Може би народният представител Иван Вазов е бил много самотен. Вероятно не се е чувствал комфортно да бъде част от ожесточените политически битки. Чувствителната му душа е преживявала дълго всеки лош поглед и всяка лоша дума.
Иван Вазов е бил депутат три пъти – в 8-ото ОНС, в 9-ото ОНС и в 5-ото Велико народно събрание. Представлявал е консервативната Народна партия. С нея са свързани имената на Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов, Михаил Маджаров и др., както и вестниците „Марица“, „Народний глас“ и „Съединение“.
Ето какво ни казват за Иван Вазов стенографските дневници на 5-ото Велико народно събрание.
В деня на откриването му Иван Вазов отсъства. Това става ясно от направената поименна проверка. Заседанието ръководи най-старият народен представител – Марко Балабанов, а по-късно за председател е избран д-р Стоян Данев.
Вазов отсъства и на второто заседание на парламента, на което се дискутира Правилника, по който ще работят народните представители.
Не присъства и на третото заседание на 5-ото ВНС на 11 юни 1911 г., проведено в събота. На този ден се избира състава на комисията по проверка на изборите, провежда се първо четене на предложение за изменение на Конституцията, засягащо замяната на думите „княжество“, „княз“, „княгиня“ и производните им прилагателни, които се срещат в текста на Конституцията, съответно с: царство, цар, царица, царски и царско. Други обсъждани промени са свързани с представителството на царя, кой го замества, когато отсъства от царството, за цивилната листа на царя, за задължителното условие да изповядва източното православие и др.
Важно е уточнението, че за отсъствията на народния представител Иван Вазов съдим единствено от страниците на стенографските дневници, но очевидно не всеки път е била спазвана процедурата преди всяко заседание да се посочват имената на неприсъстващите. Остава загадъчността обаче защо в дните, в които името на Вазов не се споменава сред отсъствията, парламентарният живот не регистрира изказвания на народния поет в залата.
Вазов е депутат от Втора софийска градска околия, представител на Народната партия, а професионалният статус, с който влиза в Народното събрание, е „литераторъ“ – така е отбелязано в графата „занятие“.
От доклада на комисията, която има за цел да провери законността на проведените избори, става ясно, че от Втора софийска избирателна околия са избрани четирима народни представители. Най-много гласове е получил Иван Вазов – 1445, следван от Марко Балабанов с 1442, Стефан Пипев – 1413 гласа и д-р Д. Загоров – 1410 гласа. В доклада на комисията четем, че в тази околия „изборът през целия ден е минал мирно и тихо, никакви оплаквания не са постъпили, нито има контестация“.
Заседанията вероятно са били скучни за Иван Вазов, лишени от литературност и по никакъв начин вдъхновяващи. Макар че ако погледнем обстоятелствено една сцена от емблематичния за Вазовото творчество разказ „Кардашев на лов“, ще открием разказ на очевидец на парламентаризма в България.
Като разговаряха тъй, двамата души излязоха из улица Цар Шишман и се озоваха на площада пред Народното събрание.
Хубавата бледозелена сграда, с трицветни пряпорци, с народния лъв, с ироническата усмивка на златния си надпис „Съединението прави силата“, стърчеше величаво на своето усамотено възвишение.
Тълпи народ пред входа. Тачев и Кардашев заобиколиха сквера и пробиха през тълпата, за да си вземат билети.
Когато заеха местата си на галерията в Народното събрание, те го намериха пълно. Всичките ложи и трибуните бяха почернели от свят; и депутатите долу бяха всички на местата си. Ставаха сега разисквания по някой финансов законопроект. Пренията не бяха много интересни.
(„Кардашев на лов“)
Любопитна подробност е, че когато Вазов е бил депутат, всеки гражданин е можел да наблюдава на живо заседанията, стига да си закупи билет за тях. Като за театър. Тогава, както и сега, от интерес за обществеността са били онези дебати, белязани с ораторски техники и фина реторика. Отново от разказа „Кардашев на лов“ разбираме обществената нагласа към парламентарните заседания:
Той обърна поглед по-насам, по ложите. Те бяха напълнени от по-избрано общество. Имаше много госпожи, все на предната линия; зад тях, прави, стояха мъжете. Пред самия него се улучиха две млади. Едната от тях често се прозяваше, като закриваше с гантирана ръка празното място на два паднали предни зъба. Другата – богато пудросана, с изписани очи под воал, с чипичък нос, но твърде мила – обърна се към нея с една божествена прозявка, която изкара на мегдан два великолепни наниза от бели бисери, незакривани от тъничката ѝ ръчица.
– Матилдо, омръзна.
– Страшно!
И две нови прозявки подчъртаха тоя диалог.
Кардашев забеляза тогава, че същите знакове на умръзване правеха повечето румени уста на предната линия на ложите.
– Днес нищо немà!… – забеляза Матилда с обезсърчен вид.
– Да, нищо – издумаха двата великолепни наниза бисери.
Кардашев веднага разбра отде произлизаше неудоволствието на съседките му.
Ни едно изтропотване долу, ни една крамола, нито две хули бяха още разменени между народните представители…
Зрелището ставаше еднообразно.
И публиката се прозяваше, и справедливо.
Допускам, че за Иван Вазов разочароващи са били всички заседания на парламента, доколкото сме склонни да го припознаваме в персонажа на Кардашев – софийски писател, тръгнал на лов за сюжети, които да опише. Лишени от онази възвишеност и патетика, характерни за романтичните търсения на писателя.
В друг разказ – „Ложа №1“, с подзаглавие „Впечатления от едно заседание на Народното събрание“, откриваме следната сцена:
Отдавна е минал два часът, а залата е все пуста. Пуста и меланхолична (ох, как меланхолична!) стои червената министерска маса. Пуста е и ораторската червена трибуна. Един пълен контраст на тях са галериите и ложите: те са почернели от свят. Тоест галериите – защото ложите са пъстри и шарени от яркоцветни дамски носии, капелини и лица.
От първата ложа, дето аз съм турен в един вид инквизиция, загнезден между столове отпред, заняти от госпожи, и здрави мъжки колени и гърди отзад, аз жедно хвърлям погледи между овалните глави и рамена на дамите върху празната зала, дето сега ще се извършат кобни работи за България, дето ще се туря на въпрос нейното бъдеще. И нетърпението ми расте, защото депутатите не влизат и заседанието се не отваря. Нетърпелива е и публиката зад мене, уморена да чака повече от един час. Тя състои от професори, адвокати, вестникари, високи чиновници.
По време на мандата на 5-ото ВНС Иван Вазов ползва 17 дни отпуск – два пъти по 7 дни и веднъж 3 дни.
Изборите за 5-о ВНС са насрочени с указ № 214 на княз Фердинанд от 18 април 1911 г. и се провеждат на 5 юни същата година. Спечелени са от коалицията Народна партия и Прогресивнолиберална партия с 342 места при избирателна активност 54%. Петото Велико народно събрание заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г.
Прави впечатление, че заседанията на 5-ото Велико народно събрание започват рано сутринта, към 7.20–7.40 часа. Важна законодателна промяна е, че депутатите гласуват мандата на обикновените народни събрания да бъде намален от 5 на 4 години.
В състава на този парламент има двама народни представители с фамилията Вазов – освен писателя, депутат е и неговият по-малък брат д-р Борис Вазов.
Сред по-изявените оратори са Александър Стамболийски, Кръстю Пастухов, Димитър Страшимиров, Янко Сакъзов. Министър-председател по време на 5-ото Велико народно събрание е Иван Евстатиев Гешов.
Представеният анализ е единствено върху фактологията на стенографските дневници от 5-ото ВНС и подбрани цитати от творчеството на Вазов. Тези редове нямат за цел да снижат високия духовен ръст на големия български поет и писател, нито да омаловажат ролята му в българския обществен и политически живот. Може би народният представител Иван Вазов е бил много самотен. Вероятно не се е чувствал комфортно да бъде част от ожесточените политически битки. Чувствителната му душа е преживявала дълго всеки лош поглед и всяка лоша дума. Много важно е да се отбележи, че редица документи разкриват как народният представител Иван Вазов постоянно е помагал на различни граждани – ходатайство за работа, за опрощение на дълг, други „просби и прошения“. По спомените на неговите съвременници Вазов е стеснителна натура, нерешителен. Сестра му Въла го описва като неспособен да повишава глас. Тези детайли от портрета му донякъде обясняват защо не откриваме спорове и пререкания в пленарната зала на 5-ото Велико народно събрание, свързани с фигурата на депутата Вазов.
Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Последната ѝ книга с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда Хеликон, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019.