„Мълчание“ е сто и шестдесет минутен филм на Мартин Скорсезе за Бог, вярата, съмнението в тях и човешката природа. Преди седмица българските зрители, които присъстваха на премиерата[1], се докоснаха до брилянтно заснет, режисиран и монтиран филм, в който актьорите играят безупречно. Сценографията и костюмите не правят изключение. Сцените спират дъха със своята красота – било то на природата, християнските тайнства, или на бруталните мъчения.
Всичко това не е изненада за проект, струващ милиони и подготвян 27 години от един от най-сериозните творци в света на киното. През първата половина сюжетът следва историята, описана в публикувания през 1966 г. едноименен роман на Шюсаку Ендо (издаден през 2017 г. от „Колибри“). Не е изненада и фактът, че Скорсезе звучи модерно по тема, за която са умирали милиони, водели са се и се водят ожесточени спорове, а именно: Какъв е смисълът на вярата? Защо вярваме? Как вярваме? Изненадата е какво казва.
Историята на филма има няколко пласта. Ще се спра на два от тях.
Първият е свързан с моралните дилеми, предизвикани от цитираните по-горе въпроси. Те са предадени през съдбата на вярващите японски селяни и на най-отдадените служители на Католическата църква. Сюжетът е фокусиран върху съдбата и пламенността на двама млади свещеници, отец Гарпе и отец Родригеш, които отказват да повярват, че техният духовен водач и учител и един от най-успешните мисионери се е отрекъл от християнството. Те напускат Лисабон и пристигат в Япония по времето на епохата Едо, когато императорът е затворил страната за португалците и безпощадно преследва християнството. Изборът им ги сблъсква с бедност, нищета, но също така им носи удовлетворение заради възможността да подкрепят вярващите и да разпространяват Христовото учение. Техен неизменен спътник е Кичиджиро, японският аналог на Юда, който при всяка заплаха за оцеляването си се отрича от Бог, но остава вярващ до края на живота си. Всички, до които се докосват, умират, по-голямата част от тях пред очите им. В резултат отец Гарпе се самоубива, а отец Родригеш е заловен и ужасѐн открива, че слуховете за неговия учител са верни. Той се среща с отец Ферейра, който признава, че се е отрекъл от християнството, изучава будизма, оженил се е за японска вдовица и се грижи за нея и нейното дете. Срещата между двамата е кулминацията, моментът, в който Скорсезе отправя своето най-важно послание: истинският смисъл на вярата не е сляпото преклонение пред Бог и религиозните символи, а грижата и обичта към хората. За него същността на християнството е спасението на човека тук и сега, не утре, когато ще живее в Рая, защото е умрял в името на Бог. Спорна теза, която без съмнение ще предизвика дебати.
Скорсезе подчертава, че християнските ценности нямат смисъл извън съчетаването им с хуманизма. Вярата придобива смисъл едва когато намерим своя собствен път към нея. Тогава никой не може да ни я отнеме и сме способни да видим и чуем Бог. Тази концепция е илюстрирана чрез стъпките на вътрешно съзряване на отец Родригеш – първоначално той идеализира Бог, но се чувства загубен заради Неговото мълчание, след което следва сцената с божественото видение и моментите, в които той чува гласа на Бога. Идеята за вътрешната интеграция и интернализирането на нашите идеали е вторият и по-важен пласт на филма.
„Мълчание“ трудно може да бъде разбран, без да сме наясно с историческия контекст на епохата. Скорсезе само загатва защо християнството се разпространява в такива мащаби в Япония. Отец Родригеш вярва, че това е заради универсалната истина, която предоставя, но това е само отчасти вярно. Ключът към приемането на християнството е, че то обещава надежда за по-добър живот – ако прегърнеш Бог, ще живееш в Рая, където „няма страдание, данъци и непосилен ежедневен труд “. Това е изключително важно за японските селяни от XVII век, чиито живот е посветен основно на оцеляването – те не притежават нищо освен колиба, малко парче земя или рибарска лодка, ядат картофи и осолена риба и разполагат с купичка ориз два-три пъти годишно. Те, разбира се, имат и духовни нужди, важното обаче е не във вярата им, а в това как вярват. В края на филма отец Ферейра ясно казва на своя бивш ученик: Начинът, по който ти вярваш в Бог, е различен от този, по който японците вярват. Те не умират заради Бог, те умират заради теб!
Всъщност отец Родригеш знае това, но досега не е имал силата да го приеме.
Скорсезе пространно показва безскрупулните мъчения и убийства на християните, но само загатва защо японската аристокрация и образованият елит ги преследват. Запознатите с историята на християнството и Япония знаят, че първоначално мисионерите са добре приети, но за останалите зрители е нужно пояснение. Началото на така наречения християнски век е поставено от един от основателите на Ордена на йезуитите, св. Франциск Ксавие, който заедно със седем свои сподвижници основава първата католически мисия в страната през 1549 г. През 1580 г. броят на покръстените японци е вече 150 000 и измежду тях има представители на всички слоеве на населението. Държавната политика е радикално сменена след инцидента Сан Фелипе, при който след корабокрушение на испански галеон със същото име японските власти откриват карта, на която са отбелязани зоните на влияние на Испания и Португалия. Този документ и разпитът на оцелелите офицери разкриват на местните власти как християнството се използва от европейските империи като първа стъпка в колонизирането на нови територии. Затварянето на границите на Япония е предмет на множество дебати на много нива и решението е взето въпреки икономическите интереси на страната.
Третият пласт на филма е свързан точно със сложността на тези политически и исторически процеси. Въпреки италианския произход и вярата си, Скорсезе не се колебае да покаже невежеството и произтичащата от него арогантност на отец Родригеш – прави го чрез поредица от сцени: срещите с японския преводач, инквизитора, отец Ферейра и накрая чрез житейския избор на самия отец Родригеш. Той не обяснява директно бруталността на японците, но сцената на съдебния процес е предупреждение към неизбежната пристрастеност на европейския зрител – съдебните заседатели знаят португалски по-добре, отколкото отец Родригеш знае японски, и познават християнството по-добре, отколкото той будизма. Той е три пъти по-млад от своите съдници, които изслушват търпеливо позицията му, но си тръгват веднага след като разбират, че не той е опасен, а доводите му на аргументите им.
Мотивите на японската държавна власт да преследва християнството са илюстрирани най-вече чрез инквизитора Иноуе, който при всеки разговор дава да се разбере, че поведението му не е породено от омраза, а от грижа за интересите на Япония. Отговорността на губернатора Иноуе пред неговото правителство е трудно разбираема в днешно време, особено за хора без дълбоки познания за японските традиции и лоялност. Тя е едновременно тежко бреме и голяма чест, с което представителите на тогавашната власт са се съобразявали безпрекословно. В една незабравима сцена от края на филма Иноуе и отец Родригеш са седнали един срещу друг и разговарят за ползата от християнството в Япония. В този момент зрителят има чувството, че всеки от тях е като сянка на другия. Всеки от тях безрезервно вярва в правотата си и никой няма да отстъпи от убежденията си.
Всъщност по това време инквизицията в Португалия и Испания има вековен опит с публичните мъчения и екзекуции, извършвани в сърцето на Европа, а близо 200 години по-рано отново с помощта на църквата европейците поставят началото на насилственото завладяване на Америка и унищожаването на коренното ѝ население.
Историята на Скорсезе не е историята на Шюсаку Ендо. Двама талантливи творци и християни, всеки от които разбира вярата по свой начин. И двамата имат какво да ни кажат. А то е, че истинската вяра е невъзможна извън постигането на емоционална зрялост. Гледайте филма, прочетете книгата.
„Мълчанието“, режисьор Мартин Скорсезе; сценарий Джей Кокс, Мартин Скорсезе, по книгата на Шюсаку Ендо; с участието на Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Лиъм Нийсън, Исей Огата, Шин’ия Тсукамото, Йосуке Кобузока и др.
[1] Премиерата на „Мълчание“ на Скорсезе беше в рамките на Киномания в НДК. Б.р.
