Начало Филми Фестивали На всяка цена
Фестивали

На всяка цена

4902

Hell or High Water, 2016, режисьор Дейвид Макензи, оператор Джайлс Нътгънс, сценарий Тейлър Шеридън, музика Ник Кейв и Уорън Елис. С участието на Джеф Бриджис, Бен Фостър, Крис Пайн.

Към 2 април 2017 г., когато „На всяка цена“ бе представен в програмата „Психоанализа и кино“ на 21-я София Филм Фест, филмът е спечелил 38 международни отличия и е номиниран над 150 пъти, измежду които за наградите БАФТА и Оскар за най-добър филм, сценарий, монтаж и поддържаща роля. Неговата визуална красота, талантливото съчетание на режисура, сценарий, операторско майсторство, актьорска игра и музикално оформление вече многократно са дискутирани от критиците и широката публика. Но не те, а въпросите за нашето съвремие и актуалността на неговото послание бяха сред основните причини да го включим като част от нашата вече осем годишна инициатива.   

Началните кадри са от малък американски град. На една от сградите пише: „Три мисии в Ирак, но не и кредити за банкрутиращите бизнеси“. Следващата сцена ни запознава с двамата братя Танър и Тоби, които обират банка. По-големият е на 39 години, десет от които е прекарал в затвора за въоръжен грабеж. През това време по-малкият се е грижел за майка им, която е починала наскоро. Двамата са обединени от загубата ѝ и фалита на семейното ранчо. Няколко минути по-късно разбираме, че са израснали с баща насилник, който ги е малтретирал до момента, когато големият брат го застрелял. Семейството е представило убийството като нещастен случай, но майката никога не е простила на сина си. От разговорите им разбираме, че обират банки, макар да знаят, че няма да им се размине. Правят го, за да осигурят по-добро бъдеще на децата на Тоби.

Танър и Тоби с поглед към бъдещето

Следващите сцени ни запознават с други двама ключови герои, които са пълна противоположност на двамата братя. Това са тексаските рейнджъри Хамилтън и Алберто. Хамилтън е изпълнен с гняв след смъртта на жена си. Той е бял представител на доминиращата класа и всички се обръщат към него с уважение и на фамилно име. Рейнджър Алберто е наполовина мексиканец, наполовина индианец. Той е наследник на горди предци, които отдавна са загубили собствеността върху земята си, гордостта, културата и начина си на живот. Съответно той е просто Алберто. Той компенсира своя нисък социален статус, като всячески се опитва да се впише в същото това общество, което му е отнело всичко – копира облеклото на своя шеф и търпи подигравките му, които варират от „мелез“ до „глупак“.

Публикуваните до този момент анализи настояват на тезата, че филмът е картина на съвременна Америка – социалният капитал е сведен до нула, важи единствено лоялността към семейството и приятелите. Тази интерпретация е валидна и основания за нея могат да бъдат намерени в филма. Интелигентният зрител лесно би надградил тълкуването и разглеждал филма като илюстрация на съвременния свят. Свят, в който престъпниците не носят пистолети и не яздят коне, а са облечени в костюми и работят в лъскавите офиси на своите корпорации. Героите на филма са част от техните жертви – всички те са преживели съкрушителни загуби, а лицата им са обветрени от бури и катастрофи. Неволно се налага идеята, че пожарът, застигал каубоите в средата на филма, е метафора за световната финансова криза. Рейнджър Х коментира: Тук няма на кого да се обадиш за помощ. Тези момчета се оправят сами. Представителите на властта са в същата ситуация – местните не им помагат, макар да потвърждават, че са видели как братята са обрали банката, която ограбва тях от 30 години.

Този път характерното за жанра уестърн разделение на добри и лоши е между гражданите и банките. Но възможни ли са други, по-дълбоки нива на анализ?        

Зрителското преживяване и обратите на идентификацията

Зрителят в идентификация с Тоби и Фостър

Дейвид Макензи и Тейлър Шеридън целенасочено ни тласкат към това да харесаме героите. Те не просто са стигнали дъното, а живеят на дъното. Те са на „ти“ с провала, а въоръжените грабежи, насилието и убийствата стават тяхно всекидневие. И въпреки това им симпатизираме! Не заради тяхната обреченост, а заради справедливия им гняв и факта, че не се предават. Дали несъзнавано се идентифицираме с гнева и бунта им? Как можем да си обясним това – дали сме улеснени от факта, че всеки зрител, още повече българският, се е чувствал несправедливо обвиняван и наказван от родителите си, а по-късно доверието му е било предавано от социалната и политическата система?

Авторите на филма умело насърчават тази идентификация, като ни въвеждат в причините двамата братя да се превърнат в престъпници. Този начин на мислене има корени още в Античността – Омир описва „справедливия гняв на Ахила“ и оттогава симпатизираме на жертвите на социалната несправедливост, дори те да въвличат народа си в унищожителна война. Друг пример е моментът, когато Тоби дава 200 долара на сервитьорката, и ние неизбежно го оприличаваме на съвременен Робин Худ, който взима от богатите и дава на бедните. Също както в мита за Давид и Голиат, в който винаги сме на страната на Давид.

Обратът

Но красотата на филма е в това, че не спира дотук и с всяка следваща сцена предизвиква въпроси и вътрешен конфликт в зрителя. Скоро разбираме, че битката е на живот и смърт, а успехът трябва да бъде постигнат на всяка цена. Ескалацията на насилието ни принуждава да погледнем назад и да си припомним, че от самото начало на филма има косвени жертви – служителките в банката, управителят на клона, убитите полицай и клиент в последния обран град. Това, което е започнало като битка за справедливост, прераства във война, пък да става каквото ще! Фостър изрича експлицитно: Или ние, или те. Последният обир завършва с две убийства, Алберто и Танър са застреляни, а самият Тоби е ранен. Малко по-късно разбираме, че неговият план е успял, никой не го подозира, а рейнджър Хамилтън е пенсиониран. Случаят е приключен. Но не и войната.  

Танър и Тоби: „Или ние, или те“

Това е и ключът към филма. Не случайно за заглавие е избран тексаският израз Hell or high water, който в превод означава „на всяка цена“. Територията на Западен Тексас и щата Ню Мексико, на която се развива действието, допреди 150 години е била родината на команчите. В един от незабравимите моменти във филма Танър се спречква с индианец, който след като е провокиран, го предупреждава, че команчи означава „врагове завинаги“. Танър не отстъпва и заявява, че по тази дефиниция той самият е команчи.

И следващият обрат

Развитието на филма убеждава зрителя, че в този свят на постоянно противопоставяне и отмъщение има проблясъци на разум. Ние неминуемо разделяме героите на добри и лоши и сме насърчени да мислим, че макар и бандит, Тоби запазва своята цивилизованост. Той е откровен пред сина си и нито лъже за начина си на живот, нито прикрива грешките си. Неговото послание е: Вие ще бъдете различни, а оправданието му: Бедността е зараза.

Не искаш да бъда като теб, а ми даваш бира?

Ние искрено симпатизираме на усилията му да бъде добър баща и вярваме, че е различен, до момента, когато се среща лице в лице с убиеца на брат си. Отрезвяваме след думите на рейнджър Хамилтън, че макар и да не е пряк изпълнител, Тоби е виновен за смъртта на четирима души, включително на брат си. Едва тогава сме способни да преосмислим разделението добър – лош, към което филмът ни е тласкал. Посланието е, че нито един от героите и нито един от нас не е изцяло добър. Припомняме си, че той преби гангстера на бензиностанцията. Спомняме си и за сцената със сервитьорката в ресторанта и репликата ѝ: What do not you want?. Свят, в който от 44 години дори пържолите са на всяка цена.

Няма женски образи, които да удържат омразата

Финалът повдига въпроса дали постигната чрез насилие сигурност действително гарантира успех на следващото поколение. Войната не е приключила. „Враговете завинаги“ са единствените оцелели. Ако Хамилтън победи, синовете на Тоби ще загубят баща си, а ако Тоби победи, баща им ще се превърне не само в морален, но и във физически убиец. Възможно ли е да израснат различни от баща си, в който и да било от двата случая? Отговорът е в последните думи на рейнджър Хамилтън: Това никога няма да приключи, синко. Случилото се ще те преследва, докато си жив. Както и мен.

Какво казва психоанализата за „целта оправдава средствата“?

Филмът е повод да се замислим дали социалната несправедливост може да бъде преодоляна чрез война с всички средства. От гледна точка на психоанализата отговорът е „не“. Както и филмът показва, принципът „на всяка цена“ е резултат от дълбоко-вкоренени омраза и гняв. Този режим на психично функциониране е израз на липсата на системна свързаност с другите, която обичайно майката създава за детето още в ранното детство. Ако по някакви причини това не се случи, светогледът или ние, или те остава водещ. Той е характерен за най-примитивните и дълбоки пластове на психиката, които всички притежаваме. Корените му обикновено са в непреработените травматични загуби, които възпрепятстват болезнения, но живителен процес на тъгуване и извеждат на преден план параноята, липсата на морални категории и варварския закон „зъб за зъб, око за око“. Това е светът на героите от „На всяка цена“ – белите отнемат земята на индианците; бащата на Танър и Тоби ги малтретира, а майка им не може да ги защити, но не може и да прости; банките ограбват бедните, бедните ограбват банките. За разлика от психиатрията, психоанализата не приема тази проблематика за срещаща се само при определен тип хора. Никоя култура или народност не е само варварска или изцяло цивилизована, всеки може да се превърне в едното или другото. И филмът дава много примери за това. Но филмът показва нещо повече, а именно как този режим на ума може да прерасне в споделена групова фантазия със свой собствен живот. И колко заразителен е този процес. Последствията са познати на всички – тероризъм, расизъм, сексизъм, отношение към бежанците, военни и политически конфликти.

Надрастването на този воински модел предполага влизане в отношения, подобни на тези между мъжа и жената, които се обединяват, за да създадат свое потомство, носещо чертите на всеки от тях. Не е случайно, че във филма няма нито един женски образ, който предоставя любов, приемане и удържане на омразата. Това е илюстрация на онзи вариант на ума, в който добрите родители отсъстват или са твърде слаби. А без тях не е възможна емоционална зрялост и разделителната линия между омразата и любовта, варварството и цивилизацията лесно може да бъде премината.

Линията между цивилизоваността и варварството е тънка

Заключение

Финалът ни връща към крайпътните надписи от началото на филма. На екрана се вижда табела „Освобождаване от дългове“. Звучи меланхолична музика, подбрана от британците Ник Кейв и Уорън Елис. Напомняне за един друг континент и една друга държава, управлението на която неотстъпно тласка жителите ѝ в посока на изолация и разделение. Докато излизам от салона, си мисля, че всяко време и всяка човешка общност имат нужда от освобождение. Но не и на всяка цена!   

Светлозар Василев е преподавател в Нов български университет, където води курсове в областта на емоционалното развитие, човешките отношения и психопатологията. Завършва медицина и психиатрия, след което специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Съучредител е на първия български център за психоаналитична терапия и на инициативата „Психоанализа и кино“. Автор е на публикации в областта на психиатричната епидемиология, психоанализата, образованието, изкуството и културата.

Още от автора

No posts to display