0
5716

Напусна ни Татяна Лолова

Татяна Лолова, фотография Юлия Лазарова, Дневник

Отиде си една от най-ярките български актриси, която поколения зрители помнят с нейните роли в театъра и на екрана 

Тя завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов.
През 1955–1956 г. играе на сцената на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. е първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където остава до 1976 г. В периода от 1977 до 1989 г. е част от трупата на театър „София“, след което отново се завръща в Сатиричния театър през 1989 г. Играе в „Деликатно равновесие“ (Е. Олби, реж. В. Луканов, 1978 г.), „Човекоядката“ (И. Радоев, реж. Мл. Киселов, 1978 г.), „Пеперудите са свободни“ (Л. Герш, реж. П. Пантелеев, 1980 г.), „Лека нощ, мамо!“ (М. Норман, реж. Юлия Огнянова, 1986 г.), „Рожден ден“ (Х. Пинтър, реж. Ст. Камбарев) и др. Получава Аскеер за ролята на Уини в постановката на „Щастливи дни“ от С. Бекет на Гриша Островски (1992). Играе и на сцената на Театър 199 в „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.
Незабравими са и ярките ѝ роли във филмите „Топло“ (1978, реж. Владимир Янчев), „Бон шанс, инспекторе“ (1983, реж. Петър Донев), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004, реж. Иван Ничев), „Приключенията на един Арлекин“ (2007, реж. Иван Ничев), „Английският съсед“ (2011, реж. Иван Ничев), „Бартер“ (2015, реж. Атанас Киряков), „Лили Рибката“ (2017, Ясен Григоров).
Тя е автор на книгите 1/2 живот и Дневници & делници.

Публикуваме текст на Татяна Лолова и неин автошарж от книгата Дневници & делници, под редакцията на Георги Тошев, издателство Книгомания, 2019 г.

Моите чудеса

Животът е чудо.
Изгревът е чудо.
Нощта е чудо.
Вятърът е чудо. И дъждът.
Доброто настроение е чудо.
Цветята са чудо, и рибите в морето.
А човекът?
Какво чудо е още преди да се роди! От каква малка запетайка започва да расте, расте… Видях снимка на бебе, още неродено. Смуче си палеца, дрънка на пъпната си връв, мръщи се, усмихва се, плези се… Мърда.
Накрая с писък изскача и продължава да расте. Оформя се като индивидуалност. Храни се само с мляко. Става човече с характер. Това е чудо!
И залезът е чудо.
Животът е чудесен.
Тъжен, смешен, ведър, шарен.
Животът у нас е пълен с чудеса. И затова още ни има.
Тук и сега.

ноември, 2007 г.