Аз мога да живея със съмнението, несигурността и незнанието. Мисля, че е много по-интересно да живееш, като не знаеш, отколкото да имаш готови отговори, които може и да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения, както и различни степени на сигурност относно различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо, пише Ричард Файнман, един от най-забележителните американски физици на ХХ век, когото наричат един от най-великите умове след Айнщайн. Човек, който на 15 години сам усвоява интегралното и диференциалното смятане с помощта на популярни математически наръчници. Носител на Нобелова награда за физика, учен с широки интереси, преподавател, особняк и очевидно човек с чудно чувство за хумор.
Сигурно чувството за хумор е една от причините неговите приятели и колеги да посегнат към събирането на есетата, речите, лекциите и интервютата на Ричард Файнман в сборника „Насладата на откривателството“, защото тази книга е истински наръчник за трезво мислене и в същото време пример как да не спираме да се удивляваме на света. Защото Файнман ни връща в началото – той говори за науката и за онова любопитство, което никога не трябва да се губи и което стои преди университетските титли, преди наградите и преди академичното признание – детското любопитство да поискаш да разглобиш света на съставните му части и да видиш как и защо функционира. Защото светът никога не работи спрямо очакванията ни. Защото нещо винаги се съпротивлява на установения ред и на учените се пада тази тежка задача да разберат защо.
Науката е търпение. Ако гледаш, наблюдаваш, обръщаш внимание, накрая ще бъдеш истински възнаграден. В резултат, когато навлязох в по-зряла възраст, работех упорито и неотклонно, с часове, понякога и с години над всевъзможни проблеми. Много от тях свършиха в кошчето или стигнаха до задънена улица, но от време на време пред очите ми проблясваше златото на новото познание, което се бях научил да очаквам като дете в резултат от наблюденията, пише Файнман.
Това е рецептата на Ричард Файнман как човек да остане наблюдателен, как да си отваря очите и как да не спира да се удивлява на света – независимо дали използва математически похвати, дали се занимава с физика, или с философия.
От „Насладата от откривателството“ има какво да научим – не говоря за теории и теореми, макар че и те се промъкват. Говоря за умението да откриваш проблема, да се отделиш маловажните от важните неща, да кажеш: „Оставете това на Джордж“. Според Ричард Ф. Файман заниманията с физика приличат често на строене на кула от карти, където всяка една карта е нестабилна и поставянето на погрешната карта разколебава цялата система и предизвиква сътресение и рухване на дълго градената кула. Затова според него е изключително важно да се постигне концентрация върху всички съставни части на проблема, да внимаваш и да подбереш правилните карти. Дори с цената на хитрост. И Файнман дава един пример – как сам създава един мит за себе си – че е безотговорен и никога не приема да свърши каквато и да е административна работа в университета.
Ако някой ме помоли да се включа в комисия по приема на студенти например, не, аз съм безотговорен, не ме е грижа за студентите. Разбира се, че ме е грижа, но знам, че все ще се намери кой да свърши работата, и затова заемам позицията „оставете това на Джордж“. Не че трябва да се постъпва така, това не е редно, само че аз го правя, защото искам да се занимавам с физика, да видя дали още ме бива в това. Затова съм себичен – искам да си гледам физиката.
И тези думи отново ни връщат към чистата радост от науката – колегите на Файнман помнят, че той винаги е твърдял, че се занимава с физика не заради славата или за отличия, а заради забавлението, заради насладата да откриваш как работи светът.
Колкото до Нобеловата награда, ето какво казва за нея големият учен и големият скептик Ричард Файнман: Аз нямам нищо общо с нея… Не харесвам почестите. Оценявам я заради работата, която свърших, и заради хората, които я ценят. Знам, че има много физици, които използват работата ми, и не ми е нужно нищо повече. Не мисля, че каквото и да е било друго има някакво значение.
И накрая – в тази книга все пак става въпрос за наука, за математически анализи и философия, има фигури и чертежи, но и успокоението, че всеки може да разбере всичко – математиката е човешко откритие, твърди Фрайнман. Просто трябва да поискаме да я разберем. Да не се страхуваме. И да не забравяме да гледаме и встрани, защото някои от отговорите се крият на най-необичайните места.
