няма стил в музиката, който да не успява да адаптира за инструмента си.
Арфата не е типичен избор за малки деца с талант, затова попитах Александър Болдачов защо пианото – първият избор на майка му, професор в Санктпетербургската консерватория, не е станало негова съдба.
Александър Болдачов: Аз свирих малко на пиано, разбира се, то беше първият ми инструмент, но преминах на арфа много бързо – бях на около 5. Все още използвам пианото, особено когато композирам, понякога и на концерти, но моят инструмент е арфата!
Нещо повече – арфата явно е вашата суперсила!
Е, може да се каже, че за всеки професионалист това е цел – когато правиш нещо, да го правиш по най-добрия възможен начин. Нещата се случиха мигновено – но и с много труд. Аз все нещо учех, подготвях материал, явявах се на конкурси, изнасях концерти – и така вече 30 години. Така че за мен никога не е било просто хоби или само обучение – винаги имах някакви професионални цели. Разбира се, аз много харесвам арфата – тя ми дава невероятни възможности. Репертоарът е изключително разнообразен – и това ме забавлява. Чувствам го като моя мисия – да развивам арфата през XXI век. Но в крайна сметка инструментът е просто инструмент – на първо място трябва да са музикантите. Ние използваме музикалните инструменти, за да споделяме нашата страст, нашия талант и размислите си с публиката. Просто в моя случай този инструмент е арфата.
На 36 сте, с три десетилетия по сцените – чувствате ли се като ветеран?
Струва ми се, че това важи за много от музикантите – ние започваме на 3–4-годишна възраст, свирим през целия си живот и всъщност отнема доста време, за да се почувстваме много свободни с инструмента си. Също като в спорта – колкото по-рано започнеш, толкова повече възможности развиваш. И това не означава, че не можеш да започнеш да свириш на 10 или на 15, но конкуренцията би била твърде тежка. Знаете ли, аз мисля, че не всичко в музиката се свежда до техника и виртуозност. Важен е и опитът, който придобиваш. А аз за 30 години съм натрупал много ценен опит като музикант и учител, като изпълнител, композитор, аранжор. И въпреки това продължавам да научавам по нещо ново всеки ден. Това е приказка без край.
Разбрах от Александър Болдачов, че засега заетостта с концертна дейност не му позволява да се установи някъде като педагог – с постоянен арфов клас. Но има студенти, на които преподава най-вече онлайн. В момента, когато разговаряме, той се намира в Берлин, а преди да пристигне в София за първия си солов концерт у нас, ще мине и през Франция. След участието си в Салона на изкуствата в НДК ще отпътува за Италия, после за Латвия, Франция, Сърбия, Оман… „Всичко за мен е едно пътешествие!“, казва с усмивка.
Как изобщо се запомня подобен календар?
Това е най-трудното всъщност. Понякога ми е най-трудно да запомня какво трябва да свиря на следващия концерт. Защото винаги е различно – аз не поддържам една стандартна програма и при всяка изява свиря нещо ново. И това ми носи много забавление, но и става с много усилия – постоянно да уча и да поддържам музиката в главата си.
По повод гостуването си в София, Александър Болдачов публикува в социалните мрежи клип, в който свири своя импровизация по българска народна песен – „Бре, Петрунко“. Попитах го защо е заинтригуван и как решава коя песен да избере и да аранжира за арфа.
Александър Болдачов: Аз слушам много музика и си харесвам неща, които чувствам, че ще звучат добре, аранжирани за арфа. Защото не всички пиеси звучат сполучливо. Аз избирам тези, които имат смисъл – това е най-важното. Защото да изсвириш просто една мелодия не е достатъчно – трябва да създадеш стойностна музика, която ще даде нещо на света, която ще споделиш с публиката – и тя ще може да я оцени.
Аз композирам по различни начини – понякога просто наум, понякога на пианото. А често и в партньорство с колеги – eто например в момента работим по нов албум с китариста Алекс Миско и се надявам до края на годината да излезе. Винаги е различен творческият ми подход. Композирането изисква много време – а аз нямам, защото пътувам твърде много. Но ми се иска да имам повече време за композиране, затова може би скоро ще направя стъпки в тази посока. Но да, всеки път е различно – понякога просто седиш пред един празен лист хартия и се опитваш да си представиш каква би била музиката, която ти се иска да изсвириш.
А вие държите ли винаги да харесвате музиката, която изпълнявате?
Ами…. не е това въпросът! Имам предвид, че като музикант ти трябва да обичаш всичко, което правиш – как иначе ще убедиш хората да го харесват? Всичко трябва да се поднася с много внимание и страст – това е единственият възможен начин. Иначе се превръща в техническо упражнение и изкуственият интелект би могъл да го прави дори по-добре от всеки музикант.
Наистина ли мислите така?
Да, наистина го мисля, защото в наше време изкуственият интелект може да вземе най-доброто от световната мрежа и да го синтезира във всеки жанр, дори да ги съчетава. И само човекът може да добави към това емоция, страст, лично отношение и история, придобита от опита – неща, които не могат да се имитират. Ето аз например имам 30 години опит във всякакви жанрове и стилове, а това е квинтесенцията, която споделям с публиката. Но ако говорим за музика, която да звучи на фон, докато готвим или сме във фитнеса, изкуственият интелект определено може да я направи много добре. Става дума за изживяване – да отидеш на концерт, да се поинтересуваш от биографията на артиста, да го следваш в социалните мрежи и да слушаш записите му. Става дума за ценности. Много сложно е това „ястие“, което „готвим“ заедно.
Ние определено очакваме много силни емоции на концерта в София на 6 април в зала 3 на НДК, защото знаем, че се опитвате да представяте на почитателите на арфата целия спектър от музика – от барок до рок.
Да се опитваш, никога не е достатъчно! Струва ми се, че организаторите все още очакват да им пратя точната програма. Но със сигурност ще посвиря нещо от Бах, от Вивалди, нещо от групата Queen, също и българска народна песен. А се случва понякога и да нямам точно определена програма, преди да пристигна в залата, защото като чуя каква е акустиката, като пипна арфата, на която ще свиря, която ще е различна, а дори и като видя публиката и усетя как тя реагира и какво очаква, тогава ми става много по-лесно да изградя програма – направо там, на сцената. По-добре, отколкото да съставя програма и само да се надявам, че ще е подходяща, предвид всички условия.
Разбира се, че ще бъде интересно и емоционално – това е споделено пътуване. Не е въпросът да застана пред всички и да кажа: „Ето това съм аз, това е моята програма, независимо дали ви харесва, или не“. Винаги е разговор и споделяне. За мен най-важното е да създам спомени и дори след година хората да си казват: „Да, спомням си, слушал съм този музикант, ходил съм на арфов концерт!“. След рециталите ми хората идват да ме поздравят и един споделя, че е харесал Nirvana, друг – Шопен или Дебюси. Аз не мога да изсвиря нещо, което ще се хареса на всеки, но мога да съчетая саундтрака на днешния ден, за да може всеки да намери в него нещо по свой вкус.
Чакам с нетърпение концерта в София – ще е нещо ново за мен, ще се срещна и с ученици, а се надявам да имам време да поразгледам града, да вкуся българска храна, да се запозная с нови хора, което винаги е много вълнуващо!
(Интервюто е излъчено в предаването „Алегро виваче“ по програма „Хоризонт“ на БНР.)
