Вчера бях поканена в 7-о СУ „Св. Седмочисленици” от преподавателката по литература Живка Симова да поднеса приветствие за началото на учебната година. Използвам повода да отправя пожеланията си и към всички останали ученици в страната.
Скъпи ученици,
Обръщам се към вас, въпреки че и за вашите учители вълнението в първия учебен ден е не по-малко. Обръщам се специално към вас, защото надеждите на всички нас – учители, родители и граждани, са отправени основно към вас.
Преди две седмици говорих с едно момче от осми клас и му казах на шега, че сигурно с нетърпение чака да започне учебната година. Той схвана шегата ми, но с непоколебима категоричност ми отговори, че никак не бърза да тръгне на училище и дори още един месец ваканция няма да му е достатъчна. Аз зададох въпроса си шеговито, но той го възприе драматично.
Колко е трудно да бъдеш дете! От една страна, интуитивно да схващаш света и да го познаваш, понякога по-добре и от възрастните, а от друга страна, да понасяш всички ограничения, които възрастните налагат на децата. От една страна – детинският възторг и дивно удивление пред живота, от друга, задълженията, на които всяко дете е подложено. Да става рано всяка сутрин, да ходи на училище, да слуша уроци по различни предмети: един час по история, следващия по – по математика, по-следващия по напълно различна тема и така шест часа да се люшка в различни посоки, да се раздвоява между различни теми, някои интересни, но други не, след това детето се прибира и да трябва да учи уроците, да пише домашни, когато всъщност единственото, което иска, е да играе или да излезе с приятели, да говори и общува с тях за много по-важните и по-интересни тийнейджърски работи.
Целият живот е извън училище, а детето е принудено да е в училище. Този сблъсък между естественото и принудата е мощен, драматичен, на моменти премазващ. Понякога ти се струва възмутително как можеш да решаваш задачи в прекрасен, слънчев есенен ден. Всичко те мами навън, а ти си като затворник, лишен от свобода. И това са тези почти ежедневни и малки на вид бунтове, които децата сподавят в себе си.
Никога не забравяйте, че свободата е най-важна от всичко. Никога не потискайте порива към свобода, никога не поставяйте в живота си свободата на второ или трето място, тя трябва да стои винаги на полагащото ѝ се първо място. През живота си ние избистряме и усъвършенстваме нашето разбиране за свобода, но никога не трябва да се примиряваме, когато тя е отнемана, ограничавана, потискана или омаловажавана.
Свободата е застрашена не само когато се отнема. С нея много лесно може и да се злоупотреби. Това не е по-малко опасно. Криворазбраната свобода ни пречи да разберем истинската. Цивилизованото общество е приело, че нашата свобода се простира дотам, където не се нарушава свободата на другия. Ние научаваме това най-убедително в приятелските си отношения едни с други – и най-доброто приятелство се прекратява, когато тези граници се преминат.
Нека да се върнем на училището. Ваканцията може да ни е по-приятна, но ние все пак не ходим на училище по принуда и насила. Убедена съм, че всички вие съзнавате ползата от училището. То съществува, откакто съществува цивилизация. Няма да е пресилено, ако кажа, че то лежи в основата на цивилизацията. Колкото повече знаем, толкова сме по-полезни за обществото и на себе си.
Това е един от основните стимули да събираме знание, но не е най-важният. Има нещо по-ценно от позициите, които по-доброто образование ще ни осигури. Най-хубавото на знанието е самото то. Знанието самò по себе си носи удовлетворение и удоволствие. Както едно момиче е щастливо, когато се чувства красиво, както за едно момче е удоволствие да се чувства силно, така приятно е да се чувстваш знаещ.
Всички вие в джобовете си носите телефони. Нали си давате сметка колко знания са необходими, за да бъдат те изобретени. Като писател нека да кажа, че за написването на един роман (предполагам, че всеки от вас е изпитал насладата да прочете хубава книга) се иска не по-малко знание и умение. Само тези два примера, а те могат да бъдат безброй, доказват, че знанието движи света напред. А никой от нас не иска да живее в свят, който стои на едно място.
Да, обаче придобиването на знание не е лесно. Всъщност има един съвсем прост механизъм принудата на училището да бъде преодоляна и самото учене да се обърне в радост. Сигурна съм, че повечето от вас са овладели този механизъм или го налучкват интуитивно.
Той се състои в това да съумеем да превърнем знанието в удоволствие. Както за спортиста са необходими тренировки, за да стане шампион. Както един музикант трябва да свири много часове без публика, за да получи накрая аплодисментите и любовта на публиката.
Вие сами можете да допълните още и още примери към тези.
Нали никой от нас няма да отиде да слуша певец, който пее фалшиво. Или никой няма да иска да гледа лекоатлет, който се движи като костенурка.
Когато всички се стремим към повече знания и умения, ще доставяме повече радост и на другите, и на себе си. С други думи – ще живеем по-щастливо.
Затова ви пожелавам новата учебна година да ви носи всеки ден удовлетворение и радост!
