Артистичното дуо от Словения Ника Облак и Примож Новак отново у нас
Словенското дуо Ника Облак и Примож Новак гостува в софийската галерия „Автоматик“ от 25 юни до 27 юли 2026 г. Те не са за първи път в България. През 2008 г. представиха изложба със заглавие „Колекция Саечи“ в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ с куратор Яна Костова. След това през годините имаха още две участия в София и Бургас, а това е четвъртото им завръщане с проект у нас.
Настоящата изложба е под надслов „Откъде идваме? Какво сме? Накъде отиваме?“ и представя едноименна кинетична видеоинсталация, заимстваща заглавието си от прочутата картина на Пол Гоген (D’où venons-nous? Que sommes-nous? Où allons-nous?, 1897/98). С нея словенските художници поставят въпроса за нашето съвременно съществуване в дигиталната епоха, когато навсякъде сме заобиколени от екрани, непрекъсващо скролващи, до степен да бъдем затворени в собствения си екранен свят. Инсталацията в галерията е заснета в реално движеща се кутия, в която главният герой (Примож Новак) крачи, както се изразяват авторите, подобно на хамстер в цилиндър, само че в случая формата е паралелепипед по аналогия с екранните устройства, в които с всекидневен сизифовски труд, градейки своята виртуална идентичност, се обезличаваме все повече и повече.
На витрината на галерията може да се види творбата „Кръгов цикъл“ (Circular Cycle) от 2025 г., която вече е разработена с помощта на изкуствен интелект. Кръговата композиция на екрана отправя към изкуството на Ренесанса с неговото характерно тондо. Действащите лица (неизменният тандем Ника Облак и Примож Новак) карат колела по вътрешната рамка на кръг, създавайки усещане за своеобразно perpetuum mobile. Дотук препратките към славната епоха на хуманизма и неговите технически изобретения приключват или по-точно започват да ни навеждат на мисълта докъде е стигнало човечеството благодарение на техническия прогрес в периода на новите медии. Самите автори сравняват получаващия се движещ образ с иконката на перманентно зареждане на изображения и апликации в съвремието.
Вие работите заедно от 2003 г. През 2008 в „Червената къща“ представихте вашия проект „Колекция Саечи“, докато сега поставяте екзистенциални въпроси за човешката ситуация. Как би могло да се периодизира вашето изкуство през годините? Как стигнахте до днешната точка във вашето съвместно творчество?
Ника Облак/Примож Новак: Ранните ни творби бяха фокусирани върху самата система на изкуството. Като артисти от Словения – страна, която тогава тъкмо беше преминала от социализъм към неолиберален капитализъм – ние също преживяхме глобалния преход от аналоговия към цифровия свят, както и от предимно местни реалности към все по-глобализирано общество. Тези промени оказаха фундаментално влияние върху начина, по който възприемахме света, и естествено се превърнаха в основа на нашето художествено изследване. Интересувахме се от въпроси, свързани със стойността, брандирането, авторството и механизмите, чрез които както художниците, така и произведенията на изкуството придобиват смисъл. Проекти като „Колекция Саечи“ използваха иронията, за да изследват приликите между глобалната икономика и пазара на съвременно изкуство. Системата на изкуството се превърна в своеобразен микрокосмос, чрез който можехме да наблюдаваме по-широките социални структури. С течение на времето нашата перспектива постепенно се разшири. Вместо да разглеждаме света на изкуството единствено като модел на обществото, все повече започнахме да се интересуваме от взаимоотношенията между хората, технологиите, медиите и системите за контрол. Макар работата ни все още да се занимава със съвременния капитализъм, днешните ни проекти може би са насочени по-малко към критика на конкретни структури и повече към изследване на екзистенциалните условия, които те създават. Творби като „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?“ задават вечни въпроси, но чрез визуалния език на съвременните технологии и дигиталната култура. В този смисъл темите са еволюирали, но основното любопитство към човешкото състояние е останало.
Една значителна промяна, която наблюдаваме както в изкуството, така и в обществото, обаче е общото възприятие за съвременните технологии. Когато започнахме да работим заедно, цареше силен оптимизъм по отношение на социалния и технологичния прогрес. Интернет обещаваше да превърне света в „глобално село“, да предостави на хората от периферията достъп до възможности, които преди това са били запазени само за тези в големите културни и икономически центрове. Технологията изглеждаше, че предлага възможност за по-отворено, демократично и свързано бъдеще.
Днес този оптимизъм е придобил значително по-многопластови измерения. Все по-често се озоваваме в общество, оформено от наблюдение, алгоритмично влияние и невидими системи, които направляват нашите мисли, поведение и решения. Технологиите често ни познават по-добре, отколкото ние се познаваме. Корпорациите, които ги разработват, се ръководят от бизнес модели, които извличат печалба от привличането и монетизирането на човешкото внимание. Много цифрови платформи са умишлено проектирани да предизвикват пристрастяване, като насърчават пасивността, неудовлетвореността и социалната поляризация, защото тези условия в крайна сметка генерират по-голямо ангажиране и печалба.
През годините имате три-четири посещения в България. Какви са вашите впечатления? Имате ли наблюдения върху съвременното изкуство у нас?
Да, посещавали сме България няколко пъти, винаги по повод изложби или фестивали за медийно изкуство. През 2008 г. представихме „Колекция Саечи“ в „Червената къща“ в София, което беше част от ранното ни регионално турне. По-късно участвахме в „ДА Фест“ в Националната художествена академия в София и във „Включи града“ в Бургас. Посещенията ни винаги са били сравнително кратки, затова не смятаме, че можем да дадем адекватна оценка на съвременната българска сцена. Въпреки това личните ни преживявания бяха много положителни. Срещнахме жива, гостоприемна и отворена арт общност. Забелязахме, че организациите и професионалистите в областта на изкуствата, с които се срещахме, работят при трудни финансови условия. В Словения също не е идеално – изкуствата често са изтласквани в периферията. Все пак обаче наблюдаваме, че сцената в България изпитва затруднения в дейността си, особено в последно време, ситуацията с финансирането е несигурна.
Въпреки това България е дала редица международно признати съвременни художници, чието творчество следим с голям интерес, като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Лъчезар Бояджиев, Иван Мудов… Винаги ни е било приятно да се връщаме тук, да се срещаме с колеги и да откриваме нови творби, и се надяваме, че в бъдеще ще има още възможности да го правим.
Накъде е поел персонажът от видеото „Откъде идваме? Какво сме? Накъде отиваме?“?
Героят върви непрекъснато, но всъщност не напредва. Вместо това той приспособява движението си към променящата се рамка на екрана, като постепенно се превръща в част от неговия механизъм. Това, което в началото изглежда като целенасочено движение, бавно се разкрива като форма на затваряне в капан. За нас това е метафора за състоянието на съвременния човек. Дигиталните технологии и екраните обещават връзка, знание и напредък, но могат също така да ни въвлекат в безкрайни цикли на повторение, разсейване и зависимост. Ние непрекъснато се движим, консумираме информация и реагираме на нови стимули, но не винаги е ясно дали се движим към нещо значимо, или просто се приспособяваме към системите, които ни заобикалят.
Докъде стигате вие във вашия съвместен път на творческо дуо? Отвън изглежда, сякаш действително сте открили тайната на perpetuum mobile. Случва ли се понякога да усещате, че се движите в кръг?
За нас изкуството и творческият процес са експеримент, затова всъщност не знаем накъде се насочваме или накъде би трябвало да се насочим. Работим заедно вече над 20 години. И не смятаме, че нашата практика се движи към някаква фиксирана цел. По-скоро това е непрекъснат процес на задаване на въпроси и реагиране на света около нас. Може би просто сме достатъчно любопитни, за да продължаваме да задаваме въпроси. Що се отнася до движението в кръг, ние продължаваме да се връщаме към определени теми – технологиите, медиите, властта, системите за контрол и човешкото състояние, защото те непрекъснато се променят, еволюират. Затова работата ни може да изглежда циклична, но вероятно е по-скоро спирала, отколкото кръг.
Много от последните ни творби изследват напрежението между движението и затвореността. Нашите герои често изглеждат, като че ли вървят, катерят се или се борят, но рядко стигат някъде. Това отразява усещането, което много хора изпитват днес: въпреки постоянната активност, ускорението и безкрайните потоци от информация, става все по-трудно да разберем дали наистина вървим напред, или просто се движим в рамките на системи, създадени от други.
В същото време нашата работа не се ръководи от технологичен песимизъм. Не възприемаме самата технология като проблем. Същите инструменти, които в момента подсилват търговските интереси, наблюдението и социалната фрагментация, притежават и изключителен еманципиращ потенциал. Никога досега не сме разполагали с технологии, способни да свързват хората в такъв мащаб. Те биха могли да насърчават сътрудничеството, солидарността и споделянето на знания, вместо конкуренцията и безкрайното потребление. Нашата работа се намира някъде между тези две възможности – между дистопичните реалности, в които все повече живеем, и утопичните бъдещи светове, които технологията все още може да ни помогне да си представим.
Бихте ли разказали как се е развил художественият живот в Словения през изминалите две десетилетия, откакто вие сте активни участници в него?
Когато навлязохме в света на съвременното изкуство в края на 90-те години и започнахме да работим заедно в началото на новия век, Словения имаше изключително динамична и международно ориентирана художествена общност. През последните две десетилетия тази сцена продължи да се развива с появата на нови институции, фестивали и независими организации, а цифровите технологии и европейските мрежи направиха международното сътрудничество далеч по-достъпно, отколкото беше някога. Днес за художниците е много по-лесно да участват в резиденции, изложби и изследователски проекти отвъд националните граници, а това безспорно е обогатило местния контекст.
В същото време много от основните предизвикателства остават. Словения е малка страна със сравнително ограничен бюджет за култура, а независимите организации продължават да играят решаваща роля в подкрепата на експерименти и нововъзникващи практики. Подобно на много художници в цяла Европа, и ние се сблъскваме с нарастващи административни изисквания и несигурност по отношение на финансирането. Това, което ценим най-много, е, че въпреки тези промени словенската сцена на съвременното изкуство е запазила своя критичен и експериментален дух. Тя остава малка, но изключително активна, отворена към сътрудничество и готова да се ангажира с по-широки социални и технологични въпроси.
Ника Облак и Примож Новак работят като колектив от 2003 г. В своята художествена практика те изследват съвременното общество, движено от медиите и капитала, като анализират неговите визуални и езикови структури. Техни творби са представяни в изложбени пространства и форуми по целия свят, сред които Sharjah Biennial, ОАЕ; Japan Media Arts Festival, Токио; Istanbul Biennial, Transmediale, Берлин; FILE São Paulo и др. Двамата са носители на множество награди – CYNETART Award, Германия; почетно отличие от Biennale WRO, Полша; White Aphroid Award на MMC KIBLA, Словения, почетното отличие „Рихард Якопич“ – най-високата национална награда за визуални изкуства в Словения.
