Забавни са ми поведението и медийните изяви на един вид русофили у нас – най-перфидните, най-„интелектуалните“, нямащи сякаш нищо общо с разни „профанни“ активисти на „Възраждане“ и грубо-директни Петър-Волгиновци (макар че не отказват да „гостуват“ в предаванията им). От тях, откакто руският фашизъм стана абсолютно откровен и директно човекоубийствен, няма да чуете и дума за Путин, за „специалната му военна операция“, за (някакви си там) разрушени и подложени на тотален геноцид Мариупол или Буча. Това са все теми за „политически острастените плебеи“. Вместо за тях обаче тези перфидници изведнъж (и с още по-голяма емфаза) се затревожиха от… „апокалиптичните“ процеси, течащи в съвременната (западна) цивилизация. От тоталното изтласкване на „вертикалното измерение на човешката екзистенция“, от „агресивното настъпление на потребителската култура“, от „превръщането на пазара в абсолютен идол“, на който утре-вдругиден ще ни принудят да се поклоним целокупно, а за да го постигнат, ще продължат да ни „разчовечават“ с „глобални зелени идеи“, „трансхуманистични джендърни идеологии“ и „тотален медиен контрол“.
Никога не съм твърдял, че съвременната либерална цивилизация е свободна от проблеми, и то – в перспектива – може би сериозни проблеми. Само че в това яростно вкопчване в тях, и то точно сега, когато, да – световните (не нашите, разбира се) медии бомбардират съвестта ни с руските престъпления в Украйна, аз виждам в техния „интелектуален апокалиптизъм“ нещо друго. Виждам опит гласът на съвестта да бъде надвикан (включително у самите надвикващи го), опит да бъдем убедени, че не, не – злото не е там, където го виждаме с очите си днес, а другаде. То е, видите ли, в антидуховната „идеология на пазара“, в „хоризонтализацията на живота“, в „трансхуманистичните проекти“, т.е. все в неща, които в Путинова Русия („в която сте се фиксирали“) ги няма, а ги има до едно на Запад. Така че – драги слушатели и зрители – оставете на мира тази Русия, която, да – няма как (а и не ни стиска) в момента да защитаваме открито, но вижте онова, за което ви говорим. Самите ви „политически страсти“ по неин повод са, нека ви открием, продукт на тоталната медийна манипулация на световните „либерални централи“. Самата ви политичност дори е плодът от тоталната „хоризонтализация на живота“, започнала – това също е любим исторически топос – от епохата на Просвещението в (Западна) Европа и чиято сатанинска цел е, както казах, изтриването на „вертикалното“ (религиозното) измерение на живота. Трябва, особено днес трябва, за да не се вглеждаме „по хоризонтала“ (и най-вече в източна посока), да „се приберем в себе си“, а оттам да излезем не през вратата, т.е. на „пазарната улица“, а „през покрива“ в етера на трансценденцията, както бил казал „един забележителен съвременен мислител“… И се зареждат разни умопомрачителни „афоризми“ (в стил Гомес Давила) от рода на това, че „Бог е враг на пазара“, „съвременната медия е в сатанински заговор срещу истината“ и т.н.
Там е работа обаче, че практически всички тези „опорки“ през изминалото десетилетие не бяха оригинални „постижения“ на тези наши най-перфидни интелектуални русофили, не бяха просто топосите на съвременния „консерватизъм“, както ни залъгваха, а бяха „произведени“ в Русия и „експортирани“ оттам. Ако слушателите на тези наши „мъдреци“ си бяха направили труда да се ориентират в тях през годините, щяха да се убедят, че почти до един, те за първи път прозвучаха от подривните руски канали като „Царьград“, от страниците на пропутинския журнал „Катехон“ (в чийто редакционен екип са К. Малофеев и ген. Л. Решетников), че още през 2011 г. маниакалният путински идеолог Александър Дугин ни бе открил, че „европейското съзнание днес се разпада, че всички вменяеми европейци днес разбират, че още малко и Европа ще се превърне в бездна, че там ще останат само някакви анклави на изроденост – емигранти, които ще унищожат европейската идентичност“, че „европейците като Брайвик (масовият убиец от Норвегия, б.а.) вече започнаха да стрелят по своите си и от неразбиране какво да се прави унищожават себе си“.
Да, само че всичките тези „консервативни“ и „вертикалистки“ ламентации бяха насочени от първопроизводителите си към един основен извод, който с неподражаема откровеност формулира същият този Дугин (повтарям – още в 2011 г.): „… ние (т.е. руснаците, б.а.) трябва да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим“. Русия, заяви ни той тогава, „ще спаси Европа от гейовете, от Pussy Riot, от емигрантите и въобще от нея самата“.
Конфузното обаче за тези днешни перфидни русофили, опитващи се да пренасочат страха ни от Русия към Запад, към злото на неговия „хоризонтализъм“, на неговото „бездуховно потребителство“, на неговия обезчовечаващ „секуларизъм“, на неговия тотален „пазар“, е че ние вече станахме свидетели на това до какво доведе, в какво финишира тази борба със „злото на Запада“, какво роди тази „защита на Христос от пазара“, какво произведе това усилие да се завърне „вертикалата“ на мястото на „хоризонталата“, това усилие, казвам, да се поправи епохалната „грешка“ на Просвещението. То произведе… руския фашизъм, който, „въоръжен“ с „вертикалистка“ мистика, с уродлив цезаропапизъм, с мракобесно средновековничество в стил Иван Грозни, погуби (вече) стотици хиляди руски животи, извърши аналогични на Хитлеровите престъпления срещу човечеството на територията на Украйна, изкорени „разчовечаващия либерализъм“ на своята и на окупираната от съседната страна територия, като го замени с „Ким-ир-сеновски“ азиатски тоталитаризъм, и противопостави „Бог“ на „пазара“, като изправи Божия свят пред перспективата на ядрено унищожение.
И доколкото ние видяхме какво роди (в първородината си) този нов „консерватизъм“, тази борба за „духа“ срещу „пазара“, днешните усилия на описваните тук най-перфидни русофили да пренасочат потреса ни от Русия (за която „въобще не ставало дума“) към „либералния Армагедон“ стават все по-конфузни и жалки. Стават жалко-прозрачни. Не, вие почитаеми, не се тревожите за хуманизма (срещу трансхуманизма), не ревнувате „вертикалното измерение на екзистенцията“ (срещу оплоскостяващото я „потребителство“), не се борите за независимост на мисълта (срещу „тоталния медиен контрол“). Вие чисто и просто се опитвате да ни пробутате изтощеното вече и ужасно дезавуирало се „всеоръжие“ на „Царьград“, „Катехон“ и дугинизма, за да надвикате собствената си съвест, която така разочарова и скандализира „светата“ ви Русь. А затова ще ви го кажа откровено (защото с някои от вас се знаем отдавна) днес вие сте все по-безсъдържателно претенциозни в медийната манипулация, в която сами участвате.
И накрая две „позорни“ забележки. Хедонистичният и потребителският Запад, уважаеми, все пак едва ли някога би построил навуходоносорския дворец, в който – показаха ни наскоро – живее държанката на „архистратига“ Путин – Алина Кабаева. Вижте го и вие, пък тогава придиряйте на „потребителския Запад“.
И наистина накрая: като сте толкова угрижени от изтриването на „вертикалното измерение на живота“, от потопа на „потребителската култура“ и тоталната „медийна обсесия“, уединете се в някое пустинно планинско място и потънете в „исихия“ вместо да гастролирате в медии, сайтове и подкасти. Ако ли пък това ви е трудно (разбирам ви), пожертвайте поне час-два от неделния си сън, пък идете на литургия. Време за покаяние е все пак. Защото в църква така и не съм видял жив представител на „християнските ценности“. Някои „либерали“ обаче виждам.
