Те дойдоха на врани коне.
Цялото село ги чакаше още от сутринта. Още от вчера, речи, ги чакаха, когато беше освещаването на новата църква, но накрая се разбра, че ще дойдат на другия ден.
Като че ли всичко успяха да свършат – и лакът върху двете редици столове край стените изсъхна, хубави столове станаха, със седалки като манастирските, от онези, дето се сгъват надве; наистина, по столовете нямаше орнаменти, нямаше дърворезба, защото това щеше да излезе много скъпо, но ги направиха хубави, здрави. За сметка на това иконостасът стана много красив, селото осигури орехов материал, закараха го с волски впряг, с два чифта волове, чак на другия край на страната, където бил най-добрият майстор. Той искаше много пари, но накрая, когато старият, вече бившият кмет, който пътуваше с каруцата и се вдърви цял, докато стигнат, се затресе на патериците и му рече, че ако му дадат на него толкова пари, няма да остане за оловото на покрива, дърводелецът някак се съгласи. И наистина, направи иконостас за чудо и приказ, даже старите църкви нямаха такъв иконостас. И прати две много чевръсти момчета от своите помощници да го сглобят на място.
Със стенописите в олтара и с иконите върху иконостаса се оправиха по-лесно. Тях ги нарисува Веска, тя беше самоука, но се оказа, че много я бива. Толкова много я биваше да рисува икони, че заваляха поръчки, но тя отказваше – като нарисуваме църквата, тогава.
Много се вълнуваше, докато рисуваше иконите – дали ще успее. Но когато ги видя вече върху иконостаса, и тя разбра – хубави са станали иконите. Само върху иконата на Богородица вляво от царските двери имаше още работа, когато нанасяше грунда, много бързаше и едно парченце сега се беше отронило, ако беше другаде, както и да е, но то беше вътре в окото на Богородица и така тя изглеждаше малко кривогледа, прости, Майчице небесна, щеше да го оправи, но нямаха никакво време, и старият кмет с патериците търчеше като луд, и тя не се спираше, хиляди неща имаха да свършат, да дойде комисията от Синода, да насрочат деня за освещаването на църквата, да осигурят свещеници, да осигурят богослужебните книги, ами църковната утвар, ами свещниците. Разкъсваха се надве и тя, и старият кмет. А като се разбра, че ще има посещение от най-високо място, напрежението нарасна стократно. Трябваше да осигурят шатри за високите гости, ако завали, храна и напитки, трябваше да поканят и оркестър, и танцов състав.
И сега всичко вече свърши. Вчера осветиха църквата, архиерейският наместник дойде, и владиката от столицата, и още трима свещеници, единият беше много стар и забравяше какво трябва да пее, другият пък по-предишният ден така се беше насмукал след някаква венчавка, че изглеждаше като препариран. Но и това мина.
Хубава църква стана, бяла като гълъбица. Че то инак, може ли село без църква. Преди един век хората се наканили да строят. Направили основите. Но нещо се изпокарали. И останали само основите. Та сега върху тях построиха новата църква. И чешмичка направиха в двора, всичко да си е както трябва.
Хората се разшумяха. Идеха.
Дойдоха на врани коне, цяла свита. Помогнаха му да слезе от коня, хората му се радваха, не вярваха, че го виждат с очите си.
Той влезе в църквата, прекръсти се, целуна иконата, разгледа полилеите, иконостаса. Някой се сети да разбута другите и да му представи старият кмет, дето изнесе всичко на гърба си, заедно с Веска. Старият кмет много се вълнуваше. И как иначе. Та шега работа ли беше това, първият човек да дойде на крака.
После всички излязоха навън. Почнаха танците, имаше песни. И Веска му я представиха, тя се сви като врабче. Той постоя сред хората, после се качиха на конете. И заминаха.
Ама какви коне бяха. Не коне, зверове. Кожата им черна като смола, блести, блести, като обсипана със звезди. Скоро само в дъното на улицата остана да виси облак прах.
Храната остана неизядена, на белите маси под шатрите, и пиенето, и то остана. Но това беше бял кахър, защото мъжете скоро наобиколиха масите.
Веска пак влезе в празната сега църква. Миришеше на ново, на чисто. Тя отиде при иконата на Богородичка и я погали по лицето и по окото, дето имаше отчупено парченце от грунда. Слава Богу, никой не забеляза. А тя толкова се притесняваше, направо не можа да мигне цялата нощ.
