Утрото. Най-прекрасната част от деня. Началото. Мигът на събуждането, на първото отваряне на очите. Този миг носи двата най-големи дара – благодарност и надежда. Благодарност за светлината на новия ден, която ни връща към началото на сътворението: „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина“. Тя прави възможно всичко следващо. Преди нея не е имало нищо: „Земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната“.
И нощта е прекрасна, но защото знаем, че след нея ще изгрее слънцето на новия ден. Без него животът би бил проклятие. Светлината е нужна не само за биологичния живот. Без просветление духът страда и линее. Духовният мрак го гнети и сломява. Всички битки в света се свеждат до борба на светлото срещу мрачното.
Заради своите несвършващи и сияйни дни лятото е любимият ни сезон. Останалите годишни времена също са прекрасни, Творецът не е създал нищо, което да не е добро и красиво. Всеки сезон има своята прелест, нещо, на което да се наслаждаваме само в този период от годишния кръговрат. Светът се осветява под различен ъгъл, за да можем да го видим в неговата цялост и пълнота, за да бъде в пълнота и нашата благодарност.
Ала през цялото време ние очакваме най-много лятото. Може би заради неговата светлина, която прави земята да не е безвидна и пуста, а да разцъфти във всичките си багри и да се огласи от всичките си звуци. Лятото е пиршество от цветове и звуци. През другите сезони земята се вглъбява в тишина и покой. През лятото заиграва в карнавален танц, защото то е нейният празник.
През зимата птиците се умълчават, скриват се на завет и се показват само за да намерят някое останало от лятото зрънце. През зимата и вълните на морето са страшни и заплашителни. Ревът им те прогонва далеч от тях. През лятото те са гальовни и привлекателни и те приканват да играеш с тях, да те заливат с радост. Всичко през лятото е повод за игра, то е сезонът на детството и до преклонна възраст поддържа детето в нас. Игрите продължават до мръкване, до пълно изтощение. Късите нощи са достатъчни за малко почивка. Пълната отмора ще дойде, когато започнат да се редуват дългите нощи и сивите дни.
Лятото е сезонът на приключенията. Не е задължително те да са в далечни и екзотични страни. Всеки ден блика от радост и носи вълнуващо преживяване – поляната с ухаещи билки, мистичната прохлада на гората, пътеката между високите и прави като колони борове, детската глъч по дворовете и накрая, като почивка по смрачаване – взаимното споделяне на приключенията, едно през друго по-омайни и омайващи. Именно те ще бъдат съхранени дълбоко в паметта ни дори до дните, когато всичко друго ще се е изтрило от нея.
Лятото е и сезонът на плодовете, които следват един след друг, и когато едните презряват, другите се наливат със сок и сладост, която се усеща не само с езика, а услажда цялата душа.
Заради прохладата на лятното утро мигът на събуждането ни изпълва с ведрост, изважда ни от пашкула на съня, за да се впуснем в този свят, от който сме отсъствали, докато сме били потопени дълбоко в съня, отваря очите ни, за да нахлуе в тях целият свят с целия му безкрай. Виждаме късче от небето, но то е цялото небе, виждаме едно зелено дърво, но в него е цялата зеленина, гъста, буйна, изпълнена с живот и прелест. С тази малка частица от света поемаме целия свят, както с малка частица от причастието приемаме целия Христос. Затова първият миг е миг на благодарност. Веднага след него идва молитвата ни целият ден да бъде спокоен, ведър и мирен, да сме здрави, да имаме сили да понасяме болестите и немощите си. Да премине ползотворно денят ни. Да сме полезни и добронамерени към всички, с които животът ни е свързал.
Знаем, че неусетно ежедневието ще ни грабне и ще ни погълне, че няма да се сетим повече за този тъй наситен и девствен миг на пробуждането. Светът ни засмуква и ни обгръща с напрежението и тегобите си. От новините ще чуем, че бомбардировките продължават, че е имало нощни нападения, при които са загинали деца. Не бива да си спестяваме болката, която ще избликва отвсякъде, не бива да се капсулираме, не бива да се щадим от раните на света. Щом сме си отворили очите сутринта, ще трябва да видим и да понесем и това. Светът е също ужасът, застинал на детските лица. Затварянето на очите пред злото не ни спасява от него, пасивността не ни избавя от неговата лепкавост. Напротив, широко затворените ни очи са неговата хранителна среда.
В мига на пробуждането светът влиза в нас и ние в него. Сливаме се в едно, защото сме част от него. Ние не знаем защо той е създаден. Единствената причина, за която се досещаме е, че е създаден за нас. Създаден е толкова прекрасен, за да ни подсказва, че Творецът ни обича. А мигът на пробуждането е Неговата най-нежна ласка.
