1
1059

Намерената родина

„Мъртво вълнение”, Линда Ле, изд. „Панорама”, превод от френски Нина Венова, 2015 г.

linda le
© Mathieu Bourgois

С романа си „Мъртво вълнение” от 2012 г. Линда Ле бе сред номинираните за наградата Гонкур. Сега той излиза на български език в издателство „Панорама”, в превод на Нина Венова и мисля, че ще предизвика интерес сред ценителите на добрата литература. Или поне се надявам да е така.

lindaВсъщност името на романа чудесно приляга на съдържанието му. У всеки от героите на този майсторски изграден в полифонията си текст има някакво вътрешно неспокойство, има несъгласия, напрежения, вълнения… Всички те обаче са невидими на повърхността. Едва след фаталната развръзка, която в случая завързва разказа, всички те започват да излизат от героите, изписват се, споделят се и така психологически и емоционално обосновават случилото се.

Мъж на средна възраст, роден във Виетнам и живеещ във Франция, баща на дъщеря, е блъснат с кола от съпругата си в неконтролируем пристъп на ревност заради любовта му към неговата млада полусестра. Вече мъртъв, той ще изложи своята версия за живота си и за отношенията с трите жени в живота му. Съпругата за първи път ще „изпише” историята, за да я разбере за себе си. Дъщерята ще сподели с дневника си своите срещи и разминавания с бащата. Младата полусестра и любима, и тя виетнамка по баща, ще направи психологическа изповед, в която ще се опита да види своя път дотук, да осмисли произхода и семейството си, да ги разбере.

Това кратко описание не дава обаче представа за някои от най-съществените достойнства на „Мъртво вълнение”. В романа присъства една невидима фигура, много важна и за самата Линда Ле – тази на бащата. В голяма част от романите на писателката (а тя започва да издава в края на 80-те години на ХХ век) бащата присъства най-вече като изоставен или изоставящ. Самата Линда напуска Виетнам с майка си и сестрите си през 1977 г. И вижда своя баща едва на неговото погребение във Виетнам, близо 20 години след това.

Героят на романа й – Ван, и неговата майка са изоставени от бащата, който никога не се завръща при тях. Благодарение на упоритостта и усилията на майка си Ван заминава да учи във Франция и остава завинаги там. Улма, сестрата, в която той се влюбва, е плод на едноседмичната връзка между въпросния баща и французойка. Именно търсенето на бащата кара момичето да напише писмо до своя полубрат, писмо, което се пише цели двайсет години. Почти толкова, колкото трае и бракът между Ван и неговата съпруга Лу. Бащата, изглеждащ някак неважен в началото на романа, устойчив в образа си на един радикален партиен деец, постепенно се превръща в образ на „изоставящата” родина. Родина, която нито един от двамата – Ван и Улма, не е искал за своя. Тяхното сближаване е намиране на тази родина в любовта, проясняване на дотогава смътното усещане за разпънатост между Изтока и Запада, крехък опит за равновесие, за справяне с родовата травма.

Другата важна смислова посока е свързана с рефлексия върху сложността на брака, не само защото Ван и съпругата му Лу са с различен етнически и социален произход. Но и защото потапянето в рутината, несподелянето, опитите да потискаш несъгласията си, да избираш мълчаливия компромис пред разнищването на проблемите водят до изхабяването на връзката, до превръщането й в проста механика на живеенето. А къде във всичко това е детето?

Младата Лор, тийнейджърка с гадже – дилър на трева, падаща си по ню ейдж групи, слушаща рок, харесваща сламъри, мислела баща си общо взето за „мухъл”, но наследила от него завидни познания по френска литература, започва да го открива, след като той вече не е жив и тя, за да се „спаси” от болката и неразбирането на случилото се, започва да „разказва” и „осмисля” отношенията им в своя дневник. Кога родители и деца могат да се срещнат и в какво? Как и къде се късат нишките между тях? Това са въпроси, които романът на Линда Ле поставя и разисква.

„Мъртво вълнение” изкушава и с впечатляващите познания по френска литература, със своята кино- и театрална култура. Всичко това обаче – вплетено в разказването, в изповедите на четиримата герои. Стилът на писателката (чудесно разкриващ ни се чрез превода на Нина Венова) е още едно основание да посегнем към тази книга. Книга, която, според мен, не бива да се пропусне.