Начало Галерия Национална изложба конкурс за млади български художници
Галерия

Национална изложба конкурс за млади български художници

Даниела Чулова-Маркова
06.10.2023
3516
фотография СБХ

Изложбата, която видяхме през септември в зала „Райко Алексиев“ в София, беше с конкурсен характер и отразяваше тенденциите в живописта и скулптурата сред най-младите творци. Тя е сред събитията, които очертават моментна картина в развитието на новото поколение на артистичната сцена

И тази година участниците в раздела за живопис доминират над скулпторите. Резултатът е очакван. Картините са по-многочислени, но не толкова разнообразни. Очертава се тенденция към завръщане на визуалната конкретика. Налице е афинитет към подчертана връзка на изкуството с реалността в регионален и глобален план, връщане на интереса към фигурацията, владеене на формата и желание за съчетаване на професионални умения с емоционално уплътнени решения.

Младите автори в областта на живописта гравитират към отразяване на   индивидуални усещания и преживени състояния (Северина Данаилова, Ива Маркова, Стоян Илиев, Джени Иванова, Петра Димитрова), носталгични трепети (Александра Михайлова, Димитър Павлов) и универсализирани, вдъхновени от социално-историческия контекст натрупвания (Ангеларий Димитров, Елена Велкова, Елена Маркова). Няма разказвателни, бъбриви решения, нито напълно абстрактни, освободени от визуална принадлежност решения.

Сред произведенията, които отчетливо се открояват в раздела, е „Полярно затъмнение“ от Дина Стоев. Платното е център на експозицията като мащаб, експресивен колорит, владеене на формата и доминантно присъствие в пространството. Фигури и форми са изградени пластично, без буквализиране на детайла. Диалогът със зрителя е директно провокиран.

Заслужава внимание и интерпретацията на социалната безтегловност в платната на Ангеларий Димитров. „Краят“ маркира осезаемо и без украса предметността на болката. А „Бягство“ отразява стихийното безхаберие и индиферентно игнориране на действителността чрез експресия и метафора. Универсализирани травми на съвремието, пречупени през призмата на историята, се открояват и в „Резонанс“ от Елена Маркова. Картината представя идеята за влиянието на войната върху човека във физически и психологически план, засяга мотива за доживотната травма, нанесена от преживяното.

Своеобразен „мост“ между двата раздела, съвместил смислово и експозиционно живопис и обект, е „Пламък, с неизвестен произход“ от Явор Костадинов. Художникът проверява границите на визуалното чрез вариациите на черното и пълното отсъствие на цвят. Образите са ориентирани към сетивно-експресивното, към официално легитимираната интуитивност на съзиданието. Ходът на експониране превръща картината в обект и осигурява акумулиране на прилежащото ѝ пространство.

Скулптурният раздел като цяло имаше по-силно присъствие в експозицията. Произведенията бяха по-малко на брой, но изключително  разнообразни като материали, смели като концептуални решения и динамични като извори на асоциации. Безспорен фаворит бе обектът „Река“. Напълно основателно Светослава Атанасова получава две награди. Концепцията ѝ е многопластова и съчетава широка гама от посоки на интерпретация. Реката е изведена като пространствена доминанта, а тъмната ѝ структура е смислов контрапункт, съвместил идеята за наносите като памет, но и за калта като част от сложната амалгама на съществуването.

Пластиката на Николета Иванова-Стоимирова „Стълба“ носи остротата на неочакваната конфронтация. Всяка промяна, била тя и болезнена, е част от изменчивата същност на стълбата. Неизгладеният контур на преживяното, възможната кръгова затвореност и макар и далечната, но съществуваща аналогия със змия правят произведението изразително и запомнящо се.

Изложби като тази очертават перспектива. Нещо повече, те са стратегически необходими и мотивиращи както за младите творци, така и за публиката. Ефектът от експозицията обаче би бил доста по-широк и пълноценен, ако при експонирането на произведенията бяха показани и авторовите концепции. Воден от посланието на художника, зрителят ще получи по-голяма пълнота на изживяването. Възможността за досег до изходните творчески концепции би донесла на публиката автентична среща с визуалния код на сътвореното и отправна точка за последвали интерпретации.

Награди

Журито определи две награди – за живопис и за скулптура, всяка на стойност 4000 лв.
Награда за живопис – Дина Стоев;
Награда за скулптура – Мартиан Табаков;
Награда на галериите – самостоятелна изложба, от името на:
СБХ – Стоян Илев и Петра Димитрова;
галерия „Арте“ – Марк Бойчев и Елена Велкова;
галерия-книжарница София прес – Светослава Атанасова;
галерия „Слон“ – Ива Маркова;
Награда на участниците – за живопис и за скулптура, всяка на стойност 2000 лв.
за живопис – Елена Велкова;
за скулптура – Светослава Атанасова.

Изложбата е инициативата на мецената Тодор Стайков за подпомагане на реализацията на млади художници, завършили специалностите „Живопис“ и „Скулптура“ в Националната художествена академия. В журито освен Тодор Стайков са: проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, Димитър Генчев, Кирил Василев, Любен Генов, Мария Василева, проф. Станислав Памукчиев.

Даниела Чулова-Маркова
06.10.2023

Свързани статии

Още от автора