0
2777

Насладата от съмнението

„Насладата от откривателството“, Ричард Ф. Файнман, превод от английски език Милена Боринова, изд. „Изток Запад“, 2018.

Ричард Файнман, 1984 г., wikipedia

Аз мога да живея със съмнението, несигурността и незнанието. Мисля, че е много по-интересно да живееш, като не знаеш, отколкото да имаш готови отговори, които може и да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения, както и различни степени на сигурност относно различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо, пише Ричард Файнман, един от най-забележителните американски физици на ХХ век, когото наричат един от най-великите умове след Айнщайн. Човек, който на 15 години сам усвоява интегралното и диференциалното смятане с помощта на популярни математически наръчници. Носител на Нобелова награда за физика, учен с широки интереси, преподавател, особняк и очевидно човек с чудно чувство за хумор.

Сигурно чувството за хумор е една от причините неговите приятели и колеги да посегнат към събирането на есетата, речите, лекциите и интервютата на Ричард Файнман в сборника „Насладата на откривателството“, защото тази книга е истински наръчник за трезво мислене и в същото време пример как да не спираме да се удивляваме на света. Защото Файнман ни връща в началото – той говори за науката и за онова любопитство, което никога не трябва да се губи и което стои преди университетските титли, преди наградите и преди академичното признание – детското любопитство да поискаш да разглобиш света на съставните му части и да видиш как и защо функционира. Защото светът никога не работи спрямо очакванията ни. Защото нещо винаги се съпротивлява на установения ред и на учените се пада тази тежка задача да разберат защо.

Науката е търпение. Ако гледаш, наблюдаваш, обръщаш внимание, накрая ще бъдеш истински възнаграден. В резултат, когато навлязох в по-зряла възраст, работех упорито и неотклонно, с часове, понякога и с години над всевъзможни проблеми. Много от тях свършиха в кошчето или стигнаха до задънена улица, но от време на време пред очите ми проблясваше златото на новото познание, което се бях научил да очаквам като дете в резултат от наблюденията, пише Файнман.

Това е рецептата на Ричард Файнман как човек да остане наблюдателен, как да си отваря очите и как да не спира да се удивлява на света – независимо дали използва математически похвати, дали се занимава с физика, или с философия.

От „Насладата от откривателството“ има какво да научим – не говоря за теории и теореми, макар че и те се промъкват. Говоря за умението да откриваш проблема, да се отделиш маловажните от важните неща, да кажеш: „Оставете това на Джордж“. Според Ричард Ф. Файман заниманията с физика приличат често на строене на кула от карти, където всяка една карта е нестабилна и поставянето на погрешната карта разколебава цялата система и предизвиква сътресение и рухване на дълго градената кула. Затова според него е изключително важно да се постигне концентрация върху всички съставни части на проблема, да внимаваш и да подбереш правилните карти. Дори с цената на хитрост. И Файнман дава един пример – как сам създава един мит за себе си – че е безотговорен и никога не приема да свърши каквато и да е административна работа в университета.

Ако някой ме помоли да се включа в комисия по приема на студенти например, не, аз съм безотговорен, не ме е грижа за студентите. Разбира се, че ме е грижа, но знам, че все ще се намери кой да свърши работата, и затова заемам позицията „оставете това на Джордж“. Не че трябва да се постъпва така, това не е редно, само че аз го правя, защото искам да се занимавам с физика, да видя дали още ме бива в това. Затова съм себичен – искам да си гледам физиката.

И тези думи отново ни връщат към чистата радост от науката – колегите на Файнман помнят, че той винаги е твърдял, че се занимава с физика не заради славата или за отличия, а заради забавлението, заради насладата да откриваш как работи светът.

Колкото до Нобеловата награда, ето какво казва за нея големият учен и големият скептик Ричард Файнман: Аз нямам нищо общо с нея… Не харесвам почестите. Оценявам я заради работата, която свърших, и заради хората, които я ценят. Знам, че има много физици, които използват работата ми, и не ми е нужно нищо повече. Не мисля, че каквото и да е било друго има някакво значение.

И накрая – в тази книга все пак става въпрос за наука, за математически анализи и философия, има фигури и чертежи, но и успокоението, че всеки може да разбере всичко – математиката е човешко откритие, твърди Фрайнман. Просто трябва да поискаме да я разберем. Да не се страхуваме. И да не забравяме да гледаме и встрани, защото някои от отговорите се крият на най-необичайните места.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияУроци в галерия „Дебют“
Следваща статияДа съживим магията