
Той е „хорът“. На концертите на „ПИЛЕКАДОНЕ“ кларинетистът Венко не само свири, но и разказва, обяснява, разсмива с присъщата си лежерна сериозност, предразполага публиката към онова, което след малко ще прозвучи от виртуозните инструменти на петимата приятели – камеристи: Мила Павлова – флейта, Валентин Методиев – обой, Венелин Пиперов – кларинет, Евгений Тонев – фагот, Ясен Теодосиев – валдхорна, чиято дългогодишна взаимност на сцената и в живота, както и просвещенските им търсения на новото и неординерното, са направили от този квинтет това, което е – непреходно млад, буден, кипящ от иновативни идеи, готов за всякакви артистични предизвикателства.
И сегашната проява на състава в Софийската градска художествена галерия (29 май), назована „Музика за „ПИЛЕКАДОНЕ“, започна с един пролог – откровение, който, също като асоциативните картини на Андрей Даниел по стените, не можеше да не събуди отклик у всички, споделящи емоциите на днешния ден.
Каква година! Очаквал ли е някой от нас, че ще живеем в такова време? Мислехме, че на нас не може да ни се случи нищо лошо, че сме недосегаеми, че сме научили уроците на времето и историята. И изведнъж бяхме затворени по къщите си, не ни даваха да се виждаме с най-близките, не можехме да пътуваме, не можехме да свирим, да играем, даже да ходим в парка! Никой не очакваше, че ще продължи толкова дълго, а и явно още не е свършило. Заболели от вируса продължават да умират, бизнеси да спират съществуването си – много е апокалиптично! Дали светът ще се върне към това, което познаваме? Дали изкуството ще се промени? Дали въобще ще го има? Дали хората на изкуството – тези лесно раними души, ще са нужни на новия световен ред? Тези, които всяко управление в период на криза на първо място е готово да премахне!
В тази обстановка, през първия локдаун, когато изведнъж всичко мина онлайн – училище, бизнес срещи, пазаруване, социални контакти, – Мила предложи страхотната идея да приканим изявени български композитори да напишат произведения специално за „ПИЛЕКАДОНЕ“. Музика, вдъхновена от тази толкова необичайна ситуация. И за наша огромна радост на призива ни откликнаха незабавно четирима талантливи творци, които създадоха и ни посветиха четири чудесни оригинални опуса за духов квинтет.
Посвещенията по време на КОВИД… – почти като „Любов по време на холера“… – неизбежно настроиха слуха за нещо извънредно, донейде смущаващо, което в друг момент би изглеждало като чуждица, понятна най-вече за професионалисти. И каква изненада! Прочитът на четирите произведения с нова българска музика – четири световни премиери! – от неизкушения слушател не само не се препъна в липсата на навици, но, ако съдим по възторжения прием, отвори сетивата за други простори отвъд познатия хоризонт. И ако допуснем, че публиката малко или много се води, несъмнено щастливата идея на квинтета да провокира съзидателния дух на водачите – творци с доказан креативен заряд, изтръгнати от руслото на застоя, е същностната победа в смелото начинание. Всички те посрещат със спонтанна радост поканата. И пренасят това си настроение, вярата, че животът продължава, в сътворената през 2020 г. за пилекадонци музика. Опусите на трима от откликналите творци, като по „уговорка“, черпят импулса си от естеството. Петте багатели на Явор Гайдов – Forest Walk (Разходка в гората); Roots (Корени) на Пенка Кунева с названията на частите: Nature (Природа), Hope (Надежда), Roots (Корени); Vere Aeternum (Вечна пролет) на Албена Петрович-Врачанска, а в известен смисъл и непрограмното INTERMEZZO за духов квинтет на Васил Казанджиев, изразяват изконната ни връзка със земята, живителните сили на природата с нейното светло обещание, че винаги има „утре“ и че то непременно ще настъпи с цъфтежа на дърветата и гласа на птиците. Различните стилове и почерци – инструменталните хрумки на кларинетиста аранжор Явор Гайдов (вече интегриран сътрудник на квинтета), като аналогията с анаграмата BACH в последната багатела – COVID, със закодираните в акордовите построения смислови знаци; финият фолк-джаз привкус, повлиян и от сватбарските оркестри на 80-те, особено доловим във финалния „джем-сешън“ на „Корени“ в творбата на известната ни музикантка в Холивуд Пенка Кунева (композитор в прочутите видеоигри „Принцът на Персия“, „Трансформърс“ и „Мумията VR“, оркестратор и на звуковата картина към филмите „Трансформърс“, „Матрицата“, „Карибски пирати“, „Ангели и демони“, „Шерлок Холмс“), широкоспектърният талант Албена Петрович-Врачанска (жителка на Люксембург, жонглираща с жанрове и непривични изпълнителски конфигурации), и тук, в най-новите проявления на авторите разкриха отличителния чар на индивидуалния характер, закърмен от една обща отечествена принадлежност. Акцент в програмата безспорно постави блестящият опус на Казанджиев, изпълнен с „ритмични капани, хармонични главоблъсканици и увенчан с бравурен, виртуозен финал“. Възхитителното творческо дълголетие на Маестрото и днес, в осмото му десетилетие, се оказва точно толкова младолико, дръзко и откривателско, колкото е и вечно възраждащата се пролет. Вечната пролет, възпята от Албена Врачанска, чието трепетно, шушнещо с безброй неведоми устни в пробуждащата се природа тайнство: Пролет и малки потайни желания в градинките и душите ни бродят…, извикващо в съзнанието театралната магия на онзи вълшебен „Сън в лятна нощ“, бе изсвирена и „изиграна“ от квинтет „ПИЛЕКАДОНЕ“ с покоряващо проникновение.

И след всичко това трябва ли да се питаме кое накара атрактивният и обичан квинтет да се заеме с щекотливата задача – нова българска музика в период на изолация. Изолация и на публиката от залите, от артистите, от изкуството, в момент, когато шоу-забавата с клоунските ковид-маски, през които да личи смехът, осребреният, режисиран смях, се радваше на най-масов успех.
Впрочем пилекадонци са се забавлявали също. Покрай отговорността към професията и високата си мяра. По време на репетициите, в изследователската работа върху взискателните партитури. И после, когато музиката им става толкова близка, сякаш е сътворена от тях самите. Защото в двустранния избор композитори – изпълнители няма нищо случайно. И защото четиримата автори – Васил Казанджиев, Пенка Кунева, Албена Петрович-Врачанска и Явор Гайдов не от вчера са гласували пълно доверие на прекрасните инструменталисти, вдъхновени от артистичната им класа, от образа им на музиканти, които винаги са търсели смисъла.