0
995

Нашата Коледа

Rojdestvo Georgi Klinkov
Георги Клинков, „Рождество”, детайл, Художествена галерия „Илия Бешков”, Плевен

Текстът на Константин Петканов „Нашата Коледа” е от книгата „Опасно знание” (изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, Национален литературен музей) с публицистични текстове от писателя, излезли в периодичния печат между 1944 и 1948 г.

unnamed1Българският народ обича децата – за него те са най великата радост и най-щедрият дар от небето, даден на човека. А това, че и Бог се е родил, че и той е бил някога дете, толкова е приближило българина до небето, до неговата творческа и безсмъртна тайна, че няма друг празник в годината, който да е изпълнил така дълбоко народната душа както Рождество Христово. Звездата, овчарите, пещерата с яслата – всичко това свързва Бога с ония прости люде, които, благодарение на своя труд, са запазили сърцата си чисти, а с ума си са усетили безначалния дар на живота.

Днес, когато Бог няма топъл кът в сърцата на мнозина, поради новата вяра, че материализмът е основно начало в живота, аз посрещам Коледата като милувка, наситена с любов и милост. Аз усещам Рождество Христово като родова традиция, като изобилна светлина и чрез тоя тържествен празник моята душа се слива с душата на народа и на всички християни.

Коледата е осветила народните добродетели, защото е освободила от всички земни пречки радостта и любовта на вярващия човек. Така тя ни е дарила най-върховното богатство, основата на културата ни – коледните песни и приказки. В коледните песни земята и небето са едно и има само човек в широк и безкраен свят. Бедният е до люлката на Бога – мъжът Му поднася плодовете на своя труд, а жената е „бабувала“, „слугувала“ „на Млада Бога“, дори и го е къпала. В това боговдъхновено творчество са избистрени в съвършена чистота и прекрасна нежност вярата и надеждата на българина в мирния живот и честитите бъднини. В тия песни и приказки се чувствува благодатта на труда, величието на човешкия род, радостта на общия живот и светлината на любовта, която прави от семейството Божия ясла и топло гнездо.

Българският народ се е родил като дете от мрака на невежеството и то само чрез Бог-Слово и вярата. И всяко добро начало е изцяло в светлината на Истината. Борбата срещу робството не е нищо друго, освен борба за вяра, род и чест, за правда, свобода и просвета. Който обича Бога, обича родителите си, братята и сестрите си – обича всички човеци по земята. Който вярва в Бога, вярва в кръвната връзка между хората и живее за общо народно добро. Пълен сговор и честно другарство се постигат само по пътя на вярата, защото Младенецът, роденият в ясла, дойде между човеците да им покаже силата и блясъка на любовта. Тя е най-чистата вътрешна светлина която ни кара да приемаме света чрез сърцата си. Няма радост в една къща без деца и няма народно добруване без смирение пред Бога, Който е най-ярката крепост пред духа, най-силното и непобедимо оръжие.

Нашата Коледа е велика красота. Тя сияе над цялата българска земя чрез щедростта, изобилието, гостоприемството и труда. На тоя ден всеки се нахранва и всеки е със светлината. Щом любовта се е родила в ясла, защо, заедно с нея, да не се е родила и правдата? Българският народ повярва в свободата и я получи. Без тая вяра никой от нас нямаше да обича мирния и благодатен труд, нямаше да имаме светла душа и чисто сърце и с това да пазим чисти нравите си и да гинем от обич към семейство и народ.

Нека и тазгодишната Коледа ни помилва с милувката на Рождеството. Нека да останем в светлината и радостта на осветената от Бога българска родова традиция. Преди всичко да вярваме в човека, в творческия му труд, в чистия му копнеж към свободата, в неговата абсолютна любов към семейството и в безкористната му борба в името на правдата. Защото само за този български човек, главатарят на коледарската чета започва благословията си така: „Прочул се е стар старенин от изтока до захода.“

Честита Коледа!

 

Изгрев, бр. 388, 6 януари 1946.