На 92 години си отиде Енчо Пиронков (1932–2025) – последният представител на т.нар. Пловдивска художествена школа от 60-те години на ХХ век, включваща още Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов.
В неговите картини духът на стария Пловдив и опоетизирания бит живееше редом с монументалните фрески, стъклописи, пластики от дърво и метал. Негови са и декорите на филма „Сватбите на Йоан Асен“ (реж. Вили Цанков, 1975 г.).
В памет на Енчо Пиронков публикуваме и този спомен от най-новата книга на близкия му приятел – поета Иван Теофилов.
Поради изненадващото си силно участие в две поредни общи изложби, Енчо Пиронков беше получил за ателие голямата североизточна стая на горния етаж в къщата музей „Ламартин“. В устрема си на работохолик беше затрупал с подредени като в библиотека картини голяма част от ателието, а всички свободни места и ъгли бяха заети от абстрактно изваяните му дървени скулптури. Не познавам друг български художник с такъв възхитителен размах и поет риск да изследва непознати живописни пространства.
При това битието му беше изпълнено с весели измислици. Разказваше невероятни пикантни преживелици от своя си Декамерон. Превивах се от смях. А той се правеше, че си вярва. Беше с чудесно здраве! По улиците вратът му се изкълчваше от зяпане на хубави момичета. През пролетта Ерос беше настолният му бог…
При това никога не злословеше. Хвалеше дори най-големия бездарник. Тактика или щит срещу досадници? Но чешитството му имаше точни граници. Дотук. Защото нататък си е той, Енчо Пиронков…
Енчо Пиронков! Това необхватно живописно чудо. Вулкан от цветове и форми… Веднъж ми каза, че няма да му стигнат и два живота, за да изрази заложеното в себе си. Макар че животът му се бе превъплътил в лавини от картини…
(из книгата „Самота, извисена над делниците“, Фондация „Комунитас“, 2025 г.)
