Колко много и колко безсилно им се иска на все по-жалко изглеждащия лидер на ГЕРБ и на все по истеричаво звучащия му „началник“ Делян Пеевски да представят станалото миналия понеделник (и непреставащото да става оттогава насетне) по някакъв приемлив за тях начин. Защото то бе наистина разтърсващо. Направо ще кажа – понеже това е главното – че такова масово избухване на обществен гняв не е имало от началото на 90-те години на миналия век. Дали на т.нар. „триъгълник на властта“ миналия понеделник имаше 100 или повече хиляди души, не мога да знам със сигурност, но че по-малко не бяха, съм повече от убеден. Мои познати са излизали от метростанция „Сердика“, за да влязат на площада в продължение на цели 40 минути. От другата страна, откъм „Царя“, откъдето аз дойдох, на него имаше същинска манифестация и хората прииждаха на плътни групи поне половин час преди обявеното начало на протеста. Още същата вечер научихме (не можаха да го скрият), че впечатляващо многолюдни протести е имало и в Пловдив, и във Варна, и във Велико Търново, и в Шумен, и къде ли още не. До края на изтеклата седмица протестите продължаваха – в четвъртък или преди това е имало в Хасково, в Добрич.
А видите ли, според Бойко Борисов всичко било заради „лошо структурирания бюджет“, който и той от самото начало „не харесвал“ и за който основна вина имали „популистките искания“ на… коалиционните му партньори от БСП и ИТН (истинският „партньор“, ако може да се нарече така господарят олигарх, ръководещ ДПС-НН, симптоматично не се назовава). Два дни след понеделник, когато, убеден съм, свят му се е завил, Борисов дори има нахалството да „благодари на хората“, защото така най-сетне успял „да изтегли“ въпросния бюджет и да се противопостави на исканията (отново) на БСП и ИТН. За това му помогнали и „стотици привърженици на ГЕРБ“, които също били онази вечер на площада. Каква жалкарщина наистина! Може ли да обясни Борисов защо в такъв случай протестиращите не отидоха пред централата на БСП на „Позитано“ или пред тази на ИТН (а има ли въобще такава и къде е, ако я има)? Защо най-радикалните фрагменти от протеста в късните часове се насочиха към… централата на ГЕРБ (да не би това да са били „неговите привърженици“) и най-вече към централата на неспоменаваното ДПС-НН?
Казах го и в предишната си колонка: избухването на обществения гняв, на радикалния обществен гняв, наистина имаше за повод „игричките“ с бюджета – уж оттеглен след протеста по-миналата сряда, после, оказа се, неоттеглен, после опитано да се промъкне зад гърба на ПП-ДБ в обявена обедна почивка и т.н., и т.н., но въобще, въобще непредизвикан тъкмо от него. Гневът на невижданите от 90-те години на миналия век маси от хора и в София, и в повечето градове на страната избухна – трябва да се каже открито – срещу дошлата им до гуша, неприкрито и все по-нагло овладяващата държавата ни олигархия, оглавявана от Делян Пеевски. От практически командваната от него прокуратура, МВР (всички осъзнават, че Даниел Митов не е вече „човек на Борисов“, а на Пеевски) и… практически всичко. Избухна – вече на второ място – срещу все по-явния му съдружник по неволя Бойко Борисов. Всички ясно виждат, че след понеделник послушните на олигархията медии ни баламосват с какви ли не „по-дълбоки причини“ за протестите, но буквално не смеят да споменат името на Пеевски, правят се, че не са чули чие име бе най-масовият адресат на обществения гняв. А това – нека им го кажа – продължава и до днес да поддържа градуса на този гняв и дори да го повишава. Поколението Z, видиш ли, излязло от „онлайн балона си“ и се струпало на площада – сиреч „младежка акция, веселба“. Не, драги – всички поколения бяха на площада и – колкото и да ви е мъчно – бяха събрани там от ПП-ДБ, които съумяха да станат (а и в момента са) лидери на този гняв. „Младите хора“ не се веселяха на площада, а бяха радикално гневни. Дадоха знак, че с каквото и да било доверие към от десетилетие консолидиралата се политическа върхушка е свършено. И да, колкото и да упорстват да не подават оставка и да не слизат от политическата сцена, след показаното им миналия понеделник, те, от ГЕРБ, ДПС-НН и подвластния им „миманс“, са свършени и когато и да се оттеглят (или да ги изхвърлят от нея), ще го разберат.
Протестите миналата седмица в София и цялата страна (и които ще продължат, уважаеми) са срещу невероятно обнаглялата и отчетливо олицетворилата се от Делян Пеевски корупция – не просто срещу жалкия ви бюджет. И не, ще повторя, не поколението Z, а всички поколения, избухвайки срещу нея, отново (както в 1990, в 1996, в 2013 г.), властно искат възстановяването на руинираната ни демокрация. Всъщност, нека обърна внимание, че за разлика от тукашните журналисти, това разбраха и този път ясно го артикулираха цял ред европейски медии, които отразиха станалото у нас миналата седмица (както отдавна, отдавна не бяха го правили).
Разбира се, жалките опити постепенно общественото внимание да бъде пренасочено от над 100-те хиляди на площада в София към „вандалските действия“ на ул. „Врабча“ и бул. „Дондуков“, с право не успяват – както у нас, така и в споменатите европейски медии. За тия, последните, по-специално – виждали радикализма на протести и във Франция, и в Италия, че дори и в съседните Гърция и Румъния, десетината запалени контейнери за боклук и двайсетината по-радикални младежи изобщо не са нещо потресително.
Накрая на този кратък текст ще кажа две неща. Ако незнайно как Бойко Борисов би го прочел, нека знае, че според мен единственият, вече единственият начин да запази партията си от неминуемата след започналата се миналата седмица електорална катастрофа е ясно и решително да скъса отношенията си с Пеевски, независимо че това, да – ще му струва незабавни нови избори. Впрочем, мисля, че той също го знае, но… в тандема си с олигарха вече не той диктува правилата. Второто нещо е мое принципно убеждение: когато хората въстанат срещу безспорно зло – както стана миналия понеделник – безсмислено е да се опитват да ги убеждават да спрат, защото, видиш ли, можело да дойде друго зло (евентуална партия на Радев и т.н.).
Със злото трябва да се воюва, а не „да се изчислява“.
