0
1992

Напусна ни Христо Ганев

Христо Ганев и Бинка Желязкова. Архив на семейството

Големият филмов сценарист и интелектуалец с ярка гражданска позиция си отиде от този свят на 97 години.

Името на Христо Ганев се свързва с някои от най-етапните творби в българското кино, които той създава в творчески тандем със съпругата си – режисьорката Бинка Желязкова (1923-2011). Сред тях са филми като  „Животът си тече тихо“ (забранен от цензурата, където той е и сърежисьор, 1957 г.), „А бяхме млади“ (1961 г.), „Басейнът“ (1977 г.), „Голямото нощно къпане“ (1980 г.), „Нощем по покривите“ (1988 г.) и др. Последната творба, осъществена по негов сценарий, е анимационният филм „Вятър работа“, режисиран от неговия зет Анри Кулев (2017 г.). Носител е на наградата „Паисий Хилендарски“ (2011 г.) и на наградата „Иван Вазов“ (2014 г.).

Младостта на Христо Ганев минава под знака на левите идеи. Той е роден в село Павел Баня през 1924 г. Отрано става член на РМС, партизанин е от втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 1944 г. работи във в. „Стършел“ и в сферата на филмопроизводството, а от края на 50-те години се превръща в една от най-ярките инакомислещи фигури срещу режима на Тодор Живков.

През 1971 г. е изключен от БКП, защото се въздържа и не подкрепя декларацията на Съюза на българските писатели, заклеймяваща Александър Солженицин.

Писателят Георги Марков в есето си „Ненаписаната българска харта“ (1978 г.), четено по „Дойче веле“, го определя като „главен представител на интелектуалната съвест в България“ и описва неговото значение така:

„И затова, когато русите, поляците или чехите гордо говорят за стоицизма на един или друг герой интелектуалец, който отстоява идеалите си срещу всякакъв конформизъм, аз си мисля с възхищение за стоицизма на Христо Гинев, легендарния български партизанин, високо талантлив сценарист и режисьор, смел и непоколебим гражданин, който постепенно зае така вакантното място на главен представител на интелектуалната съвест в България.
„Не мога да понасям Христо Ганев“, бе извикал един мой познат. „Защото всеки път, когато го срещна, чувствам какво нищожество съм аз самият!“

Много малко интелектуалци в цяла Източна Европа могат да се похвалят с неподкупността на Христо Ганев, с неговата активна бдителност за отстояване на собственото достойнство, за висока нравственост и принципност. Никога няма да забравя онези събрания в Съюза на писателите, когато той категорично и бойко се опълчи срещу долните игри на партията. Каква горда независимост имаше в него, когато се срещаше с разни партийни ръководители и им даваше да разберат, че той не е този, който ще превие глава и ще се преклони пред мимолетната им власт. С годините Христо Ганев стана онзи център, към който инстинктивно и хаотично се приближиха мнозина писатели, кинодейци, художници, граждани. Той стана еталон за гражданска честност, който мнозина волю-неволю прилагаха към себе си. Огромно бе влиянието на Христо върху Валери Петров, Стефан Цанев, Неделчо Драганов, Борислав Шаралиев, върху голям сектор от киното. Огромно бе неговото влияние и върху ония, които бяха от другата страна на оградата, защото те трябваше да се съобразяват с него. Неговата максима: „Прави позицията си пределно ясна“, беше в драматично противоречие срещу размазваческата същност на нашия живот. Христо беше комунист, но искаше онзи комунизъм, заради който той и неговите другари наистина се бяха борили. Никога няма да забравя злъчността му спрямо парвенютата на деня, спрямо онези наши колеги, на които билетчето печелеше и от двете страни, спрямо всички ония, които бяха съчетали държавните интереси със собствения си егоизъм и печалбарство. Цялото поведение на Христо Ганев е силна глава от ненаписаната българска харта за човешките права“.

Поклон пред паметта му!