1
4111

Навални и Путин

Ходът на Давид и пирамидата на властта

Една от ирониите на историята е, че Давид може да надделее над Голиат. Колкото и поначало това да изглежда невъзможно, а пък грубата сила и физическото превъзходство да са на страната на последния. Независимо от страха на околните, а и от преклонението на мнозина пред грубата сила. Накрая се оказва, че малкото камъче, насочено с „умна сила“, с умисъл, може да повали гиганта. И че появата пред Голиат с открито лице всъщност е била печеливш ход. Защото никой не е наясно с Божия промисъл, както става ясно от цитираната история от 1 Книга Царства, където ясно е отправено и следното предупреждение: „не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце (1 Царств. 16:7).

Със завръщането си в Русия Алексей Навални сякаш повтори „хода на Давид“: върна се доброволно и застана пред лицето на властта в очакване на брутална реакция, която не закъсня; и пак подобно на Давид запрати в лицето на самодържеца Путин и на неговия „преториански режим“ малко „медийно камъче“ чрез „Ютюб“.

Ефектът от всичко това е направо зашеметяващ. Доскоро кремълската пропаганда и говорителят ѝ Дмитрий Песков се отнасяха към Навални като към „човека-без име“. Иронизираха го като „блогъра“ или  „болния от Германия“, достоен да бъде отровен, но недостоен да бъде назоваван поименно.

Тези дни „самият Путин“ обаче бе принуден от обстоятелствата да влезе в обяснителен режим и да спомене името на Навални в отговор на предварително уговорен студентски въпрос. Дори даде обяснения за медийното разследване на „блогъра“ и по повод на „камъчето“, поразило го от „Ютюб“.

Причината? 100 млн. гледания на филма „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп“ и то най-вече на територията на Русия.

Потресаващ удар от „прашката на Давид“. И още: 1 милиард позовавания на Навални в мрежата „Тик-ток“, което ще рече, че именно най-младите, дори тинейджърите този път се възправят или въстават срещу имперския Голиат. Десетки хиляди от тях вече излязоха в неделя по улиците на големите руски градове. Въпреки минусовите температури и вируса. Въпреки арестите на 3700 души. Въпреки бруталните разправи, на които светът стана свидетел, като тази в Петербург, където полицай риташе протестираща жена в корема.

Където са младите, там е промяната. Може и бабите все още да са за Путин, отбелязват руски анализатори, но майките вече започват да се отдръпват от „спасителя на отечеството“, следвайки децата си. И дори да се водят разпалени семейни спорове, както беше и в България през 90-те, не е трудно да се прогнозира, че се задава промяна.

Парламентарните избори в Русия са през септември. Дотогава има доста време и много вода ще изтече в Москва река. Но е ясно, че нито пандемията ще отмине по чудо, нито икономическата криза, която върви по петите ѝ, ще изчезне просто защото самодържецът в Кремъл е обявил, че ще бъде така.

А какво ще стане с Навални? Това е въпросът, на който никой няма отговор. Може би даже и Путин.

Ще го вкарат задълго в затвора? С последния му арест властта на практика го „сакрализира“, придаде му ореола на мъченик. Неслучайно го сравних с Давид. Един Давид срещу имперския Голиат и гигантските силови структури на режима (служби за сигурност, полиция, армейски спецчасти).

Ще го държат под домашен арест, някъде по-далеч от Москва, от световните медии и сподвижниците му? Така постъпи Брежнев навремето с Андрей Сахаров по съвета на Юрий Андропов, който тогава оглавяваше КГБ. Владимир Путин е тъкмо от поколението на „чекистките деца“ на Андропов. Той би трябвало добре да знае, че тъкмо това превърна преследвания академик Сахаров в световна фигура на съпротивата, в глава на интелектуалната опозиция.

А Навални вече се превърна в символ. В Русия той е „изкупителната жертва“ на режима, авторът на най-яркото разобличение на вихрещата се там безогледна корупция. Дори мнозина от несъгласните с него преди, от онези, които не се интересуваха от действията му, днес го подкрепят. Зад него е огромното „мълчаливо мнозинство“ в Русия. А това са милиони хора. Даже другарят Сталин в такива случаи е бил принуден да процежда през зъби: „Няма как всички да арестуваш“ (Всех не посадишь).

Може би ще го изгонят от Русия, подобно на Солженицин, качвайки го на самолет за Германия? Това би било най-изгодното решение за Кремъл. Един непримирим противник отвън все пак е за предпочитане пред символа, обединяващ опозицията вътре в страната. Но тук проблемът явно опира и до отмъстителността на Путин, който не е склонен да изпусне от ръцете си човека, причинил му всичко това…

Има, разбира се, и четвърта възможност, за която се сетих тези дни. „Случаят Пьотър Чаадаев“ (1794–1856). Този инакомислещ бунтар е имал неблагоразумието да публикува в средата на XIX в. текстовете си зад граница, включително и своите „Философски писма“, в които отчитайки „особения път на Русия“ (нито Изток, нито Запад), обаче е настоявал, че тя е част от световната цивилизация и би трябвало да е подвластна на нейните норми.

Описанието му на руското настояще е покъртително: мътно и мрачно съществуване, лишено от сила и енергия, което не се оживява от нищо освен от злодеяния, и не се смекчава от нищо освен от робството… Ние живеем в силно стеснено настояще, без минало и без бъдеще, сред мъртвешки застой.

Гневът на самодържеца Николай I заради тази остра критика срещу режима, преведена и на чужди езици, бил неописуем. И Чаадаев бил посетен от московския полицейски началник, който чинно го известил, че оттук насетне е под „арест“ и че по решение на правителството е обявен за „ненормален“. Настанили Чаадаев в специален „дом“, където веднъж седмично го посещавал лекар, който го преглеждал, без да може да установи какво точно е психическото му заболяване. Но това изобщо не било важно. От значение било човекът, осмелил се да заговори за „мъртвешкия застой в Русия“ и за липсата на свобода, да бъде обявен за луд. Затова и днес „Философските писма“ на Чаадаев, смятани за една от първите руски философии на свободата, се четат с такава горчивина – с оглед на цената, която този човек е бил принуден да плати за идеите си.

Съпоставката между Чаадаев и Навални не ми се струва произволна. Нищо чудно в скоро време режимът да предприеме нещо подобно и срещу него, да започне да го „лекува“ от „натрапчивите му обсесии“. Съветската традиция на „репресивната психиатрия“ има богат опит в това отношение. Стотици легендарни „инакомислещи“ (като Владимир Буковски, Наталия Горбаневска, генерал Григоренко) бяха тъпкани с аминазин и с какво ли не още, за да им промият мозъците. Не успяха, но някои от тях си отидоха без време от този свят.

Проблемът на Путин обаче не е само какво да прави с Навални, а и как да удържи изградената от него „пирамида на властта“. Защото ефектът от филма в „Ютюб“ тепърва ще започне да се усеща.

Вярно, че това не е първото разкрие за „корупционната корпокрация“ на Путин. Имаше дори филм на Би Би Си по темата с немалко разкрития, публикувани са множество книги, преведени в цял свят.

Успехът на филма на Навални (и на неговия екип) обаче е в това, че придаде образ на „системата Путин“, олицетворявайки я с този непомерен, немислим по разкоша си и по празното си тщеславие черноморски дворец. Което е трудно, но случи ли се, успехът е гарантиран. Защото хората не могат да удържат в главите си всички корупционни разкрития или текущи скандали, но могат да сравнят гарсониерата си с помещението, отредено за боклука в императорските покои. Или да пресметнат колко пенсии на баба им струва позлатената италианска тоалетна чиния (с позлатената четка към нея). От което със сигурност им се завива свят.

Става дума за дворец за един милиард и триста милиона долара (по най-скромни пресмятания), за който никой не знае и никой не е чувал. И за който говорителят на Кремъл Песков призова да питат руската Федерална служба за охрана (ФСО), тя да каже защо е решила да го охранява. А ФСО какво да отговори? Да каже, че също не знае? И с това кръгът на безумието да се затвори?

Досега Путин скрито се гордееше със създадената от него „преторианска система“, с която държи Русия в подчинение. Терминът е от 60-те години на ХХ в. и е въведен от френския политолог Морис Дюверже, подет по-късно и от Самюъл Хънтингтън. Става дума за система, която съчетава видимостта на демокрацията (избори, парламент) с практиките на авторитарната власт. По-точно с преливането на службите за сигурност в държавната администрация, което води до създаването на специфичен „преториански елит“, подчинен и задължен на своя върховен водач, който е начело на пирамидата.

В Русия начело на „преторианската система“ е Владимир Путин. Той е всевластният и безконтролен самодържец. Той е, който решава въпросите на живота и смъртта като истински абсолютен монарх; той е, който може да разпореди да отровят или премахнат някого – и това се случва. За двайсет години на власт Путин е пробвал всичко и освен това има личните си капризи. Оттук и желанието му да си построи този дворец, пазен в зорка тайна от простолюдието. Но не щеш ли, някакви хора си направили снимки на „неговия“ скъпоструващ диван, пред неговия шкаф „ампир“ за 100 000 евро. Тайната се разкрила и някакъв си там „блогър“ взел, че направил разследване, а и филм за това, гледан от две трети от поданиците му. И за тази тайна вече говори цяла Русия.

Изведнъж виждаме как имиджът на суровия самодържец, нулирал времето и конституционните си мандати, взе да се пропуква. Така Путин влезе в ролята на Александър Лукашенко. Предстои да видим развръзката.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияСпътници навред
Следваща статияКовид крави: Мяууу!…

1 коментар

  1. Путин се самоуби политически след като анексира Крим. Ако не беше извършил тази страшна и фатална политическа глупост,днес обвиненията отправени от Навални щяха да отминат и заминат без да постигнат никакъв ефект върху властта на Путин. Но тъй като санкциите на Запада срещу Русия все повече се впримчват около врата на руският народ,филмът за „двореца“ на Путин хваща дикиш сред него.
    Безумната анексия на Крим е една от двете причини,които повличат Путин към дъното. Другата е КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ табиет с който кремълският вожд управлява и властва над Русия. Задайте си въпроса и си отговорете защо премиерът на Чехия „бившият“ агент на чехословашките комунистически тайни служби Бабиш официално и ЗАКОННО притежава милиарди евро и долари,и чехите го избраха на честни и свободни избори за премиер,а Путин крие богатството си?! И фалшифицира изборите. Защо го прави по дяволите?! Защо Путин се мъчи да реанимира комунизма,когато той е мъртъв?! Дори и в Русия. Ако преди двадесет години той беше въвел някаква пазарна икономика от руски тип,но най-вече ако беше разрешил частната собственост,сега можеше да има ЗАКОННО милиарди долари и евро на влог в руски банки и да притежава законно дворец. Така както са притежавали руските царе през времената на Руската империя. И руснаците нямаше да възразят срещу това.