Сатирично-философско фентъзи
І.
Това, което ще разкажа тук – или по-скоро ще се опитам да го припомня, защото много хора у нас продължават да се преструват, че нямат спомен за него – се случи преди близо половин година. И да, то наистина бе толкова необяснимо и смущаващо, че чисто психологически е разбираемо, че многобройните му жертви и свидетели са се постарали да го изтласкат от паметта си. Ще припомня също, че то ни съпътстваше в продължение на десетина-петнадесет дни и след това пак така внезапно, както ни бе сполетяло, отшумя напълно.
Всъщност всичко започна на широко огласен в медиите форум на неотдавна създадено консервативно сдружение, онасловен „За основните заплахи пред нашата страна и човечеството днес“, изредени в афиша му в следния ред: „Трансхуманизмът, радикалните джендър идеологии, войната срещу Традицията и диктатът на глобалния либерализъм“. Доколкото на въпросния форум прие да се изкаже една от най-високопоставените към онова време политически фигури в държавата ни, бе решено неговата първа част да се предава директно и по Канал 1 на БНТ. И ето, някъде на петата или шестата минута от своето изказване, високопоставената фигура, припомняйки как неотдавна страната ни бе поставена под натиск да приеме т.нар. Истанбулска конвенция, с което наистина в бъдеще, но недалечно, да се отвори път за узаконяване на най-радикалните джендърни практики и предупреждавайки ни, че това е само първия опит за настъплението на подкрепяния от Запада трансхуманизъм, внезапно млъкна, замръзна в позата, която бе заела, и с малко по-тих глас неочаквано изрече:
– Стига! Стига, искам да ви кажа, сте се вълнували от войната на Русия в Украйна! Стига с тоя Путин, от когото мен, като председател на… много повече от всичко друго ме е страх. Призовавам ви да се постараете да се разтревожите от тези неща, за които ви говоря, макар че точно днес те всъщност почти не ни касаят!
След което отново млъкна и всички – както в залата, така и на телевизионните екрани – видяха, че по лицето му се изписа невероятно изумление. За миг-два той стъписано се заослушва, неможейки да повярва, че това е изрекъл собственият му глас. Дори леко обърна глава назад, сякаш надявайки се да съзре там онзи, който си бе позволил да каже въпросните думи. След това, все още много объркан, преглътна, прокашля се, поколеба се още миг и с определено разтреперан глас се опита да продължи речта си. Буквално на второто изречение обаче отново прекъсна и този път съвсем ясно произнесе:
– За това трябва, трябва най-сетне да се научите да говорите всички! Това съм дошъл да се опитам да ви внуша днес!
След което направо замръзна на катедрата, ококори очи към залата, като че ли искаше най-сетне да види там онзи, който за втори път го бе прекъснал с неговия собствен глас. Седналите вътре обаче – това видяха и следящите прякото предаване на БНТ – бяха също напълно вцепенени.
И ето: в следващия момент излъчването прекъсна, минута-две екраните останаха празни преди на тях да се появи (наистина, доста нелепо) надпис: „Очакваме включване“, като че ли прекъсването бе станало по технически причини. Последва реклама за бебешки салфетки, след това втора реклама, после трета и… неочаквано стартира обедната спортна рубрика „Гол след гол“, която този ден беше изместена с час и половина назад.
На потресените журналисти и служители в студията не след дълго, от ръководството на БНТ бе съобщено, че в излъчването, по неизяснени засега причини, се е промъкнала провокация тип „deep fake“, която те, до приключване на започналото разследване трябва строго да се въздържат да коментират. Това съобщение обаче много скоро бе опровергано от завърналите се от мястото на събитието репортери, които не по-малко потресени разказаха, че след прекъсването на прякото предаване високопоставеният говорител на форума се опитал още поне три пъти да се върне към речта си, но и при трите опита отново прекъсвал, и накрая, напълно сащисан и почервенял като рак, слязъл от катедрата, скрил се зад завесата, а по озвучителната уредба била обявена 15-минутна почивка (продължила обаче половин час), след което без да се каже и дума… форумът бил прекратен. Същото още следобед започнаха да свидетелстват по кафенета и кьошета и хората от публиката.
И ето, неутихнал още стресът от този необясним скандал, същата вечер в редовното публицистично предаване за актуални политически новини в друга централна телевизия, самият заместник-главен прокурор на републиката, поканен да изясни горещата към онова време тема за снимки на пудел, сложил лапа върху дебела пачка с банкноти, и за които бе съобщено, че са от дома на свързан с опозицията чиновник, започвайки да отговаря на въпросите на интервюиращия, внезапно… повиши тона на гласа си и в следващия момент започна да крещи с все сила „разкритията“, които в началото бе наченал да излага с безпристрастно уверен и даже леко ехиден глас. Много скоро, както смаяният журналист, така и зрителите видяха, че гласните струни на прокурора се напрегнаха буквално до скъсване, а очите му се закокориха така, сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите си. Най-стъписващото обаче бе, че както ясно се виждаше, прокурорът сам беше в пълна безпомощност да укроти гласа си и като че ли… се опитваше да надвика някого, който въобще не присъстваше в студиото.
Объркан, журналистът отначало се опита да прекъсне събеседника си, после спонтанно направи жест да запуши ушите си, но това ни най-малко не се отрази на интервюирания. Последният – виждаше се, че е не по-малко стъписан от самия себе си – спря за момент, ослуша се и… отново започна да крещи, да се опитва да надвика някого.
И този път предаването бе прекъснато, пуснаха реклами и бе дадено началото на обявения по-рано игрален филм.
И ето в края на този ден паниката – и в медиите, и в институциите – бе направо разтърсваща. Единственото, на което можеха да се надяват „отговорните органи“, бе скандалите да не се разчуят твърде нашироко. Надеждите им обаче почти веднага бяха попарени, защото о, ужас – буквално на следващия ден, необяснимите „инциденти“ продължиха и даже започнаха да взимат „епидемични“ размери. Така, в предаване, този път по Българското национално радио, посветено на поредните сигнали за ужасяващи условия в дом за настаняване на безпризорни малолетни, високопоставена чиновничка от Държавната агенция за закрила на детето, започвайки да обяснява, че изнесените от различни НПО-та данни са били подбрани манипулативно и тенденциозно, изведнъж започна да въздиша шумно след всяко произнесено изречение, като след това – слушателите ясно го доловиха – все по-трудно си поемаше въздух и само след миг-два… избухна в неудържим плач. Хълцайки, обръщайки се нелепо към неидентифициран адресат, чиновничката произнесе:
– Защо, защо разправям това? Преди месец аз наистина бях в този дом, но след разговора с директорката си тръгнах, без да хвърля поглед вътре! Всъщност аз въобще бях отишла там, само за да запуша устата на онова досадно НПО и неговите постоянни сигнали!
Този трети случай вече даде старт и на коментарите в социалните мрежи, с което напълно изпари надеждите „нещата да не се разчуят“. Така, буквално в следващите часове хиляди научиха от тях, че още един „инцидент“, доста подобен на онзи, случил се вчера на консервативния форум, бил станал днес около обяд на пресконференция във Военния клуб, където участващите „експерти по ситуацията в Близкия изток“, след като обсипали слушателите с различни ужасяващи сценарии за очакващото ни в Сирия след предстоящото поражение на Башар Асад и настъплението на радикалните ислямистки групировки, неочаквано станали от местата си, наредили се в редица и почти в хор, с почервенели от смущение лица издекламирали:
– Разправихме ви всичко това, за да не се заинтересувате от масовите граждански протести, които започнаха в Грузия! Затова, затова ви занимаваме със Сирия, за която всъщност не се тревожим особено!
И все пак, ако до следобедните часове на този втори ден стряскащите инциденти се случваха почти изключително на официални публични събития и по електронните медии, в същата вечер страшна паника обзе редакциите на цял ред хартиени вестници. Там е работата, че в късните часове дежурните журналисти с ужас забелязаха, че в пилотните броеве, изпратени им от печатниците, в много от статиите – в техния край или под самите им заглавия – в скоби и с удебелени букви, без да е ясно как, се бяха появили бележки със следния текст: „Тази статия се публикува, за да не се пише за … “, и след това се изреждаха новини и теми, за които журналистите съвсем съзнателно бяха решили да замълчат. Как се бяха появили тези провокативни бележки? Докато започваха своите разследвания, редакциите спешно връщаха броевете в печатницата, но невероятно – те отново се връщаха със съвсем същите добавки. И макар че в края на деня дежурните все пак съумяха да ги „почистят“, на другата сутрин повечето от вестниците се оказаха обилно обсипани пак с тях. Разбира се, бе направен панически опит тиражите да бъдат иззети, но късно… Оказа се, че поне една трета от тях вече бяха попаднали в ръцете на читателите и те масово започнаха да коментират и да се присмиват на „чудото“.
…Въпреки че и в следващите дни продължиха да не им реагират официално, все по-честите и все по-нови по характера си „инциденти“, вече ставащи и на далеч не тъй важни публични събития, започнаха да нагнетяват същинска масова психоза, която социалните мрежи усилваха неимоверно. Така, с много голяма бързина в тях, се разпространи разказ за невероятен конфуз, станал на богословски семинар, посветен на „християнството и войната“, на който доцент в провинциален богословски факултет, развивайки тезата си, че „валидният научен подход към богословието на войната или т.нар. „иринология“ е съвсем различен от този на политическата етика, работеща в режима на идеологическото мислене, и е различен, защото прибавено към който и да било концепт от политическия, социологическия и тъй нататък речник, понятието „богочовешки“ очиства този концепт и го поставя в друга перспектива“, изведнъж сам се прекъснал и обръщайки поглед към слушателите си с ясен глас произнесъл (дали към себе си или към тях, не станало ясно):
– Ала бала! Ала бала!
След което ококорил очи, почервенял целия, млъкнал и когато след малко се опитал да продължи, още след третото изречение отново произнесъл, сега безспорно коментирайки собствените си думи:
– Ала бала! Ала бала!
Но ето че в същия ден, по повод на разказаното за богослова, многобройни фейсбук потребители споделиха, че на съвсем същото са станали свидетели и на семинар, на който виден професор, обосновавайки „безспорната истина“, че „и най-лошия мир е по-добър от най-справедливата война“, след всеки по-цялостен пасаж от разсъжденията си, силно смутен, по същия начин произнасял:
– Ала бала!
Още по-тревожното бе, че в следващите дни, добавено в скоби това „ала бала“ започна да се появява и в различни препубликувани от разни консервативни сайтове материали, осведомяващи аудиторията за невероятно „луди“ случаи (на Запад), като например този, че родители някъде там били отказали да запишат пола на новороденото си дете, тъй като съобразно новите трендове то самото следва да си го определи, когато порасне. Популярен в мрежата писач на полуразбираеми афоризми срещу „политиканстващите“ пък с изненада започна да вижда, че след почти всяка своя публикувана мъдрост получава коментар с въпросното „ала бала“ от адрес без каквато и да било профилна снимка и име. Такъв коментар начена да се появява и след постовете на цяла редица други „инфлуенсърстващи“. Разбира се, авторите бързо ги триеха, но понеже по неизбежност закъсняваха с поне няколко минути, мнозина от читателите им ги виждаха и скоро засегнатите направо престанаха да пишат, а някои дори закриха профилите си.
В още по-следващите дни стотици започнаха да свидетелстват, че необяснимите инциденти наченали да се случват и в неформални публични среди – по кафенета, в ресторанти, из градинки и паркове. Това обаче съвсем не сложи край на крупните скандали и в медиите. Нещо изключително нелепо, в края на първата седмица от „епидемията“, стана например в централното политическо предаване на БНТ „Панорама“. Още в самото му начало известен „политически анализатор“ (периодично публикуващ статии, разобличаващи „соросоидната общност“), влезе в разгорещен спор с друг гост, осъждащ агресията на Путин в Украйна. Опитвайки се да го „тури на място“, анализаторът язвително започна да му припомня безспорните „вини“ на самите украинци за тази война: за „изгорените над 100 души в общинския дом в Одеса“ през 2012 г., за ужасните снимки на млада украинка, държаща на рамо миномет с надпис „смърт на православието“ и т.н., и т.н. И ето, докато припомняше тези неща на опонента и най-вече на „драгите зрители“, той изведнъж спря да говори, втренчи се в камерата и… запя с висок глас:
– Ка-лин-ка, ка-лин-ка, ка-лин-ка моя, в са-ду я-го-да, ма-лин-ка, ма-лин-ка, ма-лин-ка моя!
Лицето му се опъна, опита се да се спре, дори сложи длан на устата си, но и изпод нея продължи да пее частушката.
Още по-скандална (и буквално „взривила“ социалните мрежи) стана позорната случка с известен „общественик“, който в подкаста на Мартин Карбовски разобличавайки разпалено „оженскостяването на Запада“, „израждането на либералната му култура в почти проститутски кич и богохулство, на които станахме свидетели на откриването на олимпиадата в Париж, и в противоположност на която заклеймяваният от тия джендъри Путин, се оказва днес единственият истински европейски лидер“… неочаквано – това отначало никой и не успя и да осъзнае – започна да произвежда странен звук, излизащ като че ли от долната част на корема му, (а дали не и от правото му черво), и който постепенно заедно с думите, произнасяни с устата му, се окръгли в следното:
– Жадувам да му се отдам, да го почувствам, да го почувствам в себе си!
Най-смразяващото след този скандал бе, че много и много хора веднага започнаха да свидетелстват, че на съвсем аналогични внезапни „чревовещания“ им се е случило да присъстват и в обикновени разговори на публични места – в ресторанти и клубове.
Още по-нататък се разпространиха и разкази на студенти, че на лекции определени преподаватели – точно както прокурорът в телевизионното студио – неочаквано започвали да се „надвикват“ с неприсъстващ в аудиторията субект, или да се прекъсват с изречено на висок глас: „Ала бала!“, като след известни усилия се принуждавали да прекратят лекциите си, а в следващите дни престанали да се появяват в аудиториите въобще.
В един момент, някъде във втората седмица след началото на инцидентите, започна да се шири и мълвата, че след извънредно закрито заседание на Съвета по национална сигурност при президента на републиката виден специалист по хибридната война и новите технологии е бил натоварен със задачата да направи изявление (да, след късните вечерни новини, за да не се всява допълнително напрежение), в което да обясни, че „според не напълно потвърдени сведения“ става дума за „непредизвикана с нищо атака от определен западен център, чието име засега не можем да огласим“. Записаното предварително изявление обаче така и не било излъчено, тъй като още към средата на записа специалистът започнал да се „надвиква“ с призрачен субект, а след това задъхвайки се, избухнал в бурен плач…
Ще припомня накрая, че освен в държавните институции, тревогата от случващото се скоро проникна и в определени среди на Българската православна църква – Българска патриаршия. В тях, както ни осведомиха от официалния сайт на патриаршията, бяха достигнали до извода, че е напълно възможно да става дума за стартирал апокалиптичен заговор на тайното до днес „световно правителство“ (за което обаче редица наши богослови отдавна ни предупреждават), и който заговор си е поставил за цел да изпробва именно върху нашия православен народ нова демонична технология за разрушаване на душевното здраве на човечеството. В тази връзка, като изконен гарант за „националното единство и суверенитет на страната ни“ свещеноначалието на БПЦ-БП, без да го огласява публично, спусна благословение в храмовете на родната ни църква да започнат да се извършват нарочни молебни срещу споходилото ни „бесовско нападение“, а свещенослужителите, които имат нужния капацитет и решимост за това, да се опитат да разяснят на енориашите си в какво собствено то се състои.
Уви, само след броени дни, както молебните, така и проповедите трябваше спешно да бъдат прекратени, предвид случилото се на поне няколко от тях. Така, в един от храмовете, изкачилият се на амвона след молитвата свещеник, започвайки да разяснява на пасомите си, че му е „достоверно известно, че атаките, на които сме свидетели, се извършват от тайни лаборатории на територията на Украйна, които в предходните години са били специално оборудвани от западните тайни служби“, внезапно прекъснал думите си и започнал да пее … частушка. Друг пък дори започнал както онзи „общественик“ да „чревовещателства“ и изрекъл пред стъписаните си слушатели невероятно позорни гнусотии.
И ето, когато към края на втората седмица, откакто ужасяващите случки бяха започнали, а паниката навсякъде бе достигнала критични размери, нещата неочаквано утихнаха и след ден-два… всички инциденти напълно се прекратиха. Разбира се, хората още доста време продължиха да говорят, да шушукат за тях, да ги коментират, да изказват различни хипотези за причините им. Появиха се дори люде, които започнаха да си спомнят, че през цялото време, докато „девиациите“ ни се случваха, били наблюдавали странни метеорологични явления. На небето – заприпомняха си те – почти всеки ден се появявали малки перести и чисто бели облаци, подреждащи се в картина, удивително наподобяваща разперени крила. Други пък си спомняха, че късно вечер край прозорците си са дочували звук като от размахващи се истински крила, макар че отвън не се забелязвали каквито и да било летящи същества.
…След около месец обаче практически всички престанаха до говорят за случилото се и, както отбелязах в началото, очевидно с голямо старание го изтласкаха от паметта си.
ІІ.
Онова, с което ще продължа оттук нататък представлява разказ, споделен ми в частен порядък от млад човек, журналист – един от много малкото, които и след отшумяването на скандалните „инциденти“ не престана да се мъчи да се добере до тайната на сполетялото ни. И макар практически всички редакции и сайтове да му отказваха публикации, той продължи да разпитва и да търси.
Отначало се обърна към определени киберспециалисти (следвайки версията за технологична атака от неизвестен център), след това към различни психолози и психиатри. След като не успя да научи от тях нищо, направи опит да се добере дори до определени служители на специалните служби, и отново остана разочарован. Както всички останали, и те вече настояваха – без да може да се разбере дали се преструват или не, че не помнят тези случки да се привлекли вниманието им: „Да, май имаше наскоро такъв случай, но… не, не, не си спомняме точно…“
И ето един ден, почти месец след като започнал разследването си, младият човек получил на електронната си поща анонимно писмо с покана за разговор. В писмото бил посочен адрес и час, в който ще го очакват, като от часа той малко се обезпокоил – бил 45 минути след полунощ. И все пак, в уречения ден той поел към мястото на срещата. За негова изненада то се оказало в далечно столично предградие, почти в полите на Витоша, в малка едноетажна и доста усамотена стара къща, всички прозорци на която били абсолютно тъмни, а около вратата ѝ младежът така и не успял да напипа звънец. След известно колебание той решил просто да почука. И ето, в следващия момент, без да е чул какъвто и да е шум отвътре, вратата се отворила, откривайки още по-гъст, почти ослепителен мрак. Младият журналист смутен спрял на прага, но буквално след миг някъде от дъното на абсолютно тъмното помещение прозвучал глас – ясен, дружелюбен и даже (както му се сторило) подчертано мелодичен:
– Заповядай! – изрекъл гласът. – Там, малко по-навътре вдясно до стената има стол, лесно ще стигнеш до него. Както виждаш, тук няма осветление, но това няма да ни попречи да се опитам да ти обясня онова, за което сме се срещнали.
Макар все още силно притеснен, журналистът пристъпил в мрака, протегнал ръка и наистина, почти веднага напипал облегалката на стола. Около половин минута, след като седнал на него, в помещението царяла пълна тишина, сетне гласът – все така идващ от дъното и оставящ съвършено невидим онзи, от когото излизал – прозвучал отново:
– Нека ти кажа в самото начало – изрекъл той, – че обяснение за това, което те интересува, ти не бил могъл да получиш нито от някоя ваша институция, нито от когото и да било в този град и на тази територия. И това е така, млади човече, защото то и няма съвършено никаква материална, физическа причина. Всъщност преди месец във вашата страна стана нещо, което въобще се случва крайно, крайно рядко в този свят. Не че изобщо не се случва, напротив – случва се периодично на различни места, но е по-скоро инцидентно и с единични люде, поради което остава незабелязано за по-широките среди. Става дума за появата над вашата страна на тъй наречените Ангели-Изобличители (някои ги наричат и „Паресиасти“). И ето, феноменалното в случая отпреди месец е, че (за това със сигурност има основания, които сега ми е трудно да посоча), всички вие станахте свидетели на истинска инвазия, на истинско нашествие на тези Ангели! Никой не би могъл да каже какъв бе точния брой на въпросните безплътни сили, струпали се в небето над вашата страна, но съдейки по онова, което преживяхте, той без съмнение е бил твърде, твърде голям! Та ето, тази вечер бих искал да ти обясня какво собствено представляват тези Ангели-Изобличители, шумът от чиито невидими крила някои от вас с право твърдяха, че са чували в късните часове край прозорците си. За да ти го обясня достатъчно изчерпателно обаче, ще трябва да започна по-отдалеч, и затова ще те помоля да имаш търпението да ме изслушаш. Съгласен ли си?
Младежът, занемял от самото начало на стола кимнал с глава, очевидно забравил, че мракът в помещението въобще не би позволил този жест да бъде видян от говорещия от дъното. Той обаче продължил все така спокойно и мелодично:
– Онова, с което ще започна, и ще те помоля да го осмислиш добре е, че истината, за която толкова често се говори и спори между вас, има битие съвсем, съвсем независимо от това, дали вие в света си я приемате, прогласявате и дори в определени моменти я имате в съзнанието си. Тя има битие – ще трябва да се съгласиш, дори да ти прозвучи странно – независимо даже от това дали въобще съществува съзнание на хора, в което тя присъства. Дали съществува – ще отида още по-далеч – самият свят, в който съществуват съзнанията. Та помисли си дали, например елементарната истина, че „две и две е четири“ би престанала да е истина, ако няма ум, няма съзнание, които да я съзнават. Не е ли било – още по-нататък – това, че „две и две четири“ истина и преди светът въобще да е засъществувал, и ще престане ли то да е истина, ако някога, както е неизбежно, светът престане да съществува? Разбира се, че не! И това е така, защото битието на истината, нейното – внимавай – собствено битие, е битие в духа, а не в емпиричното, в материалното съществуване. Да, разбира се, именно доколкото собственото битие на истина е в духа, то в този, в материалния свят, тя придобива плът тъкмо от вашето, на човеците съзнание, от вашето на човеците слово. И ето, именно поради тази причина на вас може да ви се стори (а и много често ви се струва), че в този свят истината би могла и да изчезне, да престане да я има – например, ако не се огласява от ничие слово, ако се изтласка от съзнанията, ако се затрупа в тях с други „истини“… Всъщност, тъкмо това е абсолютна заблуда! Като битие в духа истината винаги, поне някак присъства и тук долу – дори когато словото не я огласява, дори когато съзнанието ви я изтласква от себе си, подменя я с „други неща“. Тя присъства, както се изразяват човеците, като „глас на истината“, и този глас се преживява в тези случаи по парадоксален начин. Той звучи вътре в съзнанието, но като… външен и даже като по различен начин външен нему.
Ще се опитам да ти обясня това и по-инак. По-старата християнска мисъл разделя – и с право разделя – онова, което се нарича „душа“ на различни, йерархично подредени една спрямо друга части. И ето най-висшата част на душата тя обикновено определя като „дух“. „Дух“ обаче не в собствения смисъл на тази дума, защото както ти казах, духът сам по себе си има самостоятелно и независимо от този свят битие. Най-висшата част на душата, най-точно казано е причастна на духа, на неговото съдържание, съществен елемент от което е и истината. И което е особено важно, тъкмо защото в тази своя най-висша част душата е само причастна на духа, на онова, което е неговото съдържание, тя и няма власт над него. Тя го има в себе си като своеобразна светлина, която я „илюминира“, или ако го изразим с думи, взети от звуковата сфера, можем да кажем и така: съдържанията на духа, на които човешката душа с най-висшата си част е причастна (и едно от които е истината), звучат в нея. Звучат разбира се, не физически, но звучат дори когато тя се опитва да им се противи: да не ги чува, да озвучава нещо различно и дори противоположно тям. Именно в тези случаи истината, която, както ти казах, сама по себе си има битие в духа (а не от и в човешката душа), започва да звучи в тази последната с глас, който тя чува като външен (или дори чужд, противников), но който – и това е каверзното за нея – звучи в нея, и даже… по-вътре в нея от самата нея. Ето защо, когато душите започнат да се противят на звучащия в тях „глас на истината“ – което те могат да правят, и даже твърде често го правят – те биха могли най-много да се опитат, било със своя си глас да „надвикат“ нейния (да, не физически, но с усилие, аналогично на физическото надвикване), било със своите слова да „затрупат“, да заровят нейния глас, било – така собствено се противят най-низшите части на душата – да прикрият уязвяваните от „гласа на истината“ свои страсти, като обявят словесна и душевна „война“ на същите тия страсти, систематично фиксирайки ги у избрани други.
Всички тези противодействия на душите на звучащия в тях, но неподвластен на тях „глас на истината“, се преживяват вътре в душите като нещо повече или по-малко изморяващо, изтерзаващо или осрамващо ги. Пак повтарям: било като изтерзаващото усилие да не чуваш звучащия ти „отвън“ глас на истината, било като изнуряващото усилие да го „надвикваш“ в себе си, да го „затрупваш“ с други, различни, и както се мъчиш да се убедиш, „по-важни“ или „по-истински“ истини, било накрай като усилие постоянно да пренасочваш изобличението на истината от собствената си страст към изобличаването ѝ у други.
Разбира се, че всички тия усилия в обичайния случай нямат физическа, външна проявеност и ние, ако сме достатъчно проницателни, бихме могли най-много да ги заподозрем в поведението на околните от определени техни жестове или специфични интонации, а пък в самите себе си, поради физическата им непроявеност можем дори да не осъзнаваме. И това е така, защото душите ни, както знаеш, имат въплътено битие, т. е. тялото, плътта, както могат да дават, така могат и да не дават на тия усилия на душата да получат външна изявеност.
И ето тук вече стигаме до онова, което извършват с нас Ангелите, които нарекох Изобличители. Защото именно, когато тия Ангели инвазират в света на душите (а точно това, както ти казах в началото, се случи във вашата страна през изминалия месец), хората внезапно… изгубват силата си да крият – както от другите, така и от самите себе си тези усилия, и те непроизволно получават различни и наистина, можещи да бъдат стъписващи манифестации. Пак ще ти кажа: тъкмо поради феноменалното струпване на тия безплътни сили над страната ви през миналия месец, вие станахте свидетели на многобройни техни форми.
Но всъщност тия манифестации също следват определена логика. Така например при онези, у които съвестта е останала частично будна, усилието им да не чуват звучащия в тях „глас на истината“ бива внезапно накарано да се прояви физически като… трудно поемане на въздух, като непроизволни въздишки и дори като спонтанно избухване в плач, какъвто чухте в онова радиопредаване от високопоставената чиновничка, и каквото пък видяха с очите си опиталите се да направят записа с онзи експерт по национална сигурност, натоварен със задачата да ви обясни, че ставало дума за кибератаки от неидентифициран западен център.
У онези пък по-нататък, у които „гласът на истината“ все още звучи, но вече определено като чужд и дори „противников“, усилието им да се преборят с него бива накарано да се манифестира като вече като физическо усилие, този „глас“ да бъде реално надвикан. Това собствено бе причината онзи прокурор в телевизионното предаване в първата вечер от „нашествието“ да започне да крещи, да не може да се спре, и дори да се оглежда нелепо за някакъв невидим свой опонент в студиото. На същото по-нататък се дължаха конфузните случаи с редица лектори, за които започнаха да ви разказват различни студенти.
Още по-нататък: у онези, които още повече са отчуждили от себе си гласа на истината, усилието им да избягат от него (а да накарат да избягат от него и другите), затрупвайки го с – както са убедени – много по-важни и изискващи реакция неща, бива накарано да се разкрие като непроизволно и конфузно прекъсване на това „трупане“ и внезапно прогласяване на онова, което собствено „се затрупва“ с него. Ще ти припомня тук за така и неуспелия да продължи речта си за „заплахите от джендъризма и трансхуманизма“ властник, с който започнаха всички събития и за позорно изложилите се експерти по Близкия изток, признали в хор от какво всъщност желаят да отклонят вниманието на публиката.
Впрочем, доколкото за тия Ангели няма никакво значение дали усилието да се неглижира гласа на истината се извършва с живо или с писано слово, то и онези, които систематично го извършват с последното (дай си сметка колко много се оказаха те у вас!), биват накарани сега да го видят разобличено от появилите се въпреки волята им коментари към произвежданите от тях текстове. Както се случи с журналистите на повечето вестници във вашата страна.
У още по-радикално отчуждилите гласа на истината накрай, този последният бива накаран, при инвазията на Изобличителите направо да зазвучи като осмиващ тяхната самоувереност, че могат да го победят с различни „мъдрословия“ и „високопрофесионални концептуализации“. И ако в обичайните случаи подобни хора вече и не съзнават, че са обект на присмех от истината, при инвазията на Ангелите-Изобличители те, както си спомняш, че започна да се случва у вас, биват принудени с потрес да го чуят, звучащ от собствения им глас, при това в момента, в който изричат или пишат въпросните „мъдрословия“. Ще ти припомня тук конфузът на оня богослов, за който научихте от мрежата, а сетне за направо епидемичното му повторение под многобройни фейсбук публикации, характеризирани в анонимните коментари към тях чисто и просто като „ала бала“. Защото те, въпреки самоувереността на авторите им, представляват тъкмо това по своята същност.
Още по-директно – с формена подигравка пък започват да се разобличават циничните усилия на онези, които направо се опитват да подменят истината с откровени лъжи. Ще си спомниш за внезапно запелия руската частушка „политически анализатор“, а още и за сполетения от същото „песенно вдъхновение“ свещеник, заел се да разясни на пасомите си „истинския източник на бесовските нападения над родината ни.“
Онези накрая, най-скандални случаи на внезапно „чревовещателство“, които някои чуха с ушите си първо от изобличаващия „извратения Запад“ общественик, но за които после мнозина разказваха, че са им станали свидетели и в по-неформални среди, представляват всъщност внезапното съкрушаване на старателното, и дотогава прикривано и от собственото съзнание усилие на определени люде да скрият в подмолите на душата си дълбоко уязвяващата ги позорна страст, като систематично и гръмогласно я разобличават у други. И ето при това взривно съкрушаване на усилието им, позорната страст непроизволно проговаря, проговаря от телесната им долница, където я и крият, при това със звука на … как да се изразя по-прилично… същинска флатуленция.
…След тези думи – спомняше си в разказваното ми младият журналист – гласът в мрака замлъкнал за около минута, после обаче отново зазвучал, все така мелодично:
– За да ти обясня още по-ясно феномена с нашествието на безплътните сили, на което станахте обект преди месец, ще ти кажа сега, че доколкото Ангелите въобще по природата си са персонални духове, докато те пребивават в своята, в духовната сфера, на която човешките души са само причастни, те все още единствено ги илюминират вътрешно или както ти обясних, правят така, че истината да присъства в тях по нефизически начин. И ето тогава, както ти казах, душите все още имат силата да ѝ се съпротивляват, да я неглижират, надвикват, да я смятат дори за несъществуваща. Когато обаче в тези изключителни случаи, както стана с вас, Ангелите решат да слязат от своята чисто духовна сфера в сферата на този свят, душите – обясних ти го подробно – изгубват тази своя сила и започват да манифестират съпротивите си открито и публично. И ето сега ще трябва да те осведомя, че подобни ангелски „инвазии“ се извършват едва тогава, когато у тия безплътни сили се натрупа … как да ти го кажа – критично количество въвзмущение от вашите заглушавания, изтласквания, надвиквания на техния глас. Всъщност, именно тогава Ангелите, които „инвазират“ в долния свят, се превръщат в „Изобличители“. А пък трябва да ти кажа и това, че сред тях и поначало има такива, които са особено ревниви към злоупотребите с истината, и поради това постоянно имат тягата да извършват въпросните инвазии. И макар да не го правят непрекъснато и навсякъде, тъкмо те и са наречени „Ангели-Изобличители“ в собствения смисъл на тази дума. Следователно да, на едно феноменално, наистина феноменално струпване на тези Ангели-Изобличители станахте свидетели във вашата страна преди месец. И пак ще ти повторя, за основанията на това феноменално нашествие вие ще трябва сериозно да се замислите оттук нататък. А като наистина последно, ще добавя, че най-важното, което ви показват тези „инвазии“, е не просто че всички ваши усилия спрямо истината в последна сметка остават безсилни, но и че тя – истината, както ти заявих в самото начало – има битие независимо от убедеността на повечето от вас, че тя е напротив, онова, на което вие, вие давате съществуването, което вие утвърждавате или отричате, с което вие се съгласявате или не се съгласявате, което въобще вие „произвеждате“.
* * *
Когато късно след полунощ младият журналист си тръгнал от къщата в края на града и още час продължил да върви в мрака на предградието докато излезе на осветените булеварди, той, както ми сподели, бавно започнал да осъзнава, че мелодичният глас, който бил слушал в продължение на цялото време, докато бил в тъмната стая, изглежда по някакъв необясним начин бил обезоръжил инак склонната му към критичност и скептицизъм мисъл. Дал си сметка, че така и не посмял през цялото време да зададе нито един въпрос на невидимия си домакин и нито за миг не изпитал съмнение в тези, всъщност твърде, твърде мистични неща, които чул от него. Да, едва сега, отдалечил се достатъчно от тайнствената къща, в съзнанието му започнала да нараства тревогата дали всъщност не бил станал жертва на някаква особена психоатака, на някакъв опит за перфидна манипулация. Та би ли могъл наистина той, достатъчно рационално образования млад човек, да приеме всичко онова, което допреди час мълчаливо слушал? Да повярва в историята за нашествието на някакви безплътни небесни сили? …И ето, когато вече силно смутен и объркан се прибрал у дома, той взел, както му се струвало, единственото разумно решение: да спре да мисли днес за случилото му се, да преспи и едва утре да го премисли отново и на бистър ум…
На другата сутрин слязъл в кафенето пред дома си, разгърнал сутрешния вестник, който обикновено преглеждал, отпил от кафето пред себе си и ето, изведнъж… от съседната маса, където до този момент двама души разговаряли спокойно, го ударил гласа на единия, който започнал да вика все по-силно, опитал се да спре, но пак закрещял, занадвиквал се със самия себе си и стреснат похлупил глава върху дланите си. Когато в помещението настъпила тишина обаче, ето че от другата страна, откъм други двама посетители изведнъж се разнесъл ужасно, ужасно неприличен звук, който скоро се превърнал в нещо като говор от черво. Какво точно той изричал, младият човек не успял да схване, сконфузен, направил опит да се престори, че не е чул звука, забил поглед във вестника пред себе си и в този миг, току под заглавието на уводната статия изписано с удебелени букви прочел… „ала бала, ала бала“.
Докато скачал, за да излезе тичешком от кафенето, лицето му почти физически ударил внезапен полъх, сякаш досами него, прелетяла невидима птица…
