Наситен със смисъл и елегантна тъга, „Ловът” няма да остави никого безразличен. Забележителна психологическа драма, изнесена от невероятния Мадс Микелсен.
„Ловът” e седмият пълнометражен филм на един от създателите на Догма направлението в киното Томас Винтерберг. Забелязан с „Празненство” (1998), датският режисьор се завръща с далеч по-малко формална, но по-разтърсваща като съдържание, забележителна творба – както от кинематографична, така и от социална гледна точка. Преминавайки от историята на семейство, потресено от един инцест, към образа на общност, дезориентирана от педофилска афера, Винтерберг пренася в различен контекст все същите безпокойства и ни представя модерен лов на вещици, клаустрофобично изследване на човешкото поведение.
Разведения помощник-учител Лукас се опитва да започне живота си на чисто, с нова работа в детска градина, нова приятелка и стремеж да възстанови отношенията със сина си. Приятелски настроен, услужлив и скромен, Лукас е обичан и уважаван член на малкото общество, до деня, в който 6-годишната Клара, дъщеря на най-добрия му приятел, го набеждава в ужасен акт, отвратителен за обществото, и светът му се преобръща светкавично, а репутацията му е срината завинаги. Постепенно Лукас се превръща в мишена на съгражданите си. Обявен за виновен още преди да бъде съден, той трябва да се бори за живота и достойнството си, в една общност, изпълнена с предразсъдъци…
Темата за злоупотребата с малолетни е деликатна. От една страна, децата се насърчават да споделят истината за насилието, което възрастните упражняват върху тях, а от друга – това им дава власт, на тях и техните родители, да се възползват от ситуацията и да разрушат живота и репутацията на нарочения човек. Филмът на Винтерберг засяга и двете страни на тази тема и концентрира вниманието си върху един въпрос, който допреди няколко години, изглежда, не предизвикваше никакво съмнение: децата винаги ли казват истината?
„Ловът” е чудесно структуриран, с превъзходен сценарий – дело на самия Винтерберг, и функционира на повече нива, отколкото изглежда на пръв поглед. А лицемерието и абсурдът напомнят за киноисториите на Ларс фон Трир. Откриваме мотивации, причини и следствия, разкаяние, болка, крайни действия и невероятни реакции на хора, изправени пред събития, за които разполагат с минимална информация. Зрителят получава възможност да погледне на случващото се през двете противопоставящи се гледни точки. Разказът е изпълнен с нюанси и детайли, ужасява ви, възмущава ви и непрекъснато ви държи в напрежение и очакване. Интригата е изцяло изградена върху спиралата на лъжата и нейните катастрофални последици върху живота на цяла общност. Един малък слух – на пръв поглед дребна детска пакост, се превръща в зловредна мълва, която обикаля малкия свят на Лукас. А момиченцето не само не успява да опровергае изпуснатите думи, но в крайна сметка общността сякаш е доволна да си има боксова круша, върху която да излее гнева си. И персонажите се оказват в капана на ескалиращо насилие, което се отприщва в сцени – истинско изпитание за нервите.
Ако „Празненство” прилича на гръцка трагедия, „Ловът” е сложна психологическа драма, завръщаща се към мотива за истината, която убива. Томас Винтерберг третира деликатната тема за педофилията с интелигентност, избягвайки очевидното и проявите на лош вкус, и владее с майсторство ритъма на разказа, дозирайки и увеличавайки съспенса с напредване на филмовото време. Той нито за момент не използва евтини ефекти, залагайки единствено на реалния живот, за да предизвика интереса на зрителя. Но въздействието не би било същото без изпълнението на Мадс Микелсен („Сблъсъка на титаните”, „Казино Роял”).
Отхвърлянето на Лукас от неговата собствена среда, преди да бъде намерено каквото и да било доказателство в подкрепа на „отвратителния му грях”, е още по натрапчиво, когато главният герой почти не се защитава и излъчва кротост, непозната досега в регистъра на Микелсен. Неговият Лукас е вълнуващ и крехък, нещо като герой по неволя, с който зрителят се чувства изключително близък. Той се превръща в доброволен мъченик, решен да отстоява невинността си на всяка цена… За изпълнението на този съсипан учител, отказващ да напусне дома си и хората, които брутално го отхвърлят, датският актьор получи Наградата за мъжка роля в Кан ’12.
Мотивът за погрешния виновен, за несправедливо задържания от общност, която до този момент го е третирала като гражданин за пример, а после за една нощ го превръща в чудовище, не е нов за киното, още от Фриц Ланг насам. Понякога е достатъчен само миг, за да разрушиш нечие съществуване. Няколко думи, хвърлени на вятъра, които покълнат в злостното семе на съмнението, слух, който се разпространява и прелива в масовата психоза и съвместна омраза. Една от силните страни на „Ловът” е, че дава възможност на всеки от персонажите за собствено съществуване – те не са просто необходими елементи за развитието на разказа. Всеки има добри основания за действията си и сякаш никой не е отговорен за случващата се драма. Отвъд този фатализъм филмът ни представя свиреп групов портрет и емоцията, която излъчва, те стиска за гърлото, а първичната му сила превръща дори зрителя в пълноправен персонаж.
