Войната в Украйна е близо до нас, но ние чуваме само нейното ехо. Тези, които воюват наистина, крещят и стрелят, отправят призиви за помощ и когато не получат отговор, също остават с ехото на собствения си глас. А отговор няма, защото призованите, вместо с воюващите, разговарят със себе си, в своите ехо стаи. Там оказват ехо помощ, като излагат позиции в защита на мира и справедливостта пред тези, които ги споделят. Около несподелените позиции се образува консенсусно възмущение.
Феноменът preaching to the converted (да убеждаваш вече убедените) е отдавна познат, но с нарасналите възможности за индивидуална и публична комуникация се разкриха възможности за удовлетворение от по-висша степен. Ако преди време в тесен кръг, разговаряйки с комшията, в кръчмата или в градинката, се е стигало до удовлетворително съгласие по важните житейски въпроси, то сега мащабът вече е различен. Човек може да разшири приятелската аудитория, пред която проповядва, до хиляди последователи, готови да казват „да, да, разбира се”. И това да бъде достатъчно той да изпълнява обществения си дълг. Мисиите сред друговерци вече не се предприемат, апостолите се движат сред своите, като благодарение на ехото техният брой изглежда нарастващ.
За да се поддържа доброто впечатление за непрекъснато вършене на общественополезна работа от цялата многолюдна група в ехо стаята (а тя е придобила размерите на стадион), не трябва да се допускат съмнения. Като си хванал един курс на мислене и поведение, не е за препоръчване да го разнообразяваш с изненадващи разсъждения и рефлексии, ако ще те да са проницателни и в края на краищата верни. Самокритиката също не е уместна. Ефектът, който предизвиква, е този на автогола – стадионът млъква и настава конфуз. А така работа не може да се върши.
Отрицателните ефекти на заживяването в ехо стаи са известни и широко обсъждани през последните години, но така или иначе – от гледна точка на самите обитатели – хубавото е повече. Казват, че обективната представа за случващото се изчезва, но нима обективността въобще съществува извън установеното разбиране в стаята? На това питане от хилядолетия не може да се отговори, така че упрекът с право е отхвърлен. Въпросът е какво става, когато се опре не до обективност или други подобни абстракции, а до реалии от типа на войната в Украйна, чието ехо чуваме. Наистина ли ще му отговорим само с ехо, въобразявайки си, че това е достатъчно, задоволявайки се със осъждането на агресията в нашите ехо стаи. Или ще приемем все пак упрекът, че така нищо не правим, а има нужда от конкретни животоспасяващи действия?
Извинявам се на присъстващите в ехо стаята за отбелязания автогол.
